Решение № 7099 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1458/2016 г.

Решение № 7099 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1458/2016 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 237 и сл. АПК и е образувано по искане на В. А. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 2383 от 25.11.2015 г. по адм. д. № 815/2015 г. на Пловдивски административен съд - VIII състав, на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Ответникът по искането - кметът на община К. взема становище да се отхвърли същото. Върховният административен съд - второ отделение приема, че искането е допустимо, но неоснователно. С цитираното решение Пловдивският административен съд се е произнесъл по жалба против заповед № 178 от 4.03.2015 г. на и. д. кмет на община К., а с решение № 2804 от 16.12.2014 г. по адм. д. № 1737/2014 г. съдът се е произнесъл по жалба против заповед № 419/23.05.2014 г. на зам. кмета на община К.. Съгласно ТР № 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на Върховния административен съд, разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Не е налице и отменителното основание по чл. 239, т. 1 АПК, тъй като от искателката дори не се твърди да е открила нови обстоятелства или нови писмени доказателства, след приключване на делото. Обратното, по отношение на заключението на вещото лице тя е правила оплаквания в хода на производството пред първоинстанционния съд, а в това производство го сочи като основание за отмяна. Ето защо искането следва да се отхвърли изцяло като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд - второ отделение