Решение № 13153 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7889/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 61, ал.15 от Закона за здравето (ЗЗдр.). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Надзор на заразните болести при Регионална здравна инспекция (РЗИ) - Пазарджик срещу Решение 378/10.05.2021г., постановено по адм. дело 1313/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което по жалба на К. Владов е отменено Предписание за поставяне под карантина 578/04.11.2020 г. на директора на Дирекция НЗБ при РЗИ - Пазарджик. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу издаденото предписание. Ответникът К. Владов, чрез процесуален представител адв. М. Митова от САК, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Предписание 578/04.11.2020 г. на директора на Дирекция НЗБ при РЗИ - Пазарджик, с което е предписано на контактен със заразено лице - К. Владов да бъде поставен под карантина за десет дена, считано от 02.11.2020 г. на адрес гр. Пазарджик, [адрес]. Правно основание за издаване на акта е нормата на чл. 61, ал. 6 от Закона за здравето, във връзка със Заповед РД-01-610/22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването. С предписанието са указани изискванията/задълженията на изолираното лице, както и че актът подлежи на предварително изпълнение. Предписанието е връчено на адресата му срещу подпис на 05.11.2020 г. Обжалваният акт е издаден във връзка с Предписание 22-397156/577/04.11.2020 г. на директор на РЗИ Пазарджик за изолация в домашни условия на Б. Владов - син на жалбоподателя. От представената по делото Извадка от електронната система Ковид-19 се установява, че на дата 01.11.2020 г. на Б. Владов е извършено лабораторно изследване с PCR тест в СМДЛ РАМУС ООД, гр. София, ЖК Дружба, резултатът от което е положителен за Covid-19. На 02.11.2020 г. Владов извършва нови две изследвания бърз тест за наличие на антитела клас IgM и бърз тест за наличие на антитела IgG, резултатите от които са отрицателни. На дата 02.11.2020 г. Б. Владов извършва още едно лабораторно изследване с PCR тест, чиито резултат също е отрицателен. Първоинстанционният съд приема, че за да бъде законосъобразно предписанието за поставяне под карантина на контактно лице, следва да е осъществен фактически състав, включващ потвърден случай на Ковид- 19, както и контакт на адресата на предписанието със заразеното лице. Развити са съображения, че доказателствената тежест за осъществения фактически състав, съгласно разпоредбата на чл. 170 от АПК лежи върху административния орган, който в конкретния случай не установява съществуването на фактическите основания, посочени в предписанието, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Първоинстанционният съд намира, че в хода на развилото се административно производство, административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, поради което извежда, че не е установено по категоричен начин, че Б. Владов е заразител на Covid-19. По изложените съображения, първоинстанционният съд отменя Предписание за поставяне под карантина 578/04.11.2020 г. на директора на Дирекция НЗБ при РЗИ Пазарджик. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Пазарджик, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Правилни са изводите на съда, че не е представено доказателство по отношение наличието на предложение на лекуващ лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. Безспорно е, че резултатите от тестовете не са диагноза и следва да се тълкуват от лекуващ лекар и едва тогава да се издава предписание. Доводът на касатора, че това обстоятелство не се обективира в законов нарочен писмен документ не е основателен предвид изискването на Приложение 2 към т. 4 от заповед РД-01-610/22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването. В случая липсват както предложение на лекуващия лекар, така и извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. Положителният резултат от COVID-19 изследване не представлява диагноза, а следва да бъде тълкувано от лекуващия лекар, както е приел и първоинстанционния съд. При така установените взаимно изключващи се факти във връзка със здравния статус на изследваното лице с един положителен и два отрицателни ковид теста, е било необходимо предприемането на допълнителни действия от страна на административния орган за изясняване на действителните обстоятелства досежно наличието на COVID 19. Липсата на такива действия обосновават извода, че е нарушена разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая преди да издаде своя акт. В контекста на изложеното, следва да бъде съобразен служебно известния факт на съда относно влязлото в сила съдебно Решение 12591/09.12.2021г., постановено по адм. дело 7016/2021г. по описа на Върховния административен съд шесто отделение, с което е оставено в сила Решение 303/14.04.2021 г. по адм. дело 1312/2020г. на Административен съд Пазарджик. С последното е отменено по жалба на Б. Владов Предписание за изолация в домашни условия с изх. 22 397156/577/04.11.2020 г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция - Пазарджик, обуславящо издаването на обжалваното в настоящото производство Предписание 578/04.11.2020 г. на директора на Дирекция НЗБ при РЗИ - Пазарджик, с което е предписано на контактен със заразено лице - К. Владов да бъде поставен под карантина за десет дена. Съгласно Препоръка (ЕС) 2020/1475 на Съвета от 13 октомври 2020 г. относно координиран подход за ограничаване на свободното движение в отговор на пандемията от COVID-19 (ОВ L 337, 14.10.2020 г., стр. 3), на която се позовава Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2021 година относно рамка за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу направено изследване за и преболедуване на COVID-19 с цел улесняване на свободното движение по време на пандемията от COVID-19, за да се ограничи разпространението на SARS-CoV-2, всички ограничения на свободното движение на хора в рамките на Съюза, въведени с цел ограничаване на разпространението на SARS-CoV-2, следва да се основават на конкретни и ограничени основания от обществен интерес, а именно опазването на общественото здраве. Необходимо е тези ограничения да се прилагат в съответствие с общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципите за пропорционалност и недискриминация. Следователно всички предприемани мерки следва да бъдат строго ограничени, що се отнася до обхвата и срока им на прилагане, в съответствие с усилията за възстановяване на свободното движение в рамките на Съюза и следва да не надхвърлят строго необходимото за опазване на общественото здраве. Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. На основание чл. 143, ал. 4 АПК и с оглед представените доказателства, обективирани в Договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК, заплатеното възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лева (шестстотин лева), следва да бъде възстановено от бюджета на органа издател на отменения акт, респ. Регионална здравна инспекция Пазарджик. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,