Решение № 530 от 19.11.2010 г. на ВКС по к. н. д. № 579/2010 г.

Решение № 530 от 19.11.2010 г. на ВКС по к. н. д. № 579/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на осъдения С. Е., депозирано на 30.09.10 г, за възобновяване на НОХД № 183/10 по описа на Я. окръжен съд, приключило с определение за одобряване на споразумение № 50 от 29.04.2010 г, с което молителят се е признал за виновен в това, че на 18.04.2010 г, през ГКПП, Лесово, обл. Ямбол, с товарен автомобил и прикачено към него ремарке, е пренесъл през границата на страната от Република Т. в Република България стоки за търговски цели /сребърни и златни украшения/ в големи размери, на обща стойност 146 687 лв, с оглед на което и на основание чл. 242, ал. 1, б. "д" вр. чл. 54 НК, е осъден на две години "лишаване от свобода", отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба, в размер на 20 000 лв, с приложение на чл. 242, ал. 7 и 8 НК /отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението и превозното средство, послужило за неговото извършване/. С искането се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Твърди се, че е допуснато съществено процесуално нарушение в процедурата по одобряване на споразумението, за чието отстраняване се налага да бъде отменен влезлият в сила съдебен акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане по общия ред. Възразява се срещу осъществения превод, като се изтъква, че липсва яснота относно самоличността на преводача. Сочи се, че молителят не е запознат със събраните доказателства от досъдебното производство, че не е разбрал смисъла на споразумението, че не е давал съгласие за отнемане на чужда собственост, че наложените му наказания са явно несправедливи. Иска се да бъде допуснато възобновяване, в хода на което да бъдат пререшени по общия ред въпросите, касаещи отговорността на молителя. В съдебно заседание на настоящата инстанция осъденият или негов представител не се явяват и не вземат становище по искането. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е подадено от лице, имащо право на това, в законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Досъдебното производство е проведено срещу молителя, при стриктно спазване на процесуалните изисквания за осигуряване на преводач от родния му език. Преводът е осъществен от Х. Н. А., със снета по делото самоличност, срещу чието участие обвиняемият не е възразил. Материалите от досъдебното производство са предявени на молителя в присъствието на упълномощения му защитник и на преводача. В протокола фигурират подписите на всички участници в процесуално-следственото действие, включително този на обвиняемия, като в протокола е вписано изявлението на последния, че "се е запознал с материалите по делото и със събраните доказателства, включително веществените такива". Съдебното производство е образувано въз основа на предложение за решаване на делото със споразумение. Заседанието на Ямболския окръжен съд е проведено с участието на преводача от досъдебното производство, срещу когото обвиняемият не е изразил възражения. В съдебния протокол е записано изявлението на обвиняемия, че "разбира обвинението, признава се за виновен, разбира последиците от споразумението и е съгласен с тях, доброволно е подписал споразумението". Следователно, от протокола е видно, че молителят е разбирал смисъла и последиците на споразумението и по своя воля се е съгласил делото да бъде решено по този ред. Що се касае до приложението на чл. 242, ал. 7 и 8 НК, това е последица от извършеното престъпление, която се следва по силата на закона. По този въпрос страните могат да изразят съгласие или да не изразят такова само в рамките на закона, но не и да постигнат съгласие да не бъде приложен законът. Липсва и основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Инкриминираното деяние е извършено на 18.04.2010 г., когато вече е действала настоящата редакция на чл. 242, ал. 1 НК /ДВ, бр. 26 от 9.04.2010/, предвиждаща наказание "лишаване от свобода" от три до десет години и глоба от 20 000 лв до 100 000 лв. В одобреното споразумение обаче фигурира наказанието две години "лишаване от свобода", което е под законовия минимум /без да е приложен чл. 55 НК /и глоба в минималния размер, съгласно чл. 242, ал. 1 НК /ДВ, бр. 26/10/. Посоченото нарушение обаче е в полза на осъдения и затова не може да бъде отстранено в настоящето производство /чрез отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане/, но може да бъде ползвано като аргумент за това, че липсва явна несправедливост на наложеното наказание. По тези съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, I НО,