Решение № 10453 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12249/2009 г.

Решение № 10453 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12249/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Георгиев Танчев от с. Желязно, област Пловдив срещу решение № 920/3.07.2009 г. по адм. дело № 1007/2008 г. на Административен съд - Пловдив. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 2 АПК. Иска се същото да бъде отменено със законните последици от това. Ответниците по делото - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) и община Марица не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка на решението в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: С обжалваното решение Пловдивският административен съд отхвърля жалбата на Иван Георгиев Танчев срещу заповед № РД-18-90 от 15.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Желязно, община Марица, област Пловдив в частта й за имот № 29.31. За да постанови този резултат съдът се позовава на заключението на вещото лице, съгласно което се установява, че спорната граница е вярно отразена в обжалваната кадастрална карта и съответства на фактическото положение и на последния действащ план от 1995 г. Постигане на вярна имотна граница по документ за собственост и различна от материализираната, която съвпада с предходен КРП и ПУП е възможно със съгласието на засегнатите съседи на имота или след решаването на евентуалния спор за вещно право по исков ред - чл. 53 във връзка с чл. 43, ал. 3 от ЗКИР. Мотивиран по този начин, съдът постановява обжалваното решение. Решението е правилно, липсват твърдените в касационната жалба отменителни основания. Настоящата инстанция напълно споделя подробната и задълбочена аргументация, с която решаващият съд отговаря на всички доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Данните по делото и заключението на вещото лице, с което е проследен регулационния статут на процесния имот на Иван Георгиев Танчев, при съобразяване на всички доказателства за собствеността му - нот. акт № 111/1994 г. и съдебно решение по гр. д. № 5378/1995 г. по описа на Пловдивския районен съд сочат, че в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповедта на изпълнителния директор на АГККК в частта за имота на касатора с идентификационен № 29235.29.31 и площ от 2594 кв. м той е ограден от юг - с ограда от метални колове и телена мрежа, от запад с бетонови колове, от изток с ограда от метални колове и телена мрежа а от север - няма поставена ограда. Поради това спорната площ е заключена между уличната регулация и заснетата граница на имота в съответствие с плановете от 1963 г. и 1995 г. и така е нанесена в оспорения административен акт, а именно според отразяването на имота по последния действащ план на с. Желязно от 1995 г. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че имотната граница по кадастралната карта следва да съвпада с материализираната на място ограда, както и съгласно отразяването й в плана от 1995 г. е законосъобразен. При изработването на кадастрална карта определянето на границите на поземлените имоти се извършва приоритетно от съществуващите на място граници, кадастрални планове и т. н. - чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Изработвайки оспорената кадастрална карта, административният орган в съответствие с посочената разпоредба взема предвид съществуващата на място ограда и отчита предвижданията на последно действалия кадастрален план от 1995 г. Относно доводът на касационния жалбоподател за разликата в площта на имота, правилно и в съответствие с материалния закон решаващият съд посочва реда за защита - чл. 53 във връзка с чл. 43, ал. 3 от ЗКИР. При постановяване на решението си съдът обсъжда всички факти от значение за спорното право и прилага правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение,