Решение № 14502 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9460/2014 г.
ВАСII отделение03.12.2014 г.докладчик т Галя Костова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 1379/09.06.14 г., постановено по адм. д. № 3966/13 г. по описа на Административен съд Пловдив, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на Министерството на правосъдието, подадена срещу Заповед № 169/04.12.13 г. на кмета на община Пазарджик, с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПР за УПИ II-669, кв. 207 по плана на гр. Пазарджик. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 14502 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9460/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на кмета на община Пазарджик, представляван от адв. Шикова, против решение № 1379/09.06.14 г. по адм. д. № 3966/13 г. по описа на Административен съд Пловдив с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски. Министерството на правосъдието, ответник по касационната жалба, представлявано от юрк. Ташева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Димитър Михайлов Шулеков и Българска евангелска църква не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесулно допустима и след като по повод нея извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на Министерството на правосъдието срещу Заповед № 169/04.12.13 г., с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община Пазарджик е одобрил проект за изменение на плана за регулация /ПР/ на УПИ II-669 "за административен съд" в кв. 207 по плана на гр. Пазарджик, изразяващо се в заличаване отреждането на имота "за административен съд". С обжалваното решение оспорването е уважено с отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Решението процесуално недопустимо по следните съображения: Процесният УПИ II-669, кв. 207 по плана на гр. Пазарджик е актуван като частна общинска собственост с актове за частна общинска собственост № № 908/29.04.04 г. и 2055/10.06.10 г. В одобрените със Заповед № РД-18-97/28.10.08 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София кадастрална карта и кадастрални регистри е отразен с идентификатор 55155.501.669 и записан като собственост на община Пазарджик. Съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробни устройствени планове и техни изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър. Оспорващият се легитимира като заинтересувано лице с Решение № 115/24.06.10 г. на Общински съвет - Пазарджик с правно основание чл. 36, ал. 6, т. 1 ЗОС, с което по т. 1 му е учредено безвъзмездно право на строеж върху 500 кв. м. застроена площ от УПИ II-669, кв. 207 и с т. 2. кметът на общината е упълномощен да извърши процедурата по учредяване на безвъзмездното право на строеж. В хипотезата на чл. 37, ал. 6, т. 1 ЗОС безвъзмездно право на строеж в полза на юридически лица на бюджетна издръжка се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет, взето с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС. Към датата на Решение № 115/24.06.10 г. на Общински съвет - Пазарджик е била действаща Наредбата по чл. 8 ЗОС, приета с негово решение № 188/30.10.2008 г. В чл. 55 от тази наредба е определен редът за безвъзмездно учредяване право на строеж, а именно чрез заповед на кмета на общината, издадена въз основа на положително решение на общинския съвет, с която се определят основните параметри на сделката - срок на учреденото право на строеж, вида, типа, предназначението и други показатели на бъдещото застрояване, както и други незабранени от закона условия, след влизането в сила на която се сключва договор. Посочените правомощия кметът на общината упражнява след внасяне предложение в общинския съвет за предоставяне на съответните права. Данните по делото сочат, че регламентираният с чл. 55 от приложимата Наредба по чл. 8, ал. 2 ЗОС, приета с решение № 188/3.10.08 г. на Общински съвет - Пазарджик, сложен фактически състав за отстъпване на безвъзмездно правото на строеж върху УПИ II-669, кв. 207 не е осъществен. Решение № 115/24.06.10 г. представлява такова по чл. 37, ал. 6 ЗОС за даване на съгласие от страна на Общинския съвет за отстъпване на безвъзмездно право на строеж за изграждане сграда за нуждите на Административен съд-Пазарджик, респ. откриване на процедурата по отстъпване на това право. Липсват последваща това решение влязла в сила заповед на кмета на общината и сключен договор съгласно т. 2 от решението и изискуеми от разпоредбите на чл. 55, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС. От тук следва, че министерството на правосъдието не е доказало активната си процесуална легитимация като носител на правото на строеж върху имота, респ. качеството си на заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 ЗУТ. Предвид изложеното първоинстанционното производство се явява ненадлежно учредено, а постановеното в това производство съдебно решение - процесуално недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК. Следва същото да бъде обезсилено, подадената при липсата на активна процесуална легитимация жалба оставена без разглеждане, а делото-прекратено. Независимо от този резултат на касационния жалбоподател деловодни разноски не следва да бъдат присъдени. Представеният след приключване съдебното заседание от 12.11.14 г. Договор за правна защита и съдействие е с поправена дата и съдържа дописан текст, предвид което чрез него не може да бъде удостоверено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв в първата инстанция, както и заплащането на сумата от 1000 лв по представения документ с дата 12.11.14 г. в настоящето касационно производство. Мотивиран така и на основание чл. 218, ал. 2 и чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II- ро отделение
Цитирани разпоредби
4- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 131, ал. 1 ЗУТ
- чл. 37, ал. 6, т. 1
- чл. 8, ал. 2