Решение № 8198 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10076/2013 г.

Решение № 8198 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10076/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 148 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката. Образувано е по жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена против решение № Ж-115 от 10.06.2013 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по жалба вх. № Е-12-00-257/12.04.2013 г. С жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в съдебно заседание чрез упълномощен юриск. Иванова и в писмено становище се оспорват изводите на Комисията и се релевират отменителни основания - нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Жалбоподателят заявява, че решението е издадено при неизяснена фактическа обстановка, като голяма част от мотивите му се състоят от твърдения, в които не се цитират документи. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното незаконосъобразно решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ оспорва жалбата чрез упълномощен юриск. Райков, който пледира за отхвърлянето й като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение. Ответникът - "Банка Пиреос България" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, оспорва жалбата чрез упълномощен адв. Абаджиев, който изразява становище, че в хода на делото са установени редица противоречия между твърденията в жалбата и представените по делото доказателства. Заинтересованата страна - "Марина - Еко Турс" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, чрез упълномощен адв. Митова, заявява мнение, че жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД е неоснователна, както е неоснователна и жалбата с която е сезирана ДКЕВР, като поведението и на двете страни е абсолютно неморално. Като прецени данните по делото и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че ДКЕВР е сезирана със заявление вх. № Е-12-00-257/12.04.2013 г., подадено от "Банка Пиреос България" АД, чрез лицето Силвия Бенчева, с което се твърди, че във връзка с подадено искане за условията за присъединяване към разпределителната мрежа на обект еднофамилно двуетажно жилище № 11, № 10, № 8, № 9 и № 23 от жилищна група "Б-2" в УПИ II- 34, кв. 129, с. Рибарица, е отказано в законовия срок становище за условията, при които ще бъдат присъединени горепосочените сгради към "ЧЕЗ Разпределение България"АД и заявителят моли за компетентната намеса на ДКЕВР. Сезираната комисия е счела това изявление за жалба, подадена по реда на чл. 142, ал. 1, т. 1 и чл. 143 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката и с писмо изх. № Е-12-00-257/24.04.2013 г. е изпратила копие от нея на "ЧЕЗ Разпределение България"АД, от което дружество е изискала да извърши проверка и в седемдневен срок да изпрати мотивирано становище и информация за предприетите действия за решаване на проблема. Посоченото електроразпределително дружество е отговорило с писмо от 10.05.2013 г., входирано в ДКЕВР на същата дата, с което е разяснено, че по искане на "Орхание 1" ООД е подписан предварителен договор относно присъединяване на обект "Жилищна група във ваканционен комплекс "Евъргрийн палас", в гореописания УПИ, като визираните еднофамилни жилища са част от този комплекс, а впоследствие е сключен и окончателен договор за присъединяване № 177959/09.10.2007 г., с който е договорено поисканото средно ниво на напрежение. В същия отговор е вписано, че присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа е изпълнено с кабелна линия средно напрежение, която е с начало ЗРУ 20 кв в прихватна кула, намираща се нея около 1,5 км. от обекта, която заедно с мястото на измерване на консумираната ел. енергия се намира в собственост на "Марина - Еко Турс " ООД, на името на което дружество се води партидата. Освен това е обяснено, че еднофамилните жилища се захранват с трафопост СрН/НН чрез кабелни линии НН и съоръженията са на "Марина - Еко Турс " ООД. След разпродажбата на част от жилищните сгради в края на 2012 г. новите им собственици са подали искания за проучване условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България"АД и тъй като последното дружество няма собствени електроенергийни съоръжения от негова страна е направено предложение за изкупуване на съоръженията от "Марина - Еко Турс " ООД, като са проведени срещи за уточняване на наличната документация, но поради непредставяне от собственика на всички необходими документи сделка по изкупуването все още не е осъществена. Въз основа на приложеното към преписката заявление и описаното писмено становище на "ЧЕЗ Разпределение България"АД е изготвен доклад вх. № Е-Дк-264/07.06.2013 г., в който директорът на Дирекция "Регулиране и контрол - Електроенергетика и Топлоенергетика" към ДКЕВР е вписал, че за да е изкупено енергийно съоръжение, собственост на трето лице, е необходимо да има присъединяване на обекти, от което е изведено заключение, че изкупуването на чуждо съображение по реда на § 4 от ПЗР на ЗЕ е действие, което се предприема след присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа, поради което е предложил на Комисията да даде на "ЧЕЗ Разпределение България"АД задължително писмено указание да довърши процедурата за присъединяване на обект "Жилищна група във ваканционен комплекс "Евъргрийн палас" и "ЧЕЗ Разпределение България"АД до приключване на процедурата по