Решение № 10090 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1583/2012 г.

Решение № 10090 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1583/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по жалбата на Димитър Асенов Божанов от гр. Левски, нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 374, с район на действие - Районен съд - Левски против заповед № ЛСЧИ-700 от 09.12.2011 г., на министъра на правосъдието на Република България, с която му е отказано преместване във район на действие - Районен съд - Луковит по заявление № 94-Д-113/2011 г. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена в в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 34 б от ЗННД, налице са според него предпоставките посочени в закона да преместването му в желания район на действие. Желае отмяната на оспорената заповед. Ответникът - министър на правосъдието чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата, поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, адресат на оспорения индивидуален административен акт, с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е допустима за резглаждане по същество. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят Димитър Асенов Божанов е нотариус, вписан под № 374 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Левски. Същият действа като нотариус от 12.02.2000 г. Със заявление № 94-Д-113/2011 г. е поискал от министъра на правосъдието да бъде преместен от район на действие - Районен съд - Левски в район на действие - Районен съд - Луковит. В него е посочил, че са налице предпоставките, посочени в чл. 34б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, тъй като в желания от него район в гр. Луковит е налице открито и незаето място по чл. 10 от ЗННД от обективна страна и е налице и втората предпоставка - важни причини. В заявлението като такива са изтъкнати намалението на обема на работа на нотариуса в района на Районен съд - Левски, свързано с намалението на броя на населението и намалението на покупателната собственост на населението. С обжалваната заповед министърът на правосъдието е отказал преместване по реда на чл. 34б от ЗННД, като в мотивите си е приел, че въпреки наличие на свободна незаета бройка на нотариус в желания район - Районен съд -Луковит, не е налице предпоставката, определена като субективна, а именно наличие на важни причини по смисъла на ЗННД. Административният орган е посочил, че съгласно нормата на чл. 34б, ал. 2 от ЗННД изтъкнатите от заявителя причини не могат да се преценят като важни, налагащи преместването му в друг район на действие. Административният орган е изтъкнал, че приине, свързани с намалението на обема на работа по причини от икономически и демографски характер се отнасят до работата на всички нотариуси в цялата страна, поради повсеместността на икономическата криза. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не ангажира доказателства, различни от тези представени пред административния орган, които с преписката са приети по делото. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира подадената жалба против заповед № ЛС-И-700 от 09.12.2011 г. за неоснователна. Нормата на чл. 34б от ЗННД, регламентираща субективното право на нотариусите на преместване в друг район на действие изисква наличието на две предпоставки. Първата е свързана с наличието на свободно и незаето място по чл. 10 от ЗННД, в района на който се иска преместване. В конкретния случай не е спорно обстоятелството, че в района на Районен съд - Луковит съществува свободна незаета бройка за нотариус. Втората предпоставка, която се приема като такава от субективен характер, е свързана с наличие на важни причини, преценката за наличието на която е предоставена на административния орган въз основа на изтъкнатите от заявителя съображения и представените доказателства за това. При преценката за наличие на важни причини, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която се упражнява при приложение на принципите, посочени в чл. 6, чл. 8, ал. 2 и чл. 13 от АПК. По делото спорен е въпросът дали административният орган е извършил правилна преценка на изтъкналите от жалбоподателя причини и правилен ли е неговият извод, че същите не са важни по смисъла на чл. 34б от ЗННД. Пред административния орган жалбоподателят е изтъкнал намаление обема на работата по икономически и демографски причини, които Административният орган не е преценил като важни по смисъла на закона, обуславящи упражняване на субективното право на преместване. Настоящият съдебен състав намира, че административният съд е извършил законосъобразно приложение на нормата на чл. 34б от ЗННД, отказвайки преместване на жалбоподателя по причините, посочени в заявлението. Административният орган по същество не оспорва посочените от жалбоподателя причини, но правилно приема, че те не го поставят в положение, различно от това, при което работят останалите нотариуси, по специално тези в по-малките градове. При наличие на факти, важими за всички правни субекти, обхванати от субективните предели на нормите на ЗННД, важността на причините следва да преценява, въз основа на фактически обстоятелства, които отличават жалбоподателя и го поставят в ситуация строго индивидуална, спрямо останалите правни субекти. С оглед на това правилно административният орган е счел, че изтъкнатите от жалбоподателя причини не могат да бъдат преценени като важни по смисъла на чл. 34б от ЗННД и законосъобразно е постановил отказ да премести същия в друг район на действие. Предвид изложеното обжалваната заповед на министъра на правосъдието следва да се приеме за законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставената законова компетентност, при спазване на изискванията на административнопроизводствените правила и материалния закон, при спазване на целта на закона. Водим от изложеното, Върховният административен съд