Решение № 5625 от 9.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11596/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Хаджиев, чрез адв. Славчев срещу решение 1730 от 18.10.2023 г., постановено по адм. дело 1767/2023 г. от Административен съд - Пловдив с доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна Министъра на вътрешните работи, в съдебно заседание, чрез пълномощника юрк. Йовчева, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания, приема че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК относно валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, настоящият състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно, но недопустимо. Съдът от първата инстанция е направил погрешна преценка на допустимостта на жалбата, чийто предмет не може да се квалифицира като оспорване на мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи при следните съображения: Административен съд - Пловдив е сезиран с жалба на Хаджиев против отказ на министъра на вътрешните работи по докладна записка 8121р - 13083/22.06.2023г. за възстановяване на предишната длъжност. За да се произнесе по спора, съдът е установил, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя заявление вх. 317000 - 9959/30.05.2023г., в което е обективирано искане за възстановяването му на предишната длъжност по реда на чл. 232 от ЗМВР. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства, както и докладна записка от 22.06.2023г. по повод подаденото заявление от Хаджиев като е приел, че е налице мълчалив отказ на компетентния орган - министъра на вътрешните работи да се произнесе по заявлението от 30.05.2023г. за възстановяване на длъжността, за която е класиран на първо място след проведен конкурс. След като е разгледал по същество подадената жалба срещу мълчалив отказ на органа по чл.232 от ЗМВР да възстанови служителя на длъжността началник на Трето РУ при ОДМВР - Пловдив, съдът е приел, че не са налице законовите изисквания за това С. Хаджиев да бъде възстановен на длъжността, за която е бил класиран на първо място след участие в конкурс, каквато е претенцията по подаденото от него заявление 317000-9959 от 30.05.2023 г., тъй като: 1. към датата на уволнението 29.11.2021 г. същият е заемал длъжността полицейски инспектор V степен в група Териториална полиция в сектор Охранителна полиция към VI РУ Пловдив при ОДМВР Пловдив; 2. не е бил завършен фактическият състав на назначаването му на длъжността, за която е бил допуснат до участие в конкурса и е бил класиран на първо място и 3. длъжността началник на трето РУ Пловдив при ОД МВР Пловдив не е била вакантна към момента на подаване на искането. Изводите на административния съд за наличие на годен за обжалване мълчалив отказ по чл.232 от ЗМВР са неправилни и необосновани от събраните по делото доказателства. По делото безспорно е установено, че с решение 1821 от 21.10.2022 г., постановено по адм. дело 3284/2021 г. от АС Пловдив, влязло в сила на 18.05.2023 г., е отменена заповед 8121К-12059 от 29.11.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на държавния служител от МВР С. Хаджиев е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. Установено е още, че към датата на уволнението 29.11.2021г. той е заемал изпълнителска длъжност полицейски инспектор V степен в група Териториална полиция в сектор Охранителна полиция към VI РУ Пловдив при ОДМВР Пловдив. Не се спори по делото, че на 30.05.2023 г., т.е. в законоустановения срок С. Хаджиев е подал заявление вх. 317000-9959 до министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.232 ЗМВР е заявил, че иска да бъде възстановен на предишната си длъжност, за която към 29.11.2021 г. е класиран на първо място при проведен и приключил конкурс за длъжността началник на трето РУ Пловдив. От правна страна, съгласно разпоредбата на чл.232 от ЗМВР при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение се явят в съответната структура. Когато предишната длъжност не е вакантна или е съкратена, държавните служители в МВР се възстановяват на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл.143, ал.1. Видно от представените по делото доказателства, преди уволнението Хаджиев е заемал длъжност полицейски инспектор V степен в група "Териториална полиция", към сектор "Охранителна полиция" при Шесто РУ Пловдив. Със заповед 317з -6086/08.06.2023г. на директора на ОДМВР - Пловдив на основание чл.143, ал.1, т.6 във вр. с чл.232 от ЗМВР и влязлото в сила решение на АС - Пловдив, служителят е преназначен на изпълнителска длъжност полицейски инспектор V степен в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" към РУ - Асеновград при ОДМВР - Пловдив, считано от датата на встъпване в длъжност. На 13.06.2023г. С. Хаджиев е встъпил в длъжност полицейски инспектор V степен в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" към РУ - Асеновград при ОДМВР - Пловдив, видно от представения по делото акт за встъпване в длъжност. Гореизложеното налага извода, че е издаден изричен позитивен административен акт по реда на чл.232 от ЗМВР за възстановяване на Хаджиев на предишната длъжност, а именно заповед 317з -6086/08.06.2023г. на директора на ОДМВР - Пловдив и не е налице мълчалив отказ за произнасяне по реда на чл.232 ЗМВР. Заповедта за възстановяване на длъжност е акта, който засяга правата и законните интереси на жалбоподателя и в случай, че същият счита, че не удовлетворява искането по подаденото заявление от 30.05.2023г., Хаджиев е имал право да оспори издадената изрична заповед за възстановяването му на предишната длъжност. По делото липсват данни дали това е сторено. Следва да бъде отбелязано, че с подаденото заявление от 30.05.2023г. по реда на чл. 232 ЗМВР, Хаджиев прави недопустимо искане за възстановяване на предишна длъжност, но не тази, която е заемал преди уволнението, а тази за която твърди, че е класиран на първо място при проведен и приключил конкурс. По делото не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, че към 29.11.2021г. е заемал длъжността за която е бил класиран на първо място от проведен конкурс, поради което не може да претендира възстановяване на същата по реда на чл.232 ЗМВР. За административния орган съществува единствено задължение по чл.232 ЗМВР да възстанови служителя на длъжността, която е заемал преди уволнението, което е изпълнено с издадената нарочна заповед. Предвид изричното произнасяне на органа за възстановяване на предишната длъжност по реда на чл.232 ЗМВР, не е налице мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи по подаденото заявление от 30.05.2023г. и докладна записка от 22.06.2023г. Мълчалив отказ, по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, представлява липса на волеизявление от страна на административен орган в случаите, когато този орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане и не упражни своите правомощия в определения от закона срок. В случая за министъра на вътрешните работи не е налице задължение да се произнесе по заявлението на С. Хаджиев. Това е така, тъй като по силата на влязлото в сила съдебно решение оспорващият трябва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, което е изпълнено или ако тя не е вакантна или е съкратена на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 ЗМВР. Заеманата преди уволнението длъжност е изпълнителска по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 6 ЗМВР и р. IX, т. 9 от Класификатора на длъжностите в МВР /ДВ, бр.61/2022 г., в.с от 01.07.2022 г./, утвърден със Заповед 8121з-140/24-01.2017 г., поради което компетентен да се произнесе по искането за възстановяване не е министърът на вътрешните работи, а директорът на ОД на МВР, като орган по назначаването по смисъла на чл. 159 ЗМВР. След като за сезирания с искането административен орган не е налице задължение да се произнесе, то не е формиран подлежащ на оспорване мълчалив отказ, респ. подадената срещу него жалба е недопустима на осн. чл. 159, т. 1 АПК и като такава е следвало да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения и в изпълнение на задължението по чл. 218, ал. 2 от АПК за служебна проверка, настоящата касационна инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 3 от АПК решението на АС - Пловдив следва да бъде обезсилено като постановено по недопустима жалба, а производството по делото - да се прекрати. При наличие на основанието по чл. 209, т. 2 от АПК, за което касационната инстанция следи служебно, не се дължи произнасяне по наведените в касационната жалба оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник брой: 8, от дата 24.01.2017 г. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. За производството по настоящето дело в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,