Решение № 940 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8534/2020 г.

Решение № 940 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8534/2020 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [община], подадена чрез Кмета на общината, против решение 112 от 27.05.2020 г., постановено по адм. дело № 126/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и отмяна на акта, с който се отказва верификация. Според касатора в оспореното решение съдът е не е обсъдил всички възражения и доводи, посочени в жалбата, не е анализирал всички доказателства. Възприел е изцяло фактическите и и правни доводи на административния орган, без да изложи свои собствени. Допуснатото от съда нарушение е съществено. Ответникът – ръководителят на УО на оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., чрез своя процесуален представител, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли съдебното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва позиция, че съдебното решение не страда от пороци и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на [община] срещу Решение № РД-02-36-113/31.01.2020 г. на Ръководителя на УО на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020, с което е постановен отказ за извършване на верификация и плащане на сума в размер на 69.887.27 лева, представляващи разходи, включени в искане за плащане № 4 /окончателно/ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16 RFOP001-1. 030-0005-C01 с бенефициер [община]. За да постанови този резултат съдът е приел за установени следните факти: На 27.09.2017 г. между МРРБ, чрез УО на ОП "Региони в растеж" 2014 – 2020, от една страна и [община], като бенефициент – от друга, е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16 RFFP001-1. 030-0005 C01 "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014 – 2020 – Кюстендил" № РД-02-37-126/27.09.2017 г., чрез процедура на директно предоставяне. В резултат на осъществен последващ контрол за законосъобразност на изпълнението на договора, неколкократно са изпращани искания от РУО на ОПРР 2014 – 2020 за допълнителни пояснения по цитирания по – горе договор за БФП. По всяко от така направените искания са представени допълнения/пояснения на Кмета на [община]. С Решение № РД-02-36-113/31.01.2020 г. на зам. министъра на МРРБ и Ръководител на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г. е отказана верификация и плащане на разходи, както следва: По т. 1 – 2 430. 70 лв, представляващи безвъзмездна финансова помощ /БФП/, отчетени в искането за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ условия, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84 от Общите условия към АДБФП, сключен между МРРБ и [община]; По т. 2 – 56 193. 47 лева, представляващи БФП, отчетени в искането за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ условия и на основание чл. 84 във връзка с чл. 82, ал. 3 и чл. 76 от Общите условия към АДБФП, сключен между МРРБ и [община]; По т. 3 – 7 281. 60 лева, представляващи БФП отчетени в искането за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ условия, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 7, ал. 3 от Постановление № 189 от 28 юли 2016 г. на МС за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 – 2020 г.; По т. 4 – 3 981. 50 лева, представляващи БФП, отчетени в искането за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 7, ал. 3 от Постановление № 189 от 28 юли 2016 г. на МС за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014 – 2020 г.; При така установените факти съдът е приел, че адм. акт е законосъобразен - издаден от компетентен орган в законоустановената форма, при липса на допуснато нарушение на процесуалните правила, при правилно приложение на материалните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Така мотивиран е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. Същото е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липсата на изложени собствени мотиви от страна на съда относно законосъобразността на Решение № РД-02-36-113/31.01.2020 г. на зам. министъра на МРРБ и Ръководител на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г. - нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. На практика съдът не е изложил никакви собствени съображения, преповторил е мотивите на административния орган, без да извърши анализ на доказателствата по делото, без да посочи защо приема безусловно само доводите на УО и защо не е съгласен с доводите на касатора, не е отговорил на възраженията и доводите в жалбата. И не е изложил собствени правни изводи по съществото на конкретния спор. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Тази разпоредба в случая е нарушена, с оглед посоченото по-горе. По т. 1 от решението: Съдът не е изложил съображения защо не приема констатациите, направени в акт обр. 19, както и не е проверил твърдението на жалбоподателя, че при подписването на протоколите не му е дадена възможност да възрази или на впише собственото си мнение. По т. 2 от решението: Съгласно Насоките за кандидатстване, т. 5.4.6. "Допустими дейности", включително за административни сгради на държавната и общинската администрация са: 1.) дейности по конструктивно възстановяване/усилване, които са предписани като задължителни в техническото обследване; 2.) изпълнение на мерки за енергийна ефективност, които са предписани като задължителни за сградата в обследването за енергийна ефективност; 3.) СМР които обхващат: ремонт на покрив; подмяна на асансьори; ремонт на стълбищна клетка, площадки, коридори, асансьори и др., могат да бъдат финансирани само ако сградата постигне най-малко клас на енергопотребление "С" и минимум 60 % енергийни спестявания; 4.) съпътстващи строителни и монтажни работи, свързани с изпълнението на мерките за енергийна ефективност и възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването; 5.) обследвания за енергийна ефективност (вкл. оценка на разходната ефективност за инвестицията) и технически обследвания 6.) подобряване достъпа за лица с увреждания. Съдът не е изложил съображения защо според него извършените дейности не попадат в обхвата на позиция 4 от Насоките за кандидатстване. По делото не е спорно, че същите не попадат в обхвата на позиция 3. Твърденията на касатора са, че те попадат в обхвата на позиция 4, която е напълно самостоятелна и различна от позиция т. 3 от насоките и включва различни дейности. Липсват мотиви на съда в тази насока. Известно е, че мълниезащитната инсталация се разполага на покрива. За да бъде дейността по изграждане на мълниезащитната инсталация възстановяваща е необходимо кумулативно да са налице плосък покрив и предписана мярка за топлинно изолиране на покрива, тъй като топлинното изолиране на съществуващ скатен покрив, с дървена конструкция и покрит с керемиди, се изпълнява от вътрешната страна между конструктивните елементи (ребрата на покрива) и не предполага намеса в покривната покривка (керемидите). По делото липсат изложени съображения в тази връзка. Ако съдът не е разполагал със специални знания, за да отговори на тези въпроси е следвало служебно да назначи съдебно-техническа експертиза, която да даде компетентен отговор на въпросите, които са от значение за правилното решаване на делото. По т. 3 от решението съдът отново не е отговорил на възраженията и доводите на касатора, а именно, че съобразяването с максималния размер на установените референтни стойности не е основание за допустимост на съответните разходи, надвишаващи този размер. По. 4 от решението съдът не е изложил собствени мотиви, от които да става ясно как е определен размерът на установеното надвишаване на максимално допустимия размер на разходите за организация и управление и как точно е определена сумата от 3 981, 50 лева, чието верифициране е отказано. Първоинстанционният съд не е анализирал доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, не е отговорил на възраженията и доводите на касатора, като е извел изводите си въз основа на неизяснена фактическа обстановка. Касационната инстанция не може да обсъди за първи път всички доводи на страните по делото относно липсата или наличие на основание за постановяване на решение за отказ от верификация. Преценката на доказателствата и излагане на доводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Липсата на конкретни и собствени мотиви относно законосъобразността на оспорения акт, обосновава извод за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено и делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши съответните процесуални действия за изясняване на спора от фактическа и правна страна, включително и чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза. При постановяване на своя акт съдът следва да изложи собствени мотиви по съществото на правния спор, както и по отношение наведените от жалбоподателя доводи и възражения. С оглед изхода на спора при новото разглеждане на делото административният съд следва да се произнесе и по разноските, направени пред настоящата съдебна инстанция при спазване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 172а, ал. 1, т. 7 и чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение