Решение № 13267 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8942/2019 г.

Решение № 13267 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8942/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та ), подадена чрез нейния председател, приподписана от упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 4464 от 28.06.2019 г., постановено по адм. д. № 7729 по описа на Административен съд София-град (АССГ) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на "Топлофикация – Плевен" ЕАД е отменено Решение № Ц-10 от 01.07.2018 г. на КЕВР, в частта му по т. 3, с която по отношение на това дружество се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала" на дружества от Сектор "Топлоенергетика" за ценови период 01.07.2018 г. – 30.06.2019 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е обсъдил всички приложени и приети доказателства по делото в цялост, като е обосновал решението си на приетото заключение на комплексната съдебна технико – икономическа експертиза (СТИЕ), което било оспорено от процесуалния представител на КЕВР. Възраженията в касационната жалба са формулирани в четири пункта и касаят четири от ценообразуващите елементи, по отношение на които първоинстанционният съд е приел допуснати нарушения от регулаторния орган при определяне на цените. Поддържа се становище, че в решението неправилно са счетени за основателни възраженията на "Топлофикация – Плевен" ЕАД, касаещи: 1. разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове; 2. разходите за заплати и възнаграждения; 3. нормата на възвръщаемост на привлечения капитал; 4. разходите за ремонти. По съображения, подробно изложени в касационната жалба и в писмени бележки, се претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Топлофикация - Плевен" ЕАД и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Комисията.

Ответникът – "Топлофикация - Плевен" ЕАД, чрез процесуалните си представители, в писмен отговор, писмени бележки и в съдебно заседание, излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение. Счита, че не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С Решение № 4464 от 28.06.2019 г., постановено по адм. д. № 7729 по описа на АССГ за 2018 г. по жалбата на "Топлофикация – Плевен" ЕАД е отменено Решение № Ц-10 от 01.07.2018 г. на КЕВР, в частта му по т. 3, с която по отношение на това дружество се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала" на дружества от Сектор "Топлоенергетика" за ценови период 01.07.2018 г. – 30.06.2019 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.

Първоинстанционният съд приел, че е налице материална незаконосъобразност на обжалваното решение на КЕВР по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, поради допуснати нарушения, относими към конкретни ценообразуващи елементи. В тази връзка направил извод, че незаконосъобразно КЕВР не е признала в заявения размер разходи, присъщи на лицензионната дейност на "Топлофикация – Плевен" ЕАД и относими към регулаторния период - за закупуване на квоти за въглеродни емисии. Приел е, че намаляването на цената за закупуване на квоти е под среднопретеглената цена, изчислена на база приходи и търгувани обеми за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. – в размер на 15, 34 €/тон, като за първото полугодие на 2018 г. е 12, 06 €/тон, а за второто полугодие среднопретеглената цена е 19, 05 €/тон в съответствие с данните на Европейската енергийна борса (ЕЕХ - European Energy Exchange), представени от комплексната СТИЕ. Според съда също така регулаторният орган е коригирал заявените от настоящия ответник по касация разходи за заплати и възнаграждения в рамките на установеното в т. нар. "общ подход" увеличение от 10 %, като не е съобразил конкретното изоставане на дружеството спрямо средната заплата в сектора, с което е нарушил принципите за съразмерност и равенство, обективирани в чл. 6 и чл. 8 АПК, доразвити в специалната уредба по чл. 23, т. 5 (неправилно посочено в обжалваното решение като чл. 23, т. 3 ЗЕ) от Закон за енергетиката (ЗЕ). Последният задължава, при упражняване на правомощието си за ценово регулиране, Комисията да осигурява равнопоставеност между енергийните предприятия. Съдът е приел още, че регулаторният орган при утвърждаване на норма на възвръщаемост на привлечения капитал е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечен капитал, но не на база на относимите към момента на привличане на капитала лихвени нива, съгласно изискването на т. 40 от Указания – "НВ", а въз основа на лихвените нива за последната година, с което са допуснати нарушения на т. 40 и т. 41 от Указания – "НВ", както и на чл. 31, т. 4 ЗЕ. Наред с това съдът приел, че регулаторът неправилно е коригирал в посока намаление заявените от "Топлофикация – Плевен" ЕАД разходи за ремонти. Изложил съображения, че тези разходи са технически и икономически обосновани, поради което невключването им в цените рефлектира в непълно възстановяване на икономически обосновани разходи, в намаление на утвърдената възвръщаемост и е в нарушение на принципа на чл. 31, т. 2, б. "г" ЗЕ – цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително такива за ремонти.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна е установено, че производството пред КЕВР е образувано по Заявление с вх. № Е-14-04-3 от 30.03.2018 г. от "Топлофикация – Плевен" ЕАД до КЕВР за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия. С последното дружеството е предложило за утвърждаване следните цени на енергия, без ДДС:

1. еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител пара – 64, 81 лв. /MWh;

2. цена на топлинна енергия с гореща вода - 75, 26 лв. /MWh;

3. цена на електрическа енергия от комбинирано производство - 181, 63 лв. /MWh.

Предложените за утвърждаване цени са изчислени на база цени на горивата: природен газ – 383, 18 лв. /knm3 и добавка по чл. 33, ал. 3 ЗЕ (в редакцията преди изм. и доп., ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) – 38, 00 лв. /MWh.

Относими към основанията за отмяна на решението на КЕВР в обжалваната от "Топлофикация – Плевен" ЕАД част и възраженията на КЕВР, релевирани в касационната жалба, са установените факти, свързани с ценообразуващите елементи по метода "норма на възвръщаемост на капитала": условно постоянни разходи (УПР) и променливи разходи (ПР). Със заявлението за утвърждаване на цени за новия регулаторен период дружеството е предложило увеличение на общата стойност на УПР с 12, 56 % спрямо отчетените през предходния ценови период (01.07.2017 г. - 30.06.2018 г.), основно от увеличените разходи за ремонт с 25, 66 % и разходите за заплати и възнаграждения с 10, 60 %.

В решението последователно са изложени обстоятелствата във връзка с извършените действия от административния орган при разглеждане на заявлението, събиране на относимите доказателства и съобразяване на обосновките и възраженията на заявителя по доклада на сформирана работна група, проект на решение и неговото обсъждане.

По Справка № 1 "Разходи" от групата на УПР са извършени следните корекции:

• разходите за заплати и възнаграждения и съответните начисления, свързани с тях по действащото законодателство са коригирани от 3611 хил. лв. на 3294 хил. лв., или с 317 хил. лв. по-малко;

• разходите за ремонт са коригирани в намаление от 6988 хил. лв. на 5988 хил. лв., или с разлика 1000 хил. лв.

Относно групата на ПР са коригирани разходите за въглеродни емисии (СO2) в производството – същите са намалени от 5491 хил. лв. по първото заявление, 5368 хил. лв. по допълнителното заявление - на 2300 хил. лв., като реално закупените количества от "Топлофикация – Плевен" ЕАД през 2017 г. в размер на 132004, 50 t се умножат по икономически обоснованата цена на емисиите от 8, 91 евро/t, съгласно общия подход.

В Справка № 3 "Норма на възвръщаемост на капитала" нормата на възвръщаемост на привлечения капитал на "Топлофикация – Плевен" ЕАД е коригирана като заявената в размер на 9, 36 % е редуцирана на 3, 91 %.

В Доклад № Е-Дк-471 от 18.05.2018 г. на работната група, назначена със Заповед № 3-E-37 от 05.04.2018 г. на председателя на КЕВР е извършен преглед на заявленията и приложенията към тях за съответствие с изискванията на Наредба № 5 от 23 януари 2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия (Наредба № 5 от 23 януари 2014 г.) и Наредба № 1 от 14 март 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредба № 1 от 14 март 2017 г.), изпратени са писмени уведомления до заявителите за отстраняване на констатираните нередности и за представяне на информацията, необходима за преценка на исканията, както и са направени индивидуалните констатации относно прегледа на отчетните технико-икономически и финансови резултати в синтезиран вид за всяко от дружествата в сектор "Топлоенергетика".

"Топлофикация – Плевен" ЕАД е представило писмено възражение във връзка с доклада и извършените с него корекции в ценообразуващите елементи, а именно: разходи за заплати и възнаграждения; коригираните разходи за емисии парникови газове; коригирана норма на възвръщаемост на привлечения капитал; разходи за ремонтни дейности, които са отхвърлени от регулаторния орган. Последвало е издаване на Решение № Ц-10 от 01.07.2018 г. на КЕВР, с което в частта му по т. 3 за "Топлофикация – Плевен" ЕАД са утвърдени следните цени за следващия ценови период, считано от 01.07.2018 г.: Преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС) - 181, 15 лв. /MWh; Премия по чл. 33а ЗЕ (без ДДС) - 110, 50 лв. / MWh; Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) - 76, 58 лв. /MWh; Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител водна пара (без ДДС) - 69, 31 лв. /MWh; Ценообразуващи елементи на цените по т. 1, т. 3 и т. 4: необходими годишни приходи - 69775 хил. лв.; Разходи - 67419 хил. лв., от които УПР 17261 хил. лв. и ПР 50158 хил. лв.; Регулаторна база на активите - 39797 хил. лв.; Норма на възвръщаемост - 5, 92%; Прогнозни количества електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство - 280000 MWh; Прогнозни количества топлинна енергия с топлоносител топла пара – 44210 MWh; Прогнозни количества топлинна енергия с топлоносител гореща вода – 208800 MWh.

Решението на КЕВР е оспорено от "Топлофикация - Плевен" ЕАД пред АССГ по реда на чл. 13, ал. 9 ЗЕ. В производството е допусната и приета комплексна СТИЕ, като въз основа на заключението на вещите лица са изяснени относимите към възраженията по жалбата фактически обстоятелства относно определяне на цените на електрическа и топлинна енергия по заявлението на "Топлофикация – Плевен" ЕАД. Съдът е установил фактическите обстоятелства по проведеното административно производство пред КЕВР и постановяване на обжалваното решение. Разгледал е приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия по обявения от административния орган метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала". Изследвал е ценообразуващите елементи, за които КЕВР е извършила корекции по заявлението на "Топлофикация - Плевен" ЕАД. Изложил е подробни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционното решение.

Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че съдът неправилно приел за основателно възражението на "Топлофикация – Плевен" ЕАД по отношение на разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове. Като се е позовал на чл. 10а и чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, изменена с Директива 2009/29/ЕО от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността, първоинстанционният съд правилно е приел, че в тази част оспореното решение на КЕВР противоречи на принципа на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. Този извод на съда е в съответствие със заключението на СТИЕ, в което са направени следните фактически установявания: разликата между прогнозно емитираните въглеродни емисии при производството на дружеството през 2018 г. – 185595, 3 t С02 и прогнозно разпределените безплатни квоти за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2009/29/ЕО – 37677 t С02 оформят недостиг на квоти, който трябва да бъде закупен до 30.04.2019 г., т. е. през новия ценови период. Според изчисленията в експертизата той възлиза на 147918, 3 t С02. По отношение на заявените от "Топлофикация - Плевен" ЕАД за ценовия период прогнозно количество въглеродни емисии в оспореното решение на КЕВР не са изложени мотиви, като в съдебното производство не са оспорени данните по СТИЕ.

По отношение определената от КЕВР среднопретеглена цена на квоти в размер на 8, 91 евро/t настоящият състав има предвид следното:

От една страна са данните, изложени в решението на КЕВР, а именно, че в края на 2017 г. постигнатата цена е в размер на 7, 07 евро/t, а през първото тримесечие на 2018 г. се наблюдава значително повишение на цените на пазара, които варират от 7, 79 евро/t до 12, 37 евро/t, като среднопретеглената им стойност е в размер на 9, 69 евро/t. Също така по данни на КЕВР е отчетено, че в годишен аспект, ако се използват историческите данни относно волатилността на цените се очаква те да са в диапазона 8, 40 евро/t - 13, 60 евро/t през процесния ценови период.

От друга страна, съгласно заключението на СТИЕ по данни на Европейска енергийна борса цената за продажба на квоти на първичен пазар през м. януари 2018 г. е била в диапазона 8 €/тон - 9 €/тон като следва тенденция на увеличение през цялата 2018 г. В края на м. юни 2018 г. (преди постановяване на Решение № Ц-10) е на нива около 15 €/тон, през м. октомври 2018 г. достига 20 €/тон, следват колебания през м. октомври и началото на м. ноември 2018 г. на нива между 16 и 19 €/тон, след което достига и преминава нивото от 20 €/тон през м. декември 2018 г., а в началото на април 2019 г. достига 25 €/тон.

