Решение № 15265 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6642/2018 г.

Решение № 15265 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6642/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. чрез нейния пълномощник срещу решение № 377/02.04.2018 г. по адм. № 980/2017 г. на Административен съд С.-област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-Общинският съвет Е. П., М. П., Р. М. и кметът на община Е. П. не вземат становище. Ответницата по касационната жалба-Р. М. чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Р. М. срещу решение № 677 по протокол № 29, т. 38 от 28.09.2017 г. на Общинския съвет Е. П., с което е "изменено решение № 198/29.03.2012 г., като с. О., община Е. П. се определя като село с преобладаващо равнинен характер". С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Изменение на влязъл в сила административен акт е допустимо при наличие на някоя от хипотезите на чл. 99 АПК, като в случая не се сочи нито правно, нито фактически някоя от регламентираните в седем точки хипотези. Административният орган не е изложил фактически основания при издаването на индивидуалния административен акт. Представените геодезически изследвания касаят четири квартала от действащия план, което не дава извод за характера на терена на цялото населено място. Решението е постановено при липса на допуснати нарушения на съществени процесуални норми. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон, поради което обжалваното решение е материалнозаконосъобразно при следните съображения: С решение № 198/29.03.2012 г. на Общинския съвет гр. Е. П. на осноавние чл. 19, ал. 2 ЗУТ и пар. 5, т. 13 ДРЗУТ след проучване на действащите кадастрални и регулационни планове се установява, че теренът на с. О. е с наклон над 10 на сто и е приет преобладаващ стръмен терен. С обжалваното решение се изменя решение № 198/29.03.2012 г., като с. О. се определя като село с преобладаващ равнинен характер. Въпреки че разпоредбата на чл. 99 АПК не е посочена като основание, то волеизявлението на административния орган и употребената формулировка "изменя" сочи именно на това основание. Разпоредбата касае възобновяване на производства по издаване на административни актове като извънреден контролен способ за отмяна или изменение на влезли в сила административни актове. Решение № 198/29.03.2012 г. на Общинския съвет гр. Е. П. е станал окончателен, стабилен административен акт. Той не може да бъде оттеглян, отменян или видоизменян по волята на административния орган. Това може да стане в изрично посочените в правната норма на чл. 99 случаи и по предвидения за това ред. В случая няма посочено наличие на никое от основанията по чл. 99 АПК, при което може да се инциира възобновяване на административното производство, нито е възобновено такова. В този смисъл изводът на съда, че само по това съображение обжалваният административен акт е незаконосъобразен, е правилен. Съответен на закона е и изводът на решаващия съд, че в обжалваното решение няма посочено никакво фактическо съображение, тоест липсват фактическите констатации на административния орган и въз основа на какви доказателства са направени същите, за да се обоснове разпореждането за промяна на терена на с. О. като такъв с преобладаващ равнинен характер. На последно място, в случая административният орган не е подложил на собствена преценка и изследва терена на с. О., нито е събирал доказателства в тази насока след проучване на действащите планове. Така извършеното геодезично изследване е същото, което е приложено към заявлението на заявителката М. Николова, но не е извършено от административния орган. Същото това изследване касае очевидно две УПИ-та, които са предмет на делба. Дори да се отнася, както е посочено в същото, за четири квартала на с. О., то не се отнася до целия терен на с. О.. При липсата на посочени причини и условия, при които се издава оспореният административен акт, като и при липса на извършено от административния орган изследване за целия терен на с. О. -дали същият е с наклон до 10 на сто или над 10 сто, изводът на съда за унищожаемост на обжалвания акт е законосъобразен. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответницата по касационната жалба Р. М. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция в размер на 300 /триста/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,