присъединяване да заплаща на "Марина - Еко Турс " ООД цена за предоставен достъп съгласно Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. От приложеното към преписката извлечение от протокол № 81/10.06.2013 г. е видно, че докладът е разгледан на заседание на ДКЕВР от същата дата и по т. 10.1 от дневния ред е прието решение за даване на задължителни указания в горния смисъл. ДКЕВР е постановила решение № Ж-115 от 10.06.2013 г., с което на "ЧЕЗ Разпределение България"АД са дадени посочените по - горе задължителни писмени указания. Процесното решение е съобщено на "ЧЕЗ Разпределение България"АД с писмо изх. № Е-12-00-157/17.06.2013 г., което е получено от адресата с писмо с обратна разписка на дата18.06.2013 г. При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав извежда следните правни изводи: Жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България"АД е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № Ж-115 от 10.06.2013 г. ДКЕВР е дала на "ЧЕЗ Разпределение България"АД следните задължителни указания: 1. "ЧЕЗ Разпределение България"АД да довърши процедурата за присъединяване на обект "Жилищна група във ваканционен комплекс "Евъргрийн палас", УПИ II- 34, кв. 129, с. Рибарица съгласно разпоредбите, предвидени в Наредбата за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи; 2. "ЧЕЗ Разпределение България"АД до приключване на процедурата по присъединяване да заплаща на "Марина - Еко Турс " ООД цена за предоставен достъп съгласно Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ; 3. В десетдневен срок от получаване на решението "ЧЕЗ Разпределение България"АД да уведоми ДКЕВР за предприетите действия. За да достигне до този резултат Комисията се е позовала на чл. 22, ал. 1 и ал. 5 от ЗЕ, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката и е преценила, че жалбата на Силвия Бенчева е основателна, тъй като неправилно електроразпределителното дружество изтъква изкупуване на конкретните енергийни съоръжения, като предпоставка за извършване присъединяването на обекта на молителката. С оглед на това ДКЕВР е възпроизвела постъпилия доклад и е преценила, че за да е изкупено енергийно съоръжение, което е собственост на трето лице, е необходимо да има присъединяване на обекти, защото изкупуването на чуждо съображение по реда на § 4 от ПЗР на ЗЕ е действие, което се предприема след присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа. Съдът констатира, че оспореното решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган - ДКЕВР, в рамките на правомощията му, регламентирани в чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 141, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката /обн. ДВ, бр. 33 от 05.04.2013 г./, която е приложима към датата на подаване на жалбата - заявлението до Комисията. Решението на ДКЕВР е обективирано в предвидената в закона писмена форма с изложени в него фактически и правни основания. С оглед на това решаващият съдебен състав намира, че при постановяване на процесния административен акт не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. В жалбата, по която е образувано съдебното производство са развити доводи, че при разглеждане на преписката не е назначавана работна група и не е съставен констативен протокол. Съдът намира, че не са осъществени посочените нарушения, доколкото в нормите на чл. 142 - чл. 149 от приложимата Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката, не е регламентирано задължение за назначаване на работна група и за съставяне на констативен протокол. Разпоредбата на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 от визираната наредба изисква изготвяне на доклад и проект за решение, което в случая с е изпълнено. Въпреки това, настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са се отразили на правилното прилагане на материалния закон. По силата на чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката при проверката на подадената жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. Нормата на чл. 143, ал. 6 от посочената наредба също изисква Комисията да разгледа жалбата, ведно с цялата преписка по нея. В конкретния случай обаче ДКЕВР е изискала само становище от "ЧЕЗ Разпределение България"АД, без да установи правнорелевантните факти и без да събере относимите доказателства. Преди всичко, съдът констатира, че заявлението, по което е образувана преписката пред ДКЕВР е подадено от "Банка Пиреос България" АД, чрез лицето Силвия Бенчева, от което Комисията не е изискала да приложи пълномощно, чрез което да се установи представителната власт на посоченото лице. Освен това в текста на заявлението е вписано, че е във връзка с присъединяване на обект - клиент: еднофамилно двуетажно жилище № 11, № 10, № 8, № 9 и № 23 от жилищна група "Б-2" в УПИ II- 34, кв. 129, с. Рибарица, като органът по конкуренцията не е указал да се представи доказателство за собственост на визираните жилища. Едва в хода на съдебното производство "Банка Пиреос България" АД е представило пълномощно и две постановления за възлагане на недвижим имот относно три обекта, условно означени като № 10, № 11 и № 23. Следователно при разглеждане на преписката ДКВЕР не е събрала горепосочените документи и не се е запознала с тях при произнасянето си. Във връзка с описаните обекти в заявлението на "Банка Пиреос България" АД, съдът установи, че по отношение на № 8 и № 9 не са представени доказателства за собственост, като в преписката има данни, че обектите са поне 23 на брой. От тук възниква въпросът дали сезирането от страна на "Банка Пиреос България" АД е за присъединяване на конкретните жилища с № 10, № 11 и № 23 към разпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България"АД или касае присъединяването на всички жилища, включени в "Жилищна група във ваканционен комплекс "Евъргрийн палас", като единен обект. Изясняването на въпрос е от съществено значение, защото с диспозитива на обжалваното решение органът по конкуренцията е дал задължително указание за присъединяване на обект "Жилищна група във ваканционен комплекс "Евъргрийн палас", УПИ II- 34, кв. 129, с. Рибарица, без да изследва обстоятелствата във връзка с броя и собствеността на отделните обекти - двуетажни жилища, както и не е установено дали от страна на останалите потребители - собственици на жилища се иска присъединяване към мрежата на "ЧЕЗ Разпределение България"АД. В случая е следвало да се анализира и обстоятелството дали е технически възможно претендираното присъединяване само на жилищата, които са придобити от заявителя по преписката. От съществено значение е и фактът, че в заявлението на "Банка Пиреос България" АД е вписано, че е подадено във връзка с подадено искане за условията на присъединяване, а такова искане не е приложено към преписката, а е следвало да бъде изискано от ДКЕВР при извършване на надлежна проверка по жалбата. Процесуалният представител на ДКЕВР е заявил в съдебно заседание на 05.03.2014 г., че преписката е окомплектована в цялост, поради което което съдът приема, че обжалваното решение е постановено без да е извършена някаква проверка по същността на искането, с което е сезирано "ЧЕЗ Разпределение България"АД и в случая не са събрани относимите доказателства за изясняване на обстоятелствата, посочени в заявлението. От съществено значение е и обстоятелството, че с втория си диспозитив ДКЕВР се е произнесла в полза на трето лице - "Марина - Еко Турс " ООД, което дружество не е заявител, не е и участник в административното производство пред ДКЕВР, същото не е уведомено за преписката и от него не е изискано становище и доказателства за разрешаване на спора. Следва да се има предвид, че по отношение на "Марина - Еко Турс " ООД Комисията е следвало да събере и доказателства във връзка със собствеността, съответно ползването на съобръженията, както и да установи в какви правоотношения към настоящия момент е това дружество с "ЧЕЗ Разпределение България"АД и с "Орхание 1 " ООД. Преди произнасяне по постъпилото заявление, ДКЕВР е следвало да изиска и цитирания в решението окончателен договор за присъединяване на обекти на потребители № 177959 от 09.10.2007 г., който е сключен с "Орхание 1" ООД, гр. Ботевград и да установи дали са изпълнени задълженията на потребителя, посочени в чл. 4 от договора: "Потребителят на основание чл. 117, ал. 5 от ЗЕ трябва за изгради КТП, положи кабел 20кV и всички съобръжения след границата на собственост", както и задължението, визирано в чл. 19 от договора за заплащане на изчислената цена за присъединяване, посочена в чл. 35 от този договор. От текста на чл. 18 от същия договор е видно, че е следвало да се подпише договор за продажба на ел. енергия, да се подаде искане за откриване на партида при наличието на документ за въвеждане в експлоатация на обекта и декларация от потребителя за съответствието на неговите електрически инсталации с изискванията за безопастност и техническите норми. Настоящият съдебен състав констатира, че органът по регулация в енергетиката, който е издател на процесното решение, се е позовал на § 4 от ПЗР на ЗЕ, която норма съдът счита за неприложима, доколкото се отнася до енергийни обекти и съобръжения, които са изградени и са били собственост на трети лица преди влизане в сила на закона - ЗЕ, който е влязъл в сила три дни след обнародването му в ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. В конкретната хипотеза няма никакви данни за съществуването на процесните енергийни обекти и съобръжения преди 2004 г., както и относно собствеността им преди посочената дата. Решаващият съдебен състав счита, че ДКЕВР е следвало да обсъди дали в случая са изпълнени изискванията на чл. 117, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ, както и регламентираните условия за присъединяване в Глава втора от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи /отм. ДВ, бр. 31 от 04.04.2014 г./ От мотивите на обжалваното решение обаче се установява, че ДКЕВР не е изложила никакви правни изводи по този въпрос и изобщо не е обсъждала горепосочените приложими норми. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Това налага отмяна на обжалвания акт и връщане преписката на административния орган за новото й разглеждане при съобразяване на задължителните указания за спазване на нормативните изисквания за събиране на всички необходими доказателства, за изясняване на всички обстоятелствата по преписката и за прилагане на относимите материалноправни норми. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК ответникът - ДКЕВР следва да заплати на жалбоподателя разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. На основание на горното и на чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. чл. 148 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката, във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение