Решение № 140 от 14.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2556/2017 г.

Решение № 140 от 14.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2556/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5024112/20.02.2017 г., подадена от М. И. Х., М. Г. Х., С. Г. В., В. Н. О., М. Н. Р. и Х. И. Х., чрез пълномощника им адвокат П. Т., за отмяна на влязлото в сила решение № I49-130 от 23.02.2015 г. на Софийски районен съд, първо гражданско отделение, четиридесети девети състав, постановено по гр. д. № 28713/2013 г. по описа на същия съд-за отхвърляне на предявените от М. И. Х., М. Г. Х., С. Г. В., В. Н. О., М. Н. Р. и Х. И. Х. срещу [фирма], гр. С., искове с правно основание чл. 108 ЗС, което е потвърдено с решение, което е потвърдено с решение № 1758/29.02.2016 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, II-д въззивен състав по в. гр. д. № 9117/2015 г. по описа на съда. С определение № 605 от 14.12.2016 г. по гр. д. № 3313/2016 г. по описа на ВКС, Първо гражданско отделение, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В молбата за отмяна молителите твърдят, е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като решението, чиято отмяна се иска, противоречи на постановеното преди това решение от 27.06.2007 г. на Софийски градски съд, въззивна колегия, II-г отделение, постановено по гр. д. № 2999/2006 г., с което е отменено решение от 3.07.2006 г. по гр. д. № 8384/2005 г. по описа на СРС, 43 състав, и вместо него е постановено: признава за установено в отношенията между В. М. С., Х. И. Х., М. И. Х., М. Г. Х., С. Г. В., Л. П. С., Н. Р. Н. срещу [фирма], гр. С. - в ликвидация, че ищците са собственици на описаните в решението недвижими имоти, на основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм/. Излагат се доводи, че делото се е водило между праводателя на ответника и същите ищци, за същите имоти, и молят да се отмени като неправилно влязлото в сила решение от 23.02.2015 г. на Софийски районен съд, първо гражданско отделение, четиридесет и девети състав, постановено по гр. д. № 28713/2013 г. по описа на същия съд. Ответникът по молбата [фирма], С., чрез пълномощника си адвокат А., моли да се остави същата без уважение, тъй като не е налице основанието за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Изложени са доводи, че двете дела са водени срещу две различни юридически лица- [фирма] и [фирма], правоприемството между които е частно и е възникнало преди завеждане на първото дело, чрез извършване на апортна вноска-за прехвърляне на складова база, в територията на която попадат процесните имоти, вписана в търговския регистър на 10.02.2000 г., а исковата молба, по която е образувано първото дело /гр. д. № 8384/2005 г. по описа на СРС, 43 състав/ е депозирана на 27.07.2005 г., т.е. преди повече от пет години имотът е бил в неговия патримониум. Наред с това, ответникът посочва, че липсва идентичност от обективна страна, тъй като първият от водените искове е с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, а вторият по чл. 108 ЗС - различна е търсената защита. При извършената проверка касационният съд установи следното: Молбата за отмяна е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената молба за отмяна на влязлото е по същество неоснователна. Според соченото от молителите основание за отмяна на влязлото в сила решение, предмет на молбата, а именно чл. 303, ал. 1т. 4 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в законна сила решение, което му противоречи. За да имаме такова е необходимо пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които тези решения са постановени, което се отнася до страни, основания, искания. Освен това противоречието следва да съществува между решенията, а не между техните мотиви и между решение и мотивите на другото решение. Такова пълно тъждество, което изисква хипотезата, на която молителите се позовават, не е налице, защото в случая липсва идентидитет между страните, тъй като липсва правоприемство по отношение на ответниците по двете горепосочени дела. Това е така, защото процесните имоти са прехвърлени от ответника по първото дело [фирма], чието решение молителите считат за правилно, чрез апортна вноска извършена от последния, за която е поискано и осъществено вписване с молба от 10.02.2000 г., подадена от [фирма], което обстоятелство, ищците по второто дело - гр. д. № 28713/2013 г. по описа на СРС, 49 състав, настоящи молители, изрично посочват в исковата си молба при завеждане на делото /лист 2 от молбата/. Видно от приложеното, производството по гр. д. № 8494/2005 г. по описа на СРС, 43 състав е образувано по исковата молба на ищците, постъпила на 27.07.2005г, с която е предявен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ срещу [фирма], С. - в ликвидация, приключило с решението по гр. д. № 2999/2006 г. по описа на СГС, с което е бил уважен предявеният установителен иск за собственост . Тези процесни имоти обаче, преди повече от пет години от предявяване на този иск, с оглед извършения апорт са извън патримониума на ответника [фирма], съответно от 2000 г., както вече бе посочено, са включени в капитала на [фирма], поради което в случая не е налице твърдяното от настоящите молители правоприемство между ответниците по двете дела, като първото решение е непротивоставимо на ответника [фирма]. Ето защо, не е налице идентитет между делата по отношение на страните по същите. Освен това липсва такъв и по заявените от ищците по тези две дела претенции, отнасящи се до вида на търсената защита, по първото дело е предявен и разгледан от съда установителен иск за собственост, а по второто дело предявеният иск, по който съдът е постановил решението си, е ревандикационен-с правно основание чл. 108 ЗС. На ответника по молбата [фирма], С., следва да се присъдят поисканите и направени за настоящото производство разноски по делото в размер на 3000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 1.06.2016 г. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд