Решение № 11049 от 19.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11864/2014 г.

Решение № 11049 от 19.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11864/2014 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 88, ал. 1, във връзка с чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс. Образувано е по жалби, подадени от Малин Димитров Тончев и Цветомира Лазарова Димова, в качеството й на председател на Общинския съвет на ПП "Движение за права и свободи" Криводол, срещу решение № 950-МИ от 16.09.2014 г., постановено от Централната избирателна комисия. С жалбите са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което жалбоподателите правят искане за отмяна на обжалваното решение, постановено от Централната избирателна комисия, за отмяна на решение № 234 от 12.09.2014 г. на ОИК Криводол, с което е отказана регистрация на Малин Димитров Тончев, предложен от ПП "ДПС" като кандидат за кмет на кметство с. Ракево. Ответникът Централна избирателна комисия, представляван в производството от Владимир Пенев упълномощен представител съгласно решение № 9 от 23.03.2014 г., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Жалбите са подадени в преклузивния срок по чл. 58, ал. 1 от ИК и от надлежни страни, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. Разгледани по същество жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С решение № 234 от 12.09.2014 г. ОИК Криводол е отказала регистрация за участие в насрочени за 12.10.2014 г. частични местни избори за избор на кмет на кметство с. Ракево на кандидат Малин Димитров Тончев, издигнат от ПП "Движение за права и свободи". Срещу това решение по реда на чл. 88, ал. 1 от ИК е подадена жалба от предложения кандидат и от представляващия политическата партия, издигнала кандидатурата. В контролното производство, проведено пред Централната избирателна комисия е представен препис от присъда № 77 от 4.04.2014 г., постановена от Районен съд Плевен по НОХД № 2228/2013 г. От представената присъда е видно, че кандидата Малин Димитров Тончев е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 209, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което му е наложена наказание една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. При така установените релевантни факти, Централната избирателна комисия е приела, че е налице процесуална пречка за регистрация на кандидата, предвидена с разпоредбата на чл. 397, ал. 1 от ИК, а именно кандидата е осъден на наказание лишаване от свобода с влязла в сила присъда. По отношение на възражението, че изтърпяването на наказанието е отложено, поради което към момента на произнасяне на решението, с което е отказана регистрация не са налице законови пречки за осъществяване на пасивното избирателно право, ЦИК е приела, че законодателят не е предвидил такава диференциация. По тези доводи Централната избирателна комисия е оставила без уважение жалбите на Малин Димитров Тончев и Цветомира Лазарова Димова срещу решение № 234 от 12.09.2014 г. на ОИК Криводол. Обжалваното решение е законосъобразно. Фактите по преписката са безспорно установени и по отношение на тях между страните няма спор. Не се оспорва от жалбоподателите, че предложения кандидат е осъден с влязла в сила присъда на наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Основния спор е по отношение на тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 397, ал. 1 от ИК, която определя условията на които следва да отговарят кандидатите за общински съветници и кметове. Съгласно този текст право да бъдат избирани за общински съветници и кметове имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните шест месеца в съответното населено място. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗНА, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Настоящият състав приема, че предвиденото в закона изискване лицето да не изтърпява наказание лишаване от свобода, поради това че е неясно формулирано, налага систематично тълкуване на този законов текст във връзка с императивните разпоредби уреждащи несъвместимост за заемане на изборната длъжност, за която е насрочен частичния местен избор. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА правомощията на кмет се прекратяват предсрочно при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба ясно и категорично, като основание за несъвместимост за заемане на изборна длъжност кмет, е предвидено налагане на наказание лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление. Законодателят не е поставил като условие начина на изтърпяване на наказанието - ефективно или с отлагане на изпълнението. Целта на изборния процес е да приключи с избор на лице, по отношение на което са налице всички законови изисквания и липсват законови основания за несъвместимост за заемане на изборната длъжност. Поради тази причина изискването на чл. 397, ал. 1 от ИК, в разглежданата хипотеза, следва да се прилага и в съответствие с разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, която поставя като изискване за заемане на изборна длъжност "кмет" лицето да не е осъждано на наказание лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление. В случая по отношение на издигнатия кандидат е налице основание за несъвместимост за заемане на изборна длъжност "кмет", тъй като той е осъден с влязла в сила присъда на наказание лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление. Начина на изтърпяване на наказанието - ефективно или с отлагане на изпълнението, е без значение в хипотезата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА. Това тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 397, ал. 1 от ИК не е относимо към разпоредбата на чл. 396, ал. 1 от ИК, която регламентира условията за упражняване на активно избирателно право, тъй като няма друг закон освен Изборния кодекс, който да урежда специални изисквания към избирателите при осъществяване на конституционното им право. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че подадените жалби са неоснователни. Обжалваното решение на Централната избирателна комисия е законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. Воден от горното и на основание чл. 58, ал. 1, във връзка с чл. 88, ал. 1 от ИК, Върховния административен съд - четвърто отделение