Решение № 8074 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14140/2011 г.

Решение № 8074 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14140/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Шугар - Т" ЕООД гр. Плевен, против Решение № 362/27.09.2011 г., постановено по адм. дело № 897/2010 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Касаторът излага оплаквания за необоснованост, нарушаване на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира са отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу ревизионен акт /РА/ № 051001195/19.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново като се отмени изцяло ревизионния акт. Заявява претенция за присъждане на направените разноски в съдебното производство. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. Василева, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия си съдебен състав, при разглеждане на делото, след като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и събраните доказателства по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, съставът на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ е отхвърлена жалбата на "Шугар - Т" ЕООД срещу РА № 051001195/19.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в обжалваната и потвърдена част с Решение № 424/21.10.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП. С РА, в обжалваната му част по ЗДДС, за данъчни периоди м. 10,11 и 12/2008 г. и м. 01, 02, 03, 04, 08, 09 и 10/2009 г., на "Шугар - Т" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 245 818,71 лв. и в резултат е установен данък добавена стойност /ДДС/ за внасяне в размер на 250 261,37 лв. и лихви върху него в размер на 38 291,12 лв. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че издаденият РА е от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 120 ДОПК и при спазване процедурата по глава XV ДОПК. Тези изводи на съда не са предмет на касационно оплакване. При служебна проверка на материалната законосъобразност на решението в тази му част, не се констатираха пороци на същото. По съществото на спора съдът е приел, че законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество по фактурите, издадени от доставчиците "Мите" ЕООД, "Дивекс" ЕООД, "Партс Трейд" ЕООД, "Блек Форест Системс" ООД и "Био Лес" ЕООД, всички за покупка на захар в чували. За сделките, предмет на фактурите, издадени от първите четирима доставчици съдът е приел, че не е доказана реалността на доставката поради липса на данни за транспортиране и съхранение на стоките във фактурираните количества, както и за прехвърляне на правото на собственост върху родово определените вещи. Тези изводи на съда съответстват на направените в РД, РА и потвърждаващото решение на решаващия орган. Въз основа на събраните писмени доказателства във фазата на съдебното обжалване, вкл. и неоспорено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ съдът е приел за необосновани изводите на приходните органи, че е налице разминаване между издадените първични счетоводни документи и тези, съпътстващи стоките, приел е, че фактурирането е редовно съобразно специфичните нормативни изисквания. Съдът е достигнал до извода, че спорните фактури, по които е отказано право на данъчен кредит, не отразяват реални доставки по смисъла на чл. 9 ЗДДС, респ. е налице основанието на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, за да се откаже право на данъчен кредит по тях, и жалбата срещу акта е отхвърлена като неоснователна. Относно доставката по фактура, издадена от "Био Лес" съдът е възприел изцяло изводите на приходните органи, както за липса на реалност на доставката, така и за липса на друга изискуема предпоставка - регистрация на доставчика по ЗДДС към момента на издаване на данъчната фактура и настъпване на данъчното събитие. Съдът правилно е тълкувал приложимия закон, изяснил е фактическата обстановка по спора, разпределил е правилно доказателствената тежест в процеса. Делото е било изяснено от фактическа страна. По отношение на доставките от доставчици "Мите" ЕООД, "Дивекс" ЕООД, "Партс Трейд" ЕООД, "Блек Форест Системс" ООД и "Био Лес" ЕООД касационните оплаквания са неоснователни. Решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена жалбата на "Шугар - Т" срещу процесния РА, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по тези доставки, е правилно и законосъобразно. Правилни са изводите на съда, че реалността на доставките на захар не е доказана при условията на пълно доказване, поради което липсва данъчно събитие, данъкът се явява начислен неправомерно, а оттам