Решение № 9626 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4775/2020 г.

Решение № 9626 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4775/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ректор на Технически университет В., чрез процесуален представител, против решение № 2363 от 06.12.2019 г., постановено по адм. дело № 2322/2019 г. по описа на Административен съд В./АС-В./. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба – Л. Б., чрез процесуален представител в писмен отговор и молба от 03.07.2020 г. оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд В., в производство, образувано по жалба на Л. Б., е обявил за нищожна Заповед № 388/18.07.2019 г. на Ректора на ТУ-В., с която на Л. Б., както и на нейни представители, пълномощници и всички трети лица, действащи от нейно име и по нейно поръчение, е забранен достъпа до двора на университета, в това число и в поземлен имот с ид. № 10135.2555.2633 по КККР на гр. В.. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че извън правомощията на ректора е да издава заповеди, насочени към определено лице, което не е служител, не е член на академичния състав, студент, докторант и др., външно по отношение на университета и с които да му налагат определени ограничения. Съдът е счел, че издавайки процесната заповед, Ректора на ТУ-В. е излязъл извън правомощията, дадени му със ЗВО и правилника за прилагане на вътрешния трудов ред. За пълнота съдът е посочил, че оспорената заповед е издадена при допуснато съществено процесуално нарушение поради това, че не съдържа фактически и правни основания, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд В. е постановено в съответствие с материалния закон. Видно от прочита на оспорената пред АС-В. заповед, същата е издадена на основание и във връзка с писмо изх. № 90-04-244/11.07.2019 г. на Зам. министъра на РРБ и влязъл в сила съдебен акт по гр. д. № 2522/2010 по описа на Варненски окръжен съд/ВОС/. С цитираното писмо на Зам. министъра на РРБ на осн. чл. 78, ал. 3 ЗДС вр. чл. 110, ал. 1 ППЗДС, е изпратена образувана в МРРБ преписка за изразяване становище от министъра на образованието и науката и от Ректора на ТУ-В. относно направено искане за отписване от актовите книги за имотите-държавна собственост. С решение № 1230 от 15.04.2011 г., постановено по гр. д. № 2522/2010 г. на ВОС, е обезсилено постановеното решение № 3012.04.08.2010 г. по гр. д. № 5972/2008 г. на Варненски районен съд, и е прекратено производството по гр. д. № 2522/2010 г., образувано по предявен от Л. Б. против ТУ-В. и Министерство на образованието и науката иск с правно основание чл. 108 ЗС, относно част от имот-публична държавна собственост с предоставени права за управление на ТУ-В.. При тези факти законосъобразен е извода на АС-В., че оспорената заповед е издадена извън правомощията на ректора на процесното учебно заведение, изрично посочени в нормата на чл. 32 ЗВО. Посочената норма, в приложимата редакция към 18.07.2019 г., в която в ал. 1, т. 1 - т. 10 и ал. 3 са изброени правомощията на ректора на висшето училище, не предвижда възможност органа да издава актове извън вменените му функции. В случая административния орган не може да черпи правомощия от правилото в т. 10 на чл. 32, ал. 1 ЗВО/в приложимата редакция/, според което ректорът изпълнява други функции, произтичащи от законите и от решенията на академичния съвет или Общото събрание. Не е налице материалноправна норма, включително по ЗДС или ППЗДС, оправомощаваща ректора да забранява достъпа до имот –публична държавна собственост. Липсва решение на академичния съвет или Общото събрание относимо към лицето Л. Б. или към друго лице извън обучаващите се студенти, докторанти и специализанти. Правомощието на ректора на висшето училище в процедурата по чл. 78, ал. 3 от ЗДС/в приложимата редакция/ се изчерпва в даване на мнение до министъра на регионалното развитие и благоустройството, каквото мнение е поискано от ректора на ТУ-В. с писмо изх. № 90-04-244/11.07.2019 г. на Зам. министъра на РРБ. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Буди недоумение твърдението на касатора, че процесната заповед по никакъв начин не е насочена или адресирана до жалбоподателката Босева. Тълкуването на съдебни решения, вкл. посоченото в процесната заповед, е неотносимо към правомощията на ректора на висшето училище по чл. 32 ЗВО/в приложимата редакция/. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на Л. Б. следва да се присъдят претендираните и доказани разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1000 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение по договор от 01.07.2020 г. за правна защита и съдействие с адвокат Н. Г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение