Решение № 235 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5666/2018 г.

Решение № 235 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5666/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Г. и Н. Г., двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител – адв. Ботев, против решение № 1810 от 20.03.2018 г. по адм. дело № 6897/2017 г. на Административен съд София - град, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: директора на Дирекция "Зелена система" към Столична община, редовно призован, не се явява. От същия е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения отказ на директора на Дирекция "Зелена система" към Столична община от 13.04.2016 г. е отказано издаването на разрешение за премахването на съществуващи декоративни дървета, намиращи се в зелена площ на междублоково пространство – УПИ – I, кв. 14, м. "Разсадника-Бежанци", във връзка с изпълнение на разрешение за строеж /РС/ № 91/01.02.2006 г. на главния архитект на Столична община за строеж: "Магазин на един етаж с площ от 349,90 кв. м. " в УПИ – I, кв. 14, м. "Разсадника-Бежанци", поради тяхното много добро физиологично състояние. Съдът, при повторно разглеждане на делото, след като е обсъдил доказателствата по делото е приел, че оспореният отказ е материално законосъобразен, тъй като РС за описания обект, към момента на искането за издаване на разрешение за премахване на дълготрайните декоративни дървета - 07.08.2015 г. е изгубило правно действие, поради незавършване на грубия строеж в 5 г. срок от влизането му в сила по чл. 153, ал. 2 ЗУТ. Съдът е достигнал до извод, че при обезсилено разрешение за строеж, липсва основание за издаване на разрешение за премахване на дървесна растителност, поради което отказът е законосъобразен. Решението е правилно като краен резултат, при следните мотиви: Съгласно чл. 63, ал. 2 ЗУТ, дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото. Разрешение за премахване на засегнатата от строителството дървесна растителност се издава при условия и по ред, определени с Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община, издадена по законова делегация от чл. 62, ал. 10 ЗУТ. Съгласно чл. 45, ал 1, вр. чл. 44, ал. 2 от тази наредба на СО, писменото разрешение на кмета на СО или оправомощено от него длъжностно лице за премахване на дървесна растителност, се издава по изключение, въз основа на експертно становище. По делото е установено и не се спори между страните, че дърветата, които попадат в обхвата на процесното РС № 91/01.02.2006 г. и подлежащи на премахване, са дълготрайни декоративни дървета. Установено е, че по искане на зам. кмета на СО до касатора Г. /стр. 51/, същия е изготвил и представил за заверка геодезическо заснемане и експертна оценка на съществуващата растителност /стр. 28-ЗЗ от адм. д. № 6661/2016 г. АССГ/. Представените документи са заверени от СО, под условие - проектът за застрояване на магазина да се съобрази "така, че да се запази съществуващата декоративна дървесна растителност". Видно от приложената експертна оценка за състоянието на засегнатите от процесното РС дървета, повечето от тях са оценени като "много добро и добро", касаещи сл. видове - ясен, липа и джанки. По делото е приложено като доказателство влязло на 23.01.2013 г. в сила решение по адм. дело № 4553/2012 г. на АССГ, с което е обявен за нищожен предходен отказ на директора на Дирекция "Зелена система" при СО, обективиран в писмо от 24.01.2012 г., с който е отказано издаването на разрешение за премахване на дървесна растителност по искане на Е. Г. и преписката е върната обратно на кмета на СО за ново произнасяне по същото искане на Г., по реда на чл. 45 от наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на СО, т. е процесният изричен отказ е в изпълнение на това съдебно решение, по първоначално заявеното искане на касатора Г. от м. 01. 2012 г., а не по искането му от 07.08.2015 г., което е само напомнително. Поради това неправилен е извода на съда, че към искането на Г. от 07.08.2015 г. по чл. 63, ал. 2 ЗУТ, издаденото РС № 91/2006 г. е изгубило правно действие, поради незавършване на грубия строеж в 5 г. срок. Към датата на първоначалното заявление за издаване на разрешение за премахване на дървесна растителност от м. 01. 2012 г., което да направи възможно изграждането на магазина по РС № 91/2006 г. /влязло в сила на 13.11.2009 г. /, това РС не е изгубило правно действие, поради неизтичането на 3 г., респ. 5 г. срок по чл. 153, ал. 2 ЗУТ. То не е изгубило действие поради факта, че с подаване на това заявление е налице висящо административно производство по чл. 63, ал. 2 ЗУТ, което не е приключило и към момента /поради оспорване на издадения изричен отказ от 13.04.2016 г. /, което обективно препятства строителните работи и завършването в груб строеж на магазина. Въпреки това, като краен резултат обжалваното решение е правилно, предвид отсъствието на материалноправните предпоставки на чл. 63, ал. 2 ЗУТ, респ. чл. 45, ал. 1, вр. чл. 44, ал. 2, т. 1-4 от цит. наредба на СО, за издаване на писмено разрешение за премахване на тези дървета. Премахването, съгласно цитираните разпоредби е по изключение, при доказана необходимост за състоянието на всяко дърво, установена с експертно становище. В случая изготвената и одобрена от дирекция "Зелена система" при СО експертна оценка за състоянието на всяко едно от засегнатите дървета е "много добра" и "добра", което прави невъзможно прилагане на изключението за издаване на писмено разрешение за премахване и отсичане на тези дървета. При несправяне с доказателствената тежест по чл. 170, ал. 2 АПК от страна на касаторите, оплакванията им, че са налице условията за издаване на исканото разрешение, са неоснователни. Издаденият отказ по чл. 63, ал. 2 ЗУТ се явява материално законосъобразен, поради което като е отхвърлил жалбата срещу него, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този резултат, искането на касаторите за разноски е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,