Решение № 8886 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14122/2015 г.

Решение № 8886 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14122/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Н. П. С. и В. И. С., двамата от гр. Г. против решение № 69 от 8.10.2015 г., постановено по адм. дело № 99/2015 г. по описа на Административен съд-Г., с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение № 65 от 27.03.2014 г. на Общински съвет-Г. за частично изменение на ЗРП за част от кв. 38 и кв. 34 по плана на гр. Г., 76 част. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Ответниците ОС-Г. и О. Г. оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорения акт за изцяло законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано е със събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на вещо лице, което правилно е кредитирано като компетентно и обективно. Правилно е отхвърлено искането на касаторите за назначаване на допълнителна експертиза, каквато не е била необходима, защото всички факти от значение за правилното решаване на спора са изяснени. Решението е постановено и в съответствие с материалния закон. Обосновано и правилно е прието от съда, че са изпълнени условията на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ за изменение на ПРЗ. При съпоставката на имотните граници съгласно скица № 7681/27.11.2012 г. на СГКК-Г. и на графичните части на действащия план за регулация, одобрен със Заповед № 214 от 14.04.1987 г. се установява, че имотните граници на ПИ с идентификатор 14218.517.514 по КК на гр. Г., собственост на заявителя ЕТ "С.-Д. Д.", не съвпадат с регулационните такива и чрез оспореното изменение те са приведени в максимално съответствие. Според вещото лице тези несъответствия са незначителни и се дължат на предвидената улица "тупик", чрез която ще се осигури законосъобразен достъп до имота на касаторите. Следва да се отбележи, че по предходния ЗП от 1987 г. техният имот пл. № 6482 (ПИ с идентификатор 14218.517.373 по КК) попада в УПИ XIII-озеленяване, като не се запазва и по оспореното изменение-част от него е извън регулация, останалата част попада в УПИ I- озеленяване и в новопредвидената улица. При тези фактически установявания правилно е прието, че изменението на РП е законосъобразно и целесъобразно, като имотът на касаторите не се засяга по различен начин от предвидения по предходния влязъл в сила план от 1987 г. В. е и изводът на решаващия съд, че преценката за законосъобразност на плана, съгласно чл. 108, ал. 5 ЗУТ, следва да се направи относно цялата територия в обхвата на разработката, а не за отделните ПИ. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касаторите и следва да се присъдят в полза на ответниците по направените своевременно искания и до доказания размер на платено адв. възнаграждение от ОС-Г. и на О. Г. до минималния размер за юрисконсултско възнаграждение по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,