Решение № 11742 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5061/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности София, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез юрк. П. Петков против решение 57/29.03.2023 г. на Административен съд Перник, постановено по адм. дело 11/2023 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1831-0477763/05.12.2022 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на първоинстанционния съд за противоречие на оспорения индивидуален административен акт с целта на закона и за нарушение на принципа за съразмерност, обосновани с липсата на мотиви относно продължителността на принудителната административна мярка. Касаторът счита за безспорно установено извършеното от дружеството нарушение на разпоредбите на ЗДДС и Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите, като излага съображения, че в конкретния случай са констатирани и други утежняващи обстоятелства, които са взети предвид при определяне продължителността на мярката. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът Джумана 2020 ЕООД, гр. Перник, чрез процесуален представител адв. С. Стоицева в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1831-0477763/05.12.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности София, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложено запечатване на търговски обект фитнес, находящ се в гр. Перник, ул. Емануил Васкидович за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС неиздаване на фискална касова бележка за извършена контролна покупка на услуга единична тренировка във фитнес залата на стойност 4.00 лева и на основание чл. 187, ал.1 ЗДДС е забранен достъпа до обекта. При извършената проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването му. От събраните по делото доказателства е приел за установено извършеното нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка за отчитане на извършената продажба, което представлява основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1 а от ЗДДС. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че определяният срок за запечатване на обекта не е мотивиран с конкретни обстоятелства и актът е издаден в противоречие с целта на закона. Според съда в заповедта не са посочени ясни и конкретни мотиви за разпореденото запечатване на обекта за срок от 14 дни. Изложените мотиви са изцяло бланкетни и биха били относими към всяко нарушение от вида на процесното и независимо от определения срок на действие на запечатването. Административният орган не е установил по никакъв начин, че в проверявания обект е налице трайна практика да не се издават фискални бонове за извършените продажби и в този смисъл изводът му, че създадената от търговеца организация в обекта няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти, приема за недоказан и необоснован. Според съда в случая е установен инцидентен случай, като липсват данни и обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на срока на мярката около средния размер. Липсата на конкретни мотиви, обосноваващи прилагането на срок на мярката от 14 дни, е определено от съда като нарушение на изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. Наред с изложеното, съставът е приел, че запечатването на обекта за срок от 14 дни, е очевидно несъразмерно на тежестта на конкретното нарушение и продължителността на мярката не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца и охраняваните с прилагането на същата обществени отношения. С оглед разпоредбата на чл. 169 АПК, съдът е изложил и мотиви, че не разполага с правомощието да измени определения от административния орган срок и в тази връзка се е позовал на практика на Върховния административен съд. По изложените мотиви оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, в приложимата по време редакция от ДВ бр. 104/2020 г. в сила от 12.12.2020 г., принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. По делото не е спорно, че Джумана 2020 ЕООД е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Установено е, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за издаване на фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство за контролна покупка на услуга на стойност 4.00 лева, осъществена на 17.10.2022 г. Поради това правилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. Спорът в касационното производство е относно законосъобразността на определената от органа по приходите продължителност на мярката. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви относно определения 14 - дневен срок за запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него. Продължителността на мярката в рамките на установения от закона максимален срок до 30 дни, следва да е мотивирана с конкретни обстоятелства относно тежестта на нарушението и от дейността на задълженото лице. Законосъобразно съдът е приел, че в конкретния случай при определяне на 14-дневен срок на принудителната административна мярка не са посочени каквито и да било конкретни данни за търговската дейност в обекта. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че за продължителността на мярката е мотивирана с установени други утежняващи обстоятелства и по-конкретно с разлика между отчетената и фактическата касова наличност, съставляваща нарушение на чл. 33 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Това обстоятелство не е посочено като фактическо основание за определяне срока на мярката. В оспорената заповед липсва анализ на реализирания в търговския обект оборот. Изложените от органа по приходите мотиви са изцяло бланкетни. Съображенията, че срокът е съобразен с вида и начина на организиране на отчетността в обекта, както правилно посочва и първоинстанционният съд, не се основават на никакви конкретни данни и не отговарят на изискването по чл.186, ал. 3 ЗДДС. Преценката на органа по приходите за тежестта на нарушението, целта, за която мярката се налага и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК следва да се основава на конкретни факти и обстоятелства от дейността на задълженото лице и да е подкрепена с доказателства. Допуснатото нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Обжалваното съдебно решение, с което оспорената принудителна административна мярка е отменена, е правилно постановено и следва да се остави в сила. С оглед изхода от делото, на касатора не се дължат и не следва да се присъждат разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,