Изчислената от СТИЕ среднопретеглена цена на база приходи и търгувани обеми за периода 01.01.2018 г. - 03.12.2018 г. е 15, 34 €/тон, като за първото полугодие на 2018 г. е 12, 06 €/тон, а за второто полугодие е 19, 05 €/тон.

Установено е също, че със Заповед № Е-РД-16-436 от 02.08.2018 г. на министъра на енергетиката за периода на 2019 г. референтната цена е в размер на 8, 93 евро/тон. Тези референтни цени са определени на база "сетълмент" цените от борса Inter Continental Exchange (ICE), прилагат се единствено за целите на националния план за инвестиции и са посочени за показване тенденцията за увеличаване на цените на квотите въглеродни емисии.

Въз основа на изложените данни следва, че за "Топлофикация – Плевен" ЕАД след приспадане на безплатните квоти за периода – 37677 t С02, квотите въглеродни емисии, които дружеството трябва да закупи през регулаторния период възлиза на 147918, 3 тона.

Съгласно СТИЕ при покупната цена, приета от КЕВР - 8, 91 €/тон (17, 43 лв. /тон) разходите за емисии въглероден диоксид, които да бъдат включени в цените се изчисляват в размер на 2577694 лв. При по – висока покупна цена за емисиите въглероден диоксид вследствие увеличението на цената на борсата, разходите се увеличават: - при цена от 15, 00 €/тон (29, 34 лв. /тон), разходите за емисии нарастват на 4339552 лв.; при цена от 20, 00 €/тон (39, 12 лв. /тон) стойността на разходите за квоти е 578070 лв. Посочените данни са обусловили извода на вещите лица по СТИЕ, че разходите, които дружеството ще извърши, се увеличават с повишаване на цената и разликата над включените в цените разходи ще се отрази в намаление на утвърдената възвръщаемост на капитала.

При тези данни и фактически установявания АССГ е обосновал правилен извод за основателност на възражението на "Топлофикация - Плевен" ЕАД за незаконосъобразност на утвърдените разходи за закупуване на квоти за въглеродни емисии. Правилно съдът е съобразил разпоредбите на чл. 10а и по чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, изменена с Директива 2009/29/ЕО от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО, както и прогнозните количества безплатни квоти, които са дължими на дружеството и прогнозното количество недостиг на емисиите, които то трябва да закупи, за да бъдат предадени в регистъра до 30 април, следващ отчетната година, в изпълнение на задълженията по чл. 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). Обосновано съдът е приел, че дружеството трябва да извърши разходи за покупка на емисионни квоти, които са пряко свързани с лицензионната му дейност и които трябва да се включат в утвърдените прогнозни необходими годишни разходи на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 23 януари 2014 г. Комисията не се е съобразила с ежегодното намаляване на безплатните квоти за емисии на парникови газове, което ще доведе до увеличаване на необходимостта от закупуване на по – големи количества квоти през прогнозния регулаторен период в сравнение с отчетния, като е изчислила прогнозните разходи за закупуване на емисии въглероден диоксид на база на количества и цени за предходния отчетен период. Като се позовал на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 5 от 23 януари 2014 г. съдът правилно приел, че е икономически обосновано разходите за емисии да се включват в цените за периода, за който са относими на база прогноза, като в следващия регулаторен период може да се извърши тяхната корекция до реалния им размер. Всички икономически обосновани разходи, включително разходите за закупуване на необходимите квоти за емисии парникови газове следва да бъдат прогнозни за предстоящия регулаторен период, а не отчетни, тъй като енергийните предприятия ще закупуват емисиите през бъдещ период. Разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове представляват променлив разход по смисъла § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 5 от 23 януари 2014 г., тъй като пряко зависят от количествата произведена от дружествата топлинна енергия. Разликата между отделените въглеродни емисии при комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия през предстоящия прогнозен период 01.07.2018 г. – 30.06.2019 г. и разпределените на дружеството безплатни емисионни квоти представлява количеството емисионни квоти, които дружеството трябва да закупи. Като не е признала този разход на "Топлофикация - Плевен" ЕАД в заявения размер, КЕВР е постановила решение в противоречие на принципа на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им.

Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че съдът не е отчел обстоятелството, че подходът на КЕВР изплатените суми за закупуване на квоти за въглеродни емисии по отчетни цени през ценовия период да бъдат включени в разходите в следващия ценови период и реално на дружествата да се възстановят направените разходи, без това да се отрази в намаление на възвръщаемостта. Подобни мотиви в решението на КЕВР не се установяват в случая, както и не са предвидени компенсаторни механизми за следващ ценови период, предвид това, че с Решение № Ц-10 от 01.07.2018 г. не е предвидена добавка за компенсиране на непризнати разходи за въглеродни емисии за предходния регулаторен период по Решение № Ц-18 от 01.07.2017 г. на КЕВР.

Безспорно разходите, които "Топлофикация - Плевен" ЕАД ще извърши за закупуване на квоти по по-висока цена (среднопретеглена на пазара) ще се увеличават като разликата над 8, 91 €/тон ще се отрази в намаление на утвърдената възвръщаемост на капитала. В тази връзка правилно съдът е съобразил посочената от СТИЕ икономически обоснована цена на емисионните квоти за регулаторния период на база подробен анализ на международни борсови цени, които изпълняват изискването на чл. 3, ал. 4 от Наредба № 5 от 23 януари 2014 г. за анализ при използване на данни от най-добрата практика на национално и международно ниво. Ефектът от непризнаване на разходите за закупуване на емисионни квоти по икономически обоснована борсова цена за регулаторния период води до невъзстановяване на икономически обоснованите разходи за дейността на дружеството и съответно формиране на загуби.

Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на "Топлофикация - Плевен" ЕАД по отношение на разходите за заплати и възнаграждения. Във връзка с този ценообразуващ елемент съдът е формирал правилен правен извод, основан на данните по делото и комплексната СТИЕ. Във връзка с разходите за заплати и възнаграждения, заявени от "Топлофикация - Плевен" ЕАД в СТИЕ е установено, че корекцията в заявените от дружеството разходи е в намаление с 371 хил. лв. Първоначално разходите за заплати и възнаграждения са били намалени до нивото на отчетените за 2017 г., но след възражение на дружеството е допуснато увеличение с 3 %, което е значително по – малко от одобрените увеличения за други дружества, съгласно т. 1. 3 от общия подход, предприет в спорното решение. Възражението, че средната работна заплата в дружеството, която е 1285 лв. продължава да изостава от средната за отрасъла, която е в размер на 1769 лв., не е прието в пълна степен от Комисията, като увеличението на разходите за заплати и възнаграждения е редуциран от 13 % - заявен размер до 3 %. В експертизата е посочено, че при така направената корекция средната работна заплата в дружеството ще се увеличи до 1323 лв. месечно, но ще остане с ЗЗ % по – ниска от средната за отрасъл "Енергетика". Според експертизата, аргументът на КЕВР за корекцията – отчетена загуба за базисната 2017 г. е недостатъчен да не се допусне по – голямо увеличение на разходите за заплати и възнаграждения, поради което корекцията е икономически необоснована. Правилен е изводът на съда, че ограничаването от КЕВР на допуснатото увеличение в размер на 3 %, както и общия подход, възприет в мотивите на Решение № Ц-10 от 01.07.2018 г., не отчита състоянието на труда и икономическите условия в различните региони на страната. Те налагат на предприятията, с цел да задържат квалифицираните си кадри, да предлагат възнаграждения релевантни за определените райони в страната. Ето защо, като се има предвид и спецификата на работата в топлофикационното дружество, за последното е необходимо да предвидят разходи за увеличение на трудовите възнаграждения на персонала, което Комисията не е съобразила. Прилагайки един и същ процент увеличение – до 10 % въз основа на общия подход (а по отношение на "Топлофикация - Плевен" ЕАД – значително по-нисък – в размер на 3 %), без да отчита конкретното изоставане на дружеството спрямо средната заплата в сектора, КЕВР е нарушила принципите за съразмерност и равенство, обективирани в чл. 6 и чл. 8 АПК, доразвити в специалната уредба по чл. 23, т. 5 ЗЕ. Последният задължава при упражняване на правомощието си за ценово регулиране, Комисията да осигурява равнопоставеност между енергийните предприятия. Като прилага един и същ процент на увеличение спрямо всички дружества от сектора, КЕВР не отчита спецификите на всяко конкретно дружество и респективно не позволява дружествата със заплати по – ниски от средномесечните за сектора, да наваксат и достигнат тези нива. Това поставя в неравностойно конкурентно положение на този специфичен пазар на труда "Топлофикация - Плевен" ЕАД, а с това и възможността му да изпълнява ефективно и качествено задълженията си на лицензиант.

Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на "Топлофикация - Плевен" ЕАД по отношение на нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, определена от КЕВР. По предписанието на чл. 31, т. 4 ЗЕ цените на енергийните предприятия трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Съгласно приетите от Комисията и представени по делото Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала" (Указания/та), в частта им по т. 40 от Глава Втора, Раздел Трети, нормата на възвръщаемост на привлечения капитал се изчислява като средно претеглена величина от договорените годишни лихви на заемите и относителното тегло на съответния заем в общата сума на привлечения капитал. От заключението на комплексната СТИЕ се установява, че "Топлофикация - Плевен" ЕАД е заявило норма на възвръщаемост на привлечения капитал като среднопретеглена, съгласно т. 40 от Указанията според договорените лихви и тегла на заемите в размер на 9, 36 %. Комисията обаче, позовавайки се на т. 41 от Указанията, е определила пределна пазарна цена на привлечения капитал за всички дружества в сектор "Топлоенергетика" на база на статистически данни на БНБ за 2017 г. в размер на 3, 91 %. По този ценообразуващ елемент съдът правилно е приел, че регулаторният орган е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечен капитал, но не на база на относимите към момента на привличане на капитала лихвени нива, съгласно изискването на т. 40 от Указания – "НВ", а въз основа на лихвените нива за предходния регулаторен период. За да достигне до този извод първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон въз основа на установените по делото обстоятелства, като е приел незаконосъобразност на корекцията в нормата на възвръщаемост. С обжалвания административен акт КЕВР е утвърдила норма на възвръщаемост на привлечения капитал на база на статистически данни на БНБ към 31.12.2017 г. Правилно е приетото от съда, че е икономически необосновано статистическите данни за лихвените нива към декември 2017 г. да се прилагат към кредити, привличани от топлофикационните дружества в предходен регулаторен период при положение, че дружеството няма нито задължението, нито възможността да предоговаря или рефинансира кредитите си ежегодно. Включването в цените на норма на възвръщаемост на привлечения капитал под среднопретегления за "Топлофикация - Плевен" ЕАД размер по правно обвързващи го договори за кредит с по – високи лихвени нива води до намаляване на неговата възвръщаемост, поради което е в противоречие с изискването на чл. 31, т. 4 ЗЕ. Съгласно т. 40 и т. 41 от Указания – "НВ" нормата на възвръщаемост на привлечения капитал се изчислява като среднопретеглената величина от договорените годишни лихви на заемите и относителното тегло на съответния заем в общата сума на привлечения капитал, като Комисията определя пределна пазарна цена на привлечения капитал, на основата на статистически данни за пазарните й величини и/или официално публикувана прогнозна информация. В настоящия случай, видно от оспорения административен акт, КЕВР е коригирала нормата на възвръщаемост на привлечения капитал от 9, 36 % на 3, 91 % спрямо пределна пазарна цена на привлечения капитал към м. 12. 2017 г. по данни от БНБ. Следователно, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че регулаторният орган е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечения капитал въз основа на последната година, както и че не е икономически обосновано КЕВР да намалява всяка година нормата на възвръщаемост на база на промяната в лихвените нива за текущата година, тъй като енергийните предприятия нямат задължение да предоговарят сключени от тях договори с банки или финансови институции всяка година. Ето защо, включването в цените нормата на възвръщаемост на привлечения капитал под приложимия средно претеглен размер по силата на действащите договори за кредит би довело до намаляване на неговата възвръщаемост, като получената разлика се покрива за негова сметка. В тази връзка регулаторният орган при връщане на преписката за ново разглеждане следва да изложи мотиви относно извършената корекция в частта по отношение приетата среднопретеглена норма на възвръщаемост, с оглед спазване на принципа по чл. 31, т. 4 ЗЕ – цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, както и прилагане на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 5 от 23.01.2014 г. Регулаторният орган следва да утвърди прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност, като прецени тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства, като неразделна част от заявлението за цени, а самата оценка за икономическа обоснованост на разходите и връзката им с изпълнение на лицензионната дейност, се извърши въз основа на сравнителни анализи, както и при използване на данни от националната и международна практика, и като се вземат предвид отчетените резултати на регулираното предприятие при спазване принципите на регулирането по ЗЕ.

Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на "Топлофикация - Плевен" ЕАД по отношение на разходите за ремонтни дейности. Разходите за ремонти са УПР – не се влияят от обема на производството и се включват в Справка № 1 от електронния модел, част УПР, съгласно т. 17, Глава втора, Раздел 1 от Указания – "НВ". Обосновано административният съд е приел, че без да изясни конкретно относимите към "Топлофикация - Плевен" ЕАД факти и обстоятелствата от значение за случая и при липса на мотиви, заявените разходи за ремонт на топлофикационното дружество са намалени от КЕВР с 25 % от стойността за подмяна на гореща секция на газовата турбина, планирани от дружеството на стойност 1068, 60 хил. лв, платими през второто тримесечие на 2019 г., като 50% от стойността на същото съоръжение е отчетена в представената към заявлението ремонтна програма за предходния регулаторен период, а първите 25 % са включени в отчета за третото тримесечие на 2017 г. Съдът е приел, че извършването на среден или основен ремонт от счетоводна гледна точка не се отразява в увеличение на стойността на активите, когато се възстановяват или поддържат технически характеристики на актива. Тези изводи на съда са правили, кореспондиращи с доказателствата по делото, включително с приетата по делото СТИЕ, според която становището на Комисията, че конкретният разход за ремонт представлява инвестиция и ще се включи в цените чрез стойността на активите от следващия ценови период не съответства на изискванията на счетоводното законодателство. Според експертизата непризнаването на присъщо необходими разходи, каквито представляват процесните разходи за ремонт и невключването им в цените, безспорно се отразява в непълно възстановяване на икономически обосновани разходи, което рефлектира в намаляване на утвърдената възвръщаемост на капитала. Това е така, защото частта от разходите, които енергийното предприятие следва да извърши за осъществяване на лицензионната дейност, които обаче не са признати от КЕВР и включени в утвърдените цени, се покриват за сметка на възвръщаемостта на капитала, а ако тя не е достатъчна може да формира загуба.

Съгласно принципа по чл. 31, т. 2, б. "г" ЗЕ цените на енергийните предприятия следва да възстановят икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за ремонти. Правилно е прието от съда, че разходите за ремонтни дейности, освен икономически и технически обосновани по размер, не следва да съставляват инвестиция, тъй като инвестициите, на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 5 от 23.01.2014 г. се включват в регулаторна база на активите, чрез които се осъществява лицензионната дейност, и се възстановяват чрез разходите за амортизации. Според заключението на вещите лица по задачите на КЕВР в конкретния случай непризнатите разходи за ремонти се отнасят за среден ремонт на газова турбина – подмяна на горещата секция на всеки 25000 часа. С извършването на тези ремонтни дейности не се увеличава стойността на дълготрайния материален актив, тъй като не води до удължаване на полезния живот на инсталацията или до увеличаване на производителността, нито до съкращаване на разходи, а само до поддържането на инсталацията в работен режим. Макар Комисията да не е задължена да приеме предложението за цени на дружеството, то при упражняване на регулаторното й правомощие е задължена да изложи подробен анализ и ясни изчисления досежно ценообразуващия елемент по УПР за ремонти, което в случая не е сторено.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касационния жалбоподател, като неоснователно, следва да се остави без уважение. Претенцията на "Топлофикация - Плевен" ЕАД за присъждане на разноски също е неоснователно, тъй като по делото не са представени доказателства за направени такива, поради което не следва да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение