Решение № 1434 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13031/2012 г.

Решение № 1434 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13031/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е образувано по молба на Димитър Виденов Цанков и Петър Виденов Тумбарски чрез техния пълномощник за отмяна на влязлото в сила решение от 22.06.2012 г. по адм. д. № 110/2012 г. на Административен съд Перник. С него е отхвърлена молбата на касаторите срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-43/21.03.2012 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с която жалбата им срещу разрешение за строеж на гараж в УПИ IХ-5966, кв. 32, издадено в полза на Николай Василев Стойнев, е приета за неоснователна. Ответникът по молбата за отмяна - началникът на Началника на РДНСК - Югозападен район чрез своя представител намира молбата за неоснователна. Ответниците Николай Василев Стойнев, и Главният архитект на Община Перник не вземат становище. Молбата за отмяна е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: В искането за отмяна не се сочи конкретно законово основание, а се визират касационни оплаквания. Поради това може да се направи извод, че е за отмяна на всички основания по чл. 239, ал. 1, т. 1 - 6 АПК, но не се излагат никакви фактически твърдения, поради което молбата следва да бъде разгледана на всички такива, визирани в разпоредбата на чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. По делото е представено само решение № 5412/13.06.2005 г. по адм. д. № 2451/2005 г., което е било известно на страните и не обуславя значение за делото, сочещо на евентуално друг изход на делото. Фактически твърдения по т. 2, 3 и 4, 5 и 6 на чл. 239 АПК също не се сочат. Съгласно чл. 239, т. 2 АПК актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. В процесната молба за отмяна такива доводи не се съдържат. Липсват твърдения и по чл. 239, т. 3 АПК, според която актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Не се сочат и доказателства в очертаната от закона насока за отмяна. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. По принцип, за да е основателно искането за отмяна на това основание, следва да е допуснато от съда нарушаване на процесуални права на страната. Такова нарушение не е допуснато при постановяване на процесния съдебен акт. Липсват и доказателства за наличието на материалноправните предпоставки на чл. 239, т. 4 АПК. За да съществува противоречие по смисъла на цитираната разпоредба е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове, а в случая се сочи съдебно решение по предходно дело на същото основание, но касаещо друг административен акт. Хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК изисква решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По настоящето дело няма представено решение на Европейския съд за правата на човека, от което се установява права на молителя, нарушени от държавата и защитени от Конвенцията за основните и права и свободи на гражданите. Предвид изложеното по отношение на всички хипотези, посочени като основание за отмяна на решението по чл. 239 АПК не са изложени твърдения и фактически основания за наличието им, както и не се установяват в материалните по делото, поради което същите не са налице. На последно място, молбата за отмяна в обстоятелствената си част съдържа преимуществено доводи за инстанционен контрол, а не доводи за проверка по реда на инвънинстанционния способ. С оглед изложеното искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,