Решение № 6582 от 20.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по чл. 208 и сл., във връзка с чл. 175, ал. 2 АПК от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт С. Станчева, против решение 912/13.02.2023 г., постановено по адм. дело 6260/2022 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е оставена без уважение негова молба за поправка на очевидна фактическа грешка в решение 8015/23.12.2022 г. по същото дело. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и допускане на поправка на твърдяната очевидна фактическа грешка. Счита, че съдът неправилно е отхвърлил молбата му, тъй като е налице грешка в пресмятанията и по-конкретно грешно посочване на материалния интерес в титулната страница и диспозитива на решението. Прави математически изчисления на този интерес за съответните периоди и заявява, че съдът е боравил със стойности имащи друго значение в ревизионния акт (РА). Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Боди Тренд ЕООД, [ЕИК], не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Обстоятелството, че със съдебното решение РА не е изменян и установените данъчни задължения са в размера посочен в РА, не отнема правния интерес на една от страните в процеса в случая директора на дирекция ОДОП, да поиска поправка на очевидна фактическа грешка и ако молбата й бъде отхвърлена, да подаде касационна жалба срещу решението. Правният интерес се извежда от направеното твърдение за наличие на грешката, а дали такава действително е допусната, е въпрос на основателност на молба, а не на нейната допустимост. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна С обжалваното съдебно решение 912/13.02.2023 г. по адм. дело 6260/2022 г. АССГ се е произнесъл по същество по искане с правно основание чл. 175, ал. 1 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение 8015/23.12.2022 г., постановено по същото административно дело, като е оставил молбата без уважение. В мотивите си съдът е очертал предмета на производството по чл. 175 АПК. Посочил е, че очевидна фактическа грешка е налице когато от мотивите на решението явно се вижда, че формираната воля на съда е била една, а в диспозитива на решението е обективирано друго. Съдът е уточнил, че определените задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) общо в размер на 93 843,28 лв. и лихви в размер на 12 384,08 лв., са установени от него в тези размери, тъй като те са посочени в част III от оспорения РА. Сборът от тях е 106 227, 36 лева и също е посочен в част I от РА, колона 11 дължима сума. Т.е. приемането на тези размери на установените данъчни задължения не се дължи на грешка, а са изведени от съдържанието на оспорения РА. При тези мотиви АССГ е направил обоснован и верен извод за липса на основание за поправка на фактически грешки във влезлия в сила съдебен акт. Неправилно е твърдението на касатора, че е допусната очевидна фактическа грешка в съдебното решение. Съгласно чл. 175 АПК, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Решението за поправката се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение. След влизането си в сила то се отбелязва върху поправеното решение и преписите. От уредбата на производството по поправка на очевидните фактически грешки, става ясно, че тази процедура не може да бъде прилагана като редакция на правните изводи на съда, развити по съществото на съдебния спор, нито за поправка на изводите относно оценката на събраните по делото доказателства, обосновавайки крайния извод на съда. Това е така, тъй като стабилитетът на съдебния акт не може да бъде засегнат от актове и волеизявления на самия съд, който не е властен сам да промени. Видно от съдържанието на сезиращата молба касационният жалбоподател се стреми да обори правилността на правните изводи на съда, направени в съдебно решение 8015/23.12.2022 г. досежно размера на дължимите задължения за ДДС. Дори и да се приеме тезата на касатора, че съдът е боравил със стойности имащи друго значение в РА, това би означавало необоснованост на съдебното решение, което е касационно основание за оспорване по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът явно е формирал волята си да приеме за дължими тези стойности, т.е. не се касае за писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности, за да е налице основание за произнасяне по чл. 175 АПК. Директора на дирекция ОДОП обаче не е подал касационна жалба срещу решението, а е поискал поправката на грешка която не съществува. Процесуалното бездействие на касатора не следва да бъде толерирано от съда. Не може да бъде допусната промяна на фактическите установявания по делото чрез законовата възможност за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като очевидна фактическа грешка е несъответствие между целеното и документираното изявление на съда, но настоящият съдебен състав не намира подобен дисбаланс в обжалваното решение . По тази причина изводът в съдебно решение 912/13.02.2023 г. за липса на основание за поправка на очевидна фактическа грешка е правилен и обоснован, а обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение