Решение № 262 от 18.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 877/2014 г.

Решение № 262 от 18.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 877/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Й. Г. К. за възобновяване на вчнд № 276/2013 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. В искането се твърди, че с влязло в сила определение наложеното на осъдения наказание пробация е заменено с лишаване от свобода за срок от единадесет месеца и шестнадесет дни. Според искателя замяната е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и формира явно несправедлива санкция. Съдът не е съобразил здравословното състояние на осъденото лице и обусловената от него невъзможност да полага безвъзмезден труд. Пренебрегнато е и обстоятелството, че К. изпълнявал стриктно останалите пробационни мерки. В заключение се настоява за възобновяване на делото и постановяване на нов акт. Пред касационния съд осъденият и защитата му поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира за отхвърляне на претенцията за възобновяване на производството, като отбелязва, че Й. К. е многократно осъждан, но въпреки това недобросъвестно се отклонил от изпълнение на постановените пробационни задължения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното: Великотърновският окръжен съд с определение № 112 от 23.10.2013 г. по чнд № 371/2013 г., на основание чл. 43а, т. 2, пр. 2 от НК заменил остатъка от наложеното на Й. Г. К. наказание пробация, състоящо се от следните пробационни мерки 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години с периодичност на подписванията два пъти седмично 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години 3. безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа годишно за срок от три години и 4. ограничение в свободното предвижване за срок, изразяващо се в забрана да напуска обитаваното жилище в с. П., община Г. о., в периода от 22 часа до 06.00 часа за срок от три години, с лишаване от свобода за срок от единадесет месеца и шестнадесет дни, търпими при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Великотърновският апелативен съд с решение № 24 от 5.03.2014 г. по вчнд № 276/2013 г. потвърдил първоинстанционното определение. Искането, с което се претендира възобновяване на делото, е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна и е насочено срещу съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. То е процесуално допустимо, а разгледано по същество - основателно. Предходната инстанция приела за установено, че осъденият се отклонил без уважителни причини от изпълнение на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото, като не се явил на предложената му работа през м. юни, юли, септември, октомври и ноември 2011 г. и през периода януари - май 2013 г. Той отработил само 24 часа от определените 320 часа годишно. Според атакуваното решение изтъкваните от осъдения причини - ангажиране със земеделски труд през 2011 г. и заболяване през 2013 г. са недоказани и неоснователни. Този извод се гради само на част от представените по делото доказателства, поради което разкрива отклонение от стандарта за установяване на обективната истина и формиране на вътрешното убеждение на съда, възведен с чл. 13 и чл. 14 от НПК. Съгласно чл. 221, ал. 3 от ЗИНЗС, работата, която се възлага на осъдения в изпълнение на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото, е ограничена до три часа дневно в извънработно време или за пълен работен ден в един от празничните или почивните дни. Законодателят ясно е ситуирал безвъзмездния труд в свободното време на осъдения, поради което пробационните служители би следвало да изследват разумно неговите трудови ангажименти. В представеното и прието като доказателствено средство досие на съдения, на стр. 52, пробационният служител П. отбелязала, че К. е израсъл в обикновено трудово семейство, родителите му са земеделски производители, в чийто семеен бизнес се е включил и самият той. Ето защо пробационната администрация е следвало да изясни ангажиментите на осъдения и да съобрази графиците със сезонните му занимания, съществуването на които признава. През 2013 г. осъденият възразил още месец януари, че предлаганата му от кмета на с. П. работа е тежък физически труд, непосилен за здравословното му състояние. По силата на чл. 221, ал. 2 от ЗИНЗС при определяне на обектите, в които се изпълнява безвъзмезден труд, се отчитат трудовите умения, квалификацията и работоспособността на осъдения. Й. К. представил протокол на медицинска комисия от 22.02.2013 г. В него е отразено, че на пациента е противопоказен тежък физически труд на открито и за продължително време - шест месеца от 22.02.2013 г., тъй като предстои оперативно лечение. По искане на пробационната служба в гр. Горна Оряховица медицинската комисия изпратила и тълкувателно становище към протокола си, в което уточнила, че К. не бива да извършва груба физическа работа, свързана с динамично натоварване на снагата и крайниците за продължително време /над два часа/ и на открито. Той би могъл да извършва физическа работа на закрито и със статично натоварване на снагата и крайниците, като пазач или портиер. На 14.03.2013 г. кметът на с. П. уведомил пробационната служба, че "на лицето предлагаме работа в кметството като хигиенист, който ще следи за чистотата в центъра на селото". Пред първата инстанция кметът Т. изяснил условията на възложената работа - К. трябвало да следи за хигиената в центъра на селото, да контролира дали има нарушители и да им прави забележка т.е. дейност на открито, противопоказна за осъдения съгласно становището на лекарската комисия. Кметът пояснил, че преди получаването на медицинското становище на осъдения е била предложена обща работа - да почиства, да премита, да сече храсти. Ето защо становището на предходната инстанция, че работното място, на което осъденият е трябвало да търпи наложеното наказание, е съобразено с нормативните изисквания и отказът на осъдения няма уважителни причини, е базиран на едностранчиво и превратно възприемане на доказателствения материал. Налице са предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, т. 1 и т. 2 от НПК за възобновяване на делото и новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да подложи на проверка и анализ всички събрани доказателства, след което да прецени законосъобразността на извършената замяна на наказания. За пълнота на изложението и в отговор на искането за възобновяване следва да се отбележи, че исканията за индивидуализиране на санкцията при условията на чл. 55 от НК и чл. 78а от НК не държат сметка за производството по чл. 452 от НПК, в което не се определя ново наказание, а само се заменя вече определеното наказание пробация /или част от него/ с лишаване от свобода в пропорцията на чл. 43а от НК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,