и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС е налице основание за постановяване на отказ за приспадане на данъчен кредит. Относно законосъобразността и обосноваността на мотивите и решението на АСВТ, касаещи доставките от "Био Лес", не са изложени касационни оплаквания. По отношение на тези доставки, освен неустановеното им извършване, е налице и друго основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит - липса на регистрация по ЗДДС на доставчика към момента на издаване на данъчната фактура. Това релевантно обстоятелство не е опровергано в хода на ревизионното и на съдебното производство и е самостоятелно основание за постановяване на отказа. По доставките, извършени от Мите" ЕООД, "Дивекс" ЕООД, "Блек форест системс" ООД и "Партс Трейд" ЕООД не са събрани достатъчно и категорични доказателства, въз основа на което може да се направи обоснован и ползващ ревизираното лице извод, че доставките са осъществени. В доказателствена тежест на ревизираното лице, претендиращо, че в негова полза е налице субективното материално право на приспадане на данъчен кредит е да установи наличието на всички предпоставки за възникване и упражняване на това право. В случая, от гледна точка на счетоводната отчетност, начисляване, период на фактуриране и отчитане, не са налице основания за отказ за данъчен кредит. Спорът е реално ли са извършени доставките, а оттам правомерно ли е начислен данъка /ДДС/ по процесните фактури, тъй като основанието за отказ за данъчен кредит е това по чл. 70, ал. 5 ЗДДС - неправомерно начисляване на данъка предвид липса на данъчно събитие, нереалност на доставките на захар. Предмет на доказване във връзка с реалността на доставката, с оглед вида й - стока - е установяване на индивидуализацията й предвид фактурирането й като родово-определена вещ, получаването й. Релевантни са и обстоятелствата, имащи отношение към транспортирането, съхраняването на стоката, наличността й при доставчика и последващото й разпореждане или крайно потребление от получателя. В случая са налице данни за фактурирани стоки, както и данни за последваща реализация на стоки от същия вид, род и количество към трети лица. Липсват данни за транспортирането и съхранението на стоките, наличностите на фактурираните количества захар при доставчиците, не е установена и истинността на приемо-предавателните протоколи за индивидуализация на стоките, които протоколи са оспорени по реда на чл. 193 ГПК. Стоките са фактурирани по начин, който ги определя като родово определени вещи. За наличието на данъчно събитие по смисъл на чл. 25 ЗДДС следва да е налице прехвърляне на право на собственост. Съгласно чл. 24 ЗЗД и чл. 327, ал. 1 ТЗ прехвърляне на право на собственост върху родово определени вещи е налице при определяне на вещите по съгласие на страните или при предаването им. В процесния случай са налице приемо-предавателни протоколи, в които се удостоверява предаването на стоките от доставчика на получателя по всяка една от процесните фактури. Протоколите са били оспорени по реда на чл. 193 ГПК и е открито от съда производство по оспорване истинността им относно автентичност и вярност. Тези документи са частни свидетелстващи такива в частта, в която се удостоверява факта на предаване и приемане на стоките. Тежестта за доказване на автентичността и верността е върху ревизираното лице, тъй като документите не съдържат подпис на насрещната страна и удостоверяват факти и обстоятелства, които са изгодни за ревизирания. Във връзка с откритото оспорване са били допуснати гласни доказателства. Свидетелят Вачев, управител и представляващ доставчика "Мите" ЕООД към момента на издаване на процесните фактури, не потвърждава подписа си върху приемо-предавателните протоколи. Във връзка с автентичността и верността на протоколите с останалите доставчици, не е искано събиране на доказателства. Изводът е, че доказателствената сила на протоколите е оборена. Не е установена индивидуализацията на стоките, поради което се явява недоказано прехвърлянето на право на собственост върху тях, а оттам и наличието на данъчно събитие. Като цяло, за всички доставчици, не е доказано при условията на пълно доказване, фактическото извършване на доставките, а оттам и реалността им. Като е достигнал до същите фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в тежест на жалбоподателя са разноските на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение - в размер на 4599 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2 вр. с чл. 8 и чл. 9, последният приложим по аналогия, всички от Наредба № 1 към ЗА. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,