Решение № 5180 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3360/2015 г.

Решение № 5180 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3360/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", гр. София, против решение № 1036/2015 г., постановено по адм. д. № 6566/2014 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от застрахователното дружество против решение на заместник председателя на Комисията за финанстов надзор, с което, на осн. чл. 302, ал. 1, т. 4 от Кодекса за застраховането, е наложена принудителна административна мярка "да извършва изходящата от дружеството кореспонденция с потребителите на застрахователни услуги или техните представители винаги с препоръчана пратка с обратна разписка, по електронна поща или по друг подходящ начин, който да удостоверява датата на получаване на кореспонденцията" . Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обоснован е изводът на съда, че са налице предпоставките на чл. 302, ал. 1, т. 4 от КЗ и законосъобразно органът е наложил принудителна мярка по чл. 302, ал. 2 от КЗ. Съгласно тези норми органът може да наложи принудителна мярка, когато посочения в нормата правен субект извърши действия, които водят до застрашаване (или чрез бездействие допуска да бъдат застрашени) интересите на потребителите на застрахователни услуги. Правилен е направеният в обжалваното решение извод на съда, че неизпълнението на задължението на застрахователя за произнасяне по искането за обезщетение, в рамките на определения от законодателя срок, безспорно уврежда интересите на пострадалото лице и представлява действие, което изпълва съдържанието на посоченото в чл. 302, ал. 1, т. 4 от КЗ изискване, а именно застрашаване на интересите на потребителите на застрахователните услуги. Правата и интересите на всяко увредено лице, което не е уведомено за решението по чл. 271, ал. 2 от КЗ в срока по ал. 1 са не само застрашени, но и увредени, тъй като възстановяването е в пряка зависимост от незабавното предприемане на мерки за преодоляване на вредните последици, поради което и законодателя е определил изрично срок, в рамките на който въпросът с дължимостта, размера и изплащането на обезщетението трябва да бъде решен. Липсват доказателства за уведомяване на увреденото лице в рамките на срока по чл. 271, ал. 1 от КЗ. Безспорно е установено нарушение на чл. 107, ал. 1 и на чл. 271, ал. 1 КЗ. И двете разпоредби са норми, които законодателят е въвел изключително в интерес на потребителите на застрахователни услуги. С тях се определя императивно изискване за срока, в който застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията, с която е сезиран. Формалното непроизнасяне в установения срок представлява нарушение на интересите на потребителите на застрахователни услуги. Извършените от жалбоподателя нарушения на чл. 107, ал. 1 и на чл. 271, ал. 1 КЗ са индиция, че начинът, по който осъществява застрахователната дейност допуска такова поведение. Органът надлежно е установил предпоставките за налагане на принудителна административна мярка, поради което изводът му за необходимостта от нейното налагане при условията на чл. 302, ал. 1, т. 4 от КЗ е законосъобразен, както правилно е приел тричленният състав. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника Комисия за финансов надзор следва да се присъди юрисконсултско възнаграждание в размер на 300 лева. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия състав