Решение № 4033 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10195/2020 г.

Решение № 4033 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10195/2020 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (правоприемник на Държавната комисия по хазарта) и касационен протест на заместник на главния прокурор във Върховната административна прокуратура срещу Решение № 3496 от 01.07.2020 г. на Административен съд София – град по административно дело № 2901/2020 г. С обжалваното решение е отменено Решение № 48 от 25.03.2020 г. на Държавната комисия по хазарта (ДКХ/комисията), с което на основание чл. 31, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 1 и чл. 85, ал. 2 от Закона за хазарта (ЗХ), е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане за срок от три месеца на издаден лиценз за организиране на хазартни игри за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, за който е издадено Удостоверение № 000030-1215 от 05.02.2020 г. на "Еврофутбол" ООД. Касационният жалбоподател - изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че комисията законосъобразно е възприела, че организаторът едновременно е просрочил изпълнението на публичното си задължение в размерите по Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 5 от 14.02.2020 г., представляващи неплатени в пълния дължим размер 60 броя месечни вноски на държавна такса по чл. 30, ал. 3, предложение 1 ЗХ, както и че не е представил обезпечение до размера на главницата и лихвите по така издадения му АУПДВ. До датата на произнасяне на комисията, организаторът не е предоставил годно обезпечение, което да позволи при продължаващо в бъдеще неизпълнение да се осребри предмета на обезпечението с удовлетворяване на просроченото публично задължение до размера на главницата и лихвите по него. Предложението за учредяване на залог върху цялото търговско предприятие е неотносимо към предмета на правния спор и към развилото се пред ДКХ производство, доколкото същото е извън срока, предоставен от административния орган на дружеството. От всички регламентирани в Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) обезпечителни мерки, с оглед на правомощията на ДКХ в конкретния случай, би могла да се приеме представена от организатора безусловна и неотменяема банкова гаранция. По тези съображения счита, че оспореното решение е издадено в съответствие с предпоставките на чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ. Касаторът намира, че при наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който е отхвърлена жалбата на дружеството срещу предварителното изпълнение на АУПДВ, са налице предпоставките за прилагане на процесната ПАМ. За неправилен намира извода на съда за преюдициалност и зависимост на производството по прилагане на процесната ПАМ спрямо предхождащото го производство по искане от 09.01.2020 г. на дружеството за извършване на промени в издаден лиценз, свързани с увеличаване/намаляване на броя на пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗХ ДКХ не разполага с правото на "отзив", а издаването на ново актуално удостоверение за лиценз с отразени в него вписани промени не представлява самостоятелно производство по издаване на административен акт по ЗХ. Моли съда да отмени решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от юрисконсулт Н. Горанов. Подателят на касационния протест - заместникът на главния прокурор във Върховната административна прокуратура счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че аргументите на АССГ, че само влязъл в сила АУПДВ е основание за прилагане на ПАМ, не се подкрепят от установената съдебна практика. ПАМ са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез прилагане на държавна принуда. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение, да преустановят вече започнало и продължаващо правонарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от осъществено правонарушение – чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Сочи, че изводите на първоинстанционния съд, свързани с възможността за предоставяне на обезпечения само пред публичния изпълнител и в случаите на установяването на публични задължения с влязъл в сила АУПДВ, не са съобразени с чл. 180 – 182 ЗЗД. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба и касационния протест – "Еврофутбол" ООД, изразява становище за недопустимост, алтернативно неоснователност на касационната жалба и неоснователност на касационния протест. Твърди, че подадената касационна жалба е просрочена, тъй като е подадена на 18.07.2020 г., едни ден след изтичане на срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Счита, че правилно съдът е установил, че липсват просрочени задължения по АУПДВ. Допуснатото предварително изпълнение на АУПДВ № 5 от 14.02.2020 г. на председателя на ДКХ не означава, че допълнително установените с този акт държавни такси по чл. 30, ал. 3 ЗХ са ликвидни. Безспорно е, че посоченият АУПДВ е обжалван, като е образувано адм. д. № 2519/2020 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). Никъде в Решение № 48 от 25.03.2020 г. на ДКХ не е посочено в какво точно се изразява просрочието и коя е началната му дата. Допуснатото предварително изпълнение на АУПДВ означава само, че в защита на публичния интерес, съответния държавен орган, в случая НАП, може да пристъпи към принудително изпълнение върху установените, но неликвидни публични вземания. Твърди, че в оспорвания административен акт не е посочен начален момент, от който се прилага процесната ПАМ, което е самостоятелно основание за отмяна на мярката. Моли съда да остави в сила решението. Ответникът се представлява от адв. Н. Бойков – Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и касационния протест. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Обжалваният съдебен акт е съобщен на ДКХ на 03.07.2020 г., като видно от датата на пощенското клеймо, поставено върху плика, с който е изпратена жалбата, последната е подадена на 17.07.2020 г., в рамките на законоустановения срок за обжалване на съдебното решение. Осъществяването на универсални пощенски услуги е обект на нормативна регламентация в Закона за пощенските услуги, издадената в негово изпълнение Наредба № 4 за пощенските съобщения и детайлизирана с Инструкция за прилагане на нормативите за качество на универсалната пощенска услуга и Инструкция за сортиране на пощенските пратки на "Български пощи" ЕАД относно реда, условията, таксуването, правата и задълженията във връзка с приемането и доставянето на пощенски пратки в страната и чужбина от този оператор. Според съдържанието на същите на определени длъжностни лица е възложено удостоверяване датата и мястото на постъпване и изпращане на писма и пратки чрез поставяне върху тях на пощенски клейма. Следователно пликът на писмото или пратката в частта за поставеното пощенско клеймо представлява официален документ по чл. 179, ал. 1 ГПК, който се ползва с материална доказателствена сила, а именно че писмото или пратката е подадена на датата посочена в клеймото. В съответствие чл. 62, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. По изложените съображения, възраженията на ответника за недопустимост на касационната жалба са неоснователни. Касационният протест е допустим – подаден е от надлежен субект с оглед на чл. 210, ал. 3 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество касационната жалба и касационният протест са основателни. От представените по делото доказателства от фактическа страна се установява следното: На 09.01.2020 г. "Еврофутбол" ООД подава искане за извършване на промени в издаден лиценз по Закона за хазарта, за увеличение с 2 броя на букмейкърските пунктове и намаление с 13 броя на букмейкърските пунктове. На 14.01.2020 г. председателят на ДКХ е внесъл предложение до комисията с проект на решение за издаване на разрешение за извършване на промени в издадения лиценз. На 17.01.2020 г., с Решение № 9, ДКХ е разрешила извършване на промени в издаден лиценз на "Еврофутбол" ООД за увеличение с 2 броя на букмейкърските пунктове и намаление с 13 броя на букмейкърските пунктове, в които ще се приемат залози и изплащат печалби за игри със залагания върху резултата от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета. На 04.02.2020 г., с уведомление, изх. № 151, на "Еврофутбол" ООД е уведомен от председателя на ДКХ за започнало производство за проверка и установяване на дължими държавни такси по чл. 30, ал. 3 ЗХ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. На 05.02.2020 г. на "Еврофутбол" ООД, на основание чл. 34, ал. 1 ЗХ, е издаден лиценз за организиране на хазартни игри – залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, със срок на действие – 10 години. На 14.02.2020 г. с Акт за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ) № 5 на председателя на ДКХ са установени задължения на "Еврофутбол" ООД в размер на 328 882 670, 98 лв. На акта е допуснато предварително изпълнение на основание чл. 60 АПК. На 14.02.2020 г., с уведомление, изх. № 208, председателят на ДКХ е уведомил дружеството за започнало производство по отнемане на лиценз за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета за срок от 3 до 6 месеца, на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ. "Еврофутбол" ООД е уведомен за възможността да представи обезпечение за дължимата сума в 7-дневен срок от връчването на уведомлението, което е станало същия ден съгласно входящия печат на дружеството. С Определение № 1496 от 21.02.2020 г. на Административен съд София - град по адм. д. № 2034/2020 г., е оставена без уважение жалбата на "Еврофутбол" ООД срещу разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане № 5 от 14.02.2020 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта. Това определение е оставено в сила с Определение № 3959 от 23.03.2020 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 3251/2020 г. На 21.02.2020 г., председателят на ДКХ е внесъл предложение до комисията за прилагане на ПАМ. На 25.03.2020 г. е издадено процесното Решение № 48 на ДКХ, с което с което на основание чл. 31, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗХ, е приложена ПАМ – временно отнемане за срок от три месеца на издаден лиценз за организиране на хазартни игри за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, за които е издадено Удостоверение № 000030-1215 от 05.02.2020 г. на "Еврофутбол" ООД. На 25.03.2020 г. "Еврофутбол" ООД е направил предложение за предоставяне на обезпечение за гарантиране на евентуално бъдещо вземане за посочената в АУПДВ № 5 от 14.02.2020 г. сума. На 31.03.2020 г. директорът на териториална дирекция на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" уведомява дружеството и ДКХ, че направеното предложение не е прието, тъй като предложеното обезпечение не е измежду изрично посочените в чл. 198 ДОПК. С Определение № 2600 от 08.04.2020 г. на Административен съд София – град по адм. д. № 2901/2020 г., е оставено без уважение искането на "Еврофутбол" ООД за спиране на предварителното изпълнение на Решение № 48 от 25.03.2020 г. на Държавната комисия по хазарта. С Определение № 7289 от 11.06.2020 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 5112/2020 г., е оставено в сила Определение № 2600 от 08.04.2020 г. на Административен съд София – град по адм. д. № 2901/2020 г. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Съдът сочи, че наличието на публични задължения се установява от АУПДВ № 5 от 14.02.2020 г., който не е влязъл в сила и подлежи на предварително изпълнение съгласно влязло в сила разпореждане за допускането му. Приема, че фактът, че актът подлежи на предварително изпълнение означава само, че посочените в него публични задължения могат да бъдат събрани по реда на ДОПК от публичен изпълнител. От този факт обаче не следва, че тези задължения съществуват, защото безспорното им наличие се установява само с влязъл в сила АУПДВ. Процесният АУПДВ е предмет на оспорване по адм. дело № 2519/2020 г. на АССГ, по което няма постановено решение, като първоинстанционният съд приема, че дори да бъдат събрани задълженията по този акт, в случай че АУПДВ бъде отменен с влязъл в сила съдебен акт, същите подлежат на възстановяване от държавата при предявяване на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът обосновава извод, че установени с невлязъл в сила АУПДВ просрочени публични задължения не могат да бъдат основание за временно отнемане на лиценз за организиране на хазартни игри по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ. Първоинстанционният съд констатира, че към момента на издаване на Удостоверение № 000030-1215 от 05.02.2020 г. вече е било в ход производството за установяване на размера на дължимите държавни такси от жалбоподателя, започнало на 04.02.2020 г. Следователно, според съда, е съществувало съмнение, че дружеството е изряден платец на задълженията си по чл. 30, ал. 3 ЗХ. Това е било основание да се удължи срока за произнасяне на ДКХ съгласно чл. 33, ал. 3 и 5 ЗХ до приключване на производството по установяване на публичното държавно вземане. Обжалването на АУПДВ от своя страна е било основание за спиране на производството по издаване на удостоверение за промяна в лиценза на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК до приключване на съдебното производство по оспорване на АУПДВ с влязло в сила съдебно решение. Потвърждаването на АУПДВ от съда би било основание за отказ от издаване на промяна в лиценза съгласно чл. 33, ал. 6 ЗХ. Вместо това ДКХ е подновила лиценза и 50 дена по-късно го е отнела с процесното решение, при условие че твърдените просрочени публични задължения не са безспорно установени. Съдът приема, че ДКХ няма правомощия да поиска от дружеството обезпечение на публичното му задължение преди същото да е установено. Едва при установяването му по безспорен начин, жалбоподателят има възможност да представи обезпечение в размер на главницата и лихвите. Същото се предоставя пред органа по изпълнение, т. е. публичния изпълнител, а не пред ДКХ. Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспореното решение. Решението е неправилно. Правното основание за издаване на обжалвания административен акт е чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ (в приложимата редакция преди изм. и доп. – ДВ, бр. 69 от 2020 г.). В съответствие с посочената разпоредба Комисията прилага принудителна административна мярка - отнемане за срок от три до 6 месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2 когато лицето по чл. 4 или по чл. 8, ал. 1, т. 1 има просрочени публични задължения в размер над 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Следователно за издаване на акта е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1. просрочени публични задължения над 5 000 лева; 2. не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Неправилен е изводът на съда за липса на първата предпоставка. Обратно на приетото от съда, неоснователно е възражението на титуляря на лиценза, че процесната принудителна мярка може да се приложи само след влизане в сила на акта, с който са установени публичните задължения. За да е налице първата предпоставка, достатъчно е публичните задължения да са установени и изискуеми, т. е. да има издаден акт, с който са установени по основание и размер и да е настъпил техният падеж. Обжалването на акта, с който са установени, е правноирелевантно обстоятелство за решаване на спора, тъй като актът има предварително изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на неговия издател, което е било предмет на съдебен контрол по адм. д. № 2034/2020 г. на Административен съд София – град, приключило с Определение № 1496 от 21.02.2020 г., оставено в сила с Определение № 3959 от 23.03.2020 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 3251/2020 г. Доколкото към момента на прилагане на мярката няма влязло в сила съдебно решение, с което се отменя подлежащият на предварително изпълнение АУПДВ, административният орган правилно е приел, че установените с акта публични задължения са възникнали в тежест на титуляря на лиценза и са изискуеми. Относно втората предпоставка за издаване на акта, съдът неправилно приема, че обезпечението следва да бъде представено от задълженото лице след влизане в сила на АУПДВ. Разпоредбата на чл. 92, ал. 3 ЗХ (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 69 от 2020 г.) предвижда, че неплатените в срок държавни такси и лихви за забава подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл. 166, ал. 2 ДОПК ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс и подлежи на обжалване по същия ред – чл. 166, ал. 3 ДОПК. В съответствие с чл. 269, ал. 1 АПК публичните вземания, породени от изпълнителни основания по чл. 268, се изпълняват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. На 14.02.2020 г. е издаден АУПДВ № 5, в който е инкорпорирано и разпореждане по чл. 60 АПК на председателя на ДКХ за допускане на предварително изпълнение на акта, което след проведен съдебен контрол е влязло в сила на 23.03.2020 г. Следователно е налице подлежащ на предварително изпълнение административен акт, който е изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 АПК, поради което налагането на обезпечителни мерки не е задължително да се предхожда от влизането му в сила. Първоинстанционният съд правилно е приел, че ДКХ няма качеството на орган по изпълнението на АУПДВ, поради което няма правомощие да иска и определя срок за представяне на обезпечение. Публичният изпълнител е компетентният орган по принудително изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК – чл. 167, ал. 1 и чл. 210, ал. 2 ДОПК. С оглед липсата на каквито и да било правомощия на ДКХ във връзка с обезпечението на задълженията, неизпълнението на указанието на ДКХ за представяне на обезпечение в срок до 21.02.2020 г. не може да породи неблагоприятни последици за адресата му. Предвид допуснатото предварително изпълнение на АУПДВ издателят му е следвало да изпрати акта на публичен изпълнител за събиране на установените задължения по реда на ДОПК. Видно от представеното по делото Предложение за предоставяне на обезпечение за гарантиране на евентуално бъдещо вземане от "Еврофутбол" ООД, последното е входирано на 25.03.2020 г. (датата на издаване на оспорвания административен акт) и в НАП, и в ДКХ, като по делото не са представени доказателства за произнасяне по това искане от компетентен орган. В тази връзка по делото е останал неизяснен въпросът кога АУПДВ е изпратен за изпълнение на публичен изпълнител, кога е образувано изпълнителното производство и какви действия са предприети за изпълнението на АУПДВ, какви обезпечителни мерки са предложени, съответно наложени към момента на издаване на акта за временно отнемане на лиценза, налице ли е уведомление по чл. 221, ал. 6 ДОПК и обвързан ли е длъжникът със срок да отправи предложение за обезпечение. Съдът не е съобразил и факта, че към момента на издаване на оспорвания административен акт (25.03.2020 г.) е обявено извънредно положение на територията на Република България, като след събиране на посочените по-горе доказателства, следва да бъде извършена преценка кои мерки от предвидените в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (в относимата редакция) са били приложими в настоящия случай и дали процесният административен акт е съобразен с тях. По делото не е представена и административната преписка в цялост, тъй като липсва възражението на дружеството, описано в административния акт с № 661 от 19.02.2020 г. Неизпълнението на задълженията на съда по чл. 152, ал. 4 и чл. 172а, ал. 2 АПК е довело до постановяване на решение, без да са изяснени релевантните факти и обстоятелства и без да са обсъдени становищата на страните в тяхната цялост, с което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК. Поради допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила и забраната на чл. 220 АПК за фактически установявания в касационното производство, настоящата инстанция е възпрепятствана да провери приложението на материалния закон. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи всички факти и обстоятелства от значение за решаване на делото, като за тази цел събере необходимите доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност. По аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото в настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд