Решение № 208 от 9.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 451/2012 г.

Решение № 208 от 9.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 451/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия Я. Л. К. против присъда № 330 от 14.11.2011 г. съд. Защитникът се е позовал на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, не е посочил доводи в подкрепа на което и да било от тях, нито искания чрез обжалването резултат. В съдебно заседание изготвилият жалбата защитник и подсъдимият я поддържат. Защитникът твърди, че не е доказано К. да е отнел предмета на престъплението и затова иска отмяна присъдата на въззивния съд и оправдаване на подсъдимия. Представителят на ВКПр не намира жалбата за основателна и заключението му е за оставяне на въззивната присъда в сила. ВКС установи: С присъда от 24.II.2011 г. по нохд № 689/2010 г. на Софийския районен съд Я. Л. К. е признат за невиновен в това, през неустановен отрязък от време между 28 и 30.IV.2009 г. да е отнел с цел ползване паркирания на ул. "Проф. Беньо Цонев" в гр. София, пред № 24, лек автомобил ОПЕЛ КАДЕТ с рег. № С 9046 ХМ, собственост на И. С. Н. от с. гр., което деяние да е извършил и повторно, при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 28 НК. С обжалваната въззивна присъда първоинстанционната е отменена, К. е признат за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение, и е наказан с 2 години лишаване от свобода. За съвкупността от престъпления, за които К. е санкциониран с тази присъда и още с влезлите в сила съдебни актове по нохд № И-2306/2009 г. на Софийския районен съд, нохд № 488/2009 г. на Мездренския районен съд и нохд № 408/2009 г. на Луковитския районен съд, е определено общо наказание от 3 години лишаване от свобода, което осъденият да изтърпи в затвор при строг първоначален режим. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено отделното изтърпяване от К. "при общ режим в затворническо общежитие" на наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № И-2221/2007 г. на Софийския районен съд /в диспозитива и мотивите към въззивната присъда е допусната техническа грешка с изписването на делото под № 2221/2009 г./. Жалбата е неоснователна. По повод твърдението за незаконосъобразност, което подалият жалбата защитник не е подкрепил с каквито и да било доводи, за да бъде повече обсъждано, е достатъчно да се каже, че съобразно приетите за установени факти въззивният не е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК. Аналогичен отговор налага и твърдението, също без всякакви доводи, за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание във връзка с което следва да се отбележи, че въпреки младостта си /21 години/, К. е осъждан досега 12 пъти, включително на лишаване от свобода, 7 от които осъждания са за противозаконно отнемане с цел ползване на чуждо моторно превозно средство, а останалите 5-за кражба. Направеното едва в съдебното заседание пред касационната инстанция възражение за липса на доказателства, К. да е отнел с цел ползване собствения на Ив. Н. лек автомобил, е неоснователно. Действително няма факти, които да сочат точните дата и час на отнемане на превозното средство, както и извършителя на съответните действия,. но посредством показанията на свидетеля Д. Ст. И. е установено, че в ранните часове на 1.V. 2009 г. не друг, а именно подсъдимият К. е управлявал колата и я е паркирал на ул. "523" в жк "Христо Ботев", в близост до дома на И. и този на свидетеля С. Д. М., баща на К. Очевидно наясно с приоритетните престъпни занимания на сина си, М. в същия ден уведомил за новопоявилата се пред дома му кола отговарящия за района полицейски служител. Нещо повече. Автомобилът бил представен от неустановени по делото родственици на К. и М. като собствен на К., което пък мотивирало свидетеля Т. Т. Т., друг техен родственик, да вземе автомобила и го задържи докато К. изплати задължението, което имал към него. Преценейки гореописаната от изброените свидетели поредица от събития въззивният съд обосновано е заключил, че отнемането автомобила на Ив. Н. с привеждането му в движение и откарване от мястото, където е бил паркиран, може да се свърже с авторството единствено на подсъдимия. С приемането за установено на това фактическо положение съдът не е допуснал твърдяната неправилност при доказателствения анализ с последица целените с жалбата отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на подсъдимия. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.