Решение № 743 от 14.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1466/2008 г.

Решение № 743 от 14.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1466/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (от 1952 г.). Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д. от гр. С. срещу решение от 14.11.2007 г. по гр. д. № 847/2006 г. на Софийски градски съд, II "д" г.о., с която е оставено в сила решение от 15.12.2005 г. по гр. д. № 17/2005 г. на Софийски районен съд, 63 с-в., с което е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу И. по е. - БАН, гр. С., с правно основание чл. 74, ал. 4, изр.1-во вр. ал. 1 КТ за обявяване на трудов договор от 16.01.1968 г. за недействителен в частта на клаузата за времетраенето му за срок до 30.06.2000 г., определена с т. 3 от допълнително споразумение № 191/01.14.2000 г. като неоснователен и жалбоподателят е осъден за разноски. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - съдът не е квалифицирал иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД както е поискал касаторът, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касаторът посочва разпоредбите на чл. 108, чл. 109, чл. 110, чл. 186 и чл. 188 от ГПК (от 1952 г.) и отделни разпоредби на ЗЗД и твърди, че въззивният съд е преписал първоинстанционното решение, за което се излага множество сравнителни извадки. Жалбоподателят иска обжалваното решение да бъде отменено и искът му да бъде уважен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В писмено възражение ответникът оспорва касационната жалба, твърди, че посочените касационни основания не са осъществени, че искът е неоснователен и погасен по давност, както е поддържал от първата инстанция и както е възприето от двете инстанции по същество и че обжалваното решение е правилно. Настоящият състав намира следното: Доводът за нарушение на материалния закон - неправилна квалификация е неоснователен. Първоинстанционният съд правилно е приел, че въз основа на исковата молба (на касатора), на уточнения, извършени въз основа на указания на съда за отстраняване на нередовности (молба л.12) и допълнителни молби (л.30 и л.74) ищецът е предявил иск за обявяване на трудов договор за недействителен в частта относно клаузата за времетраенето му, определена с допълнително споразумение ДС № 191/01.01.2001 г. за срок до 30.06.2000 г. поради противоречие със закона - чл. 68, ал. 3, чл. 69, ал. 1, чл. 119 КТ, както и с решение на директорския съвет от 21.03.2000 г. Вярно е, че касаторът е написал, че липсата на основание за сключването на ново допълнително споразумение е основание за неговата нищожност - чл. 26, ал. 2 ЗЗД. но неговата преценка за квалификацията на спорното право не обвързва съда, който е извършил самостоятелна преценка и правилно е квалифицирал иска, след което се е произнесъл по всички въведени от ищеца твърдения за недействителност и ги е намерил за неоснователни, след което е разгледал и възражението на ответника, че искът е погасен по давност и го е намерил за основателно. Въз основа на въззивна жалба на касатора спорът се е пренесъл във въззивната инстанция, която го е разгледала п. квалификацията, определена от СРС и е изложила същите крайни изводи за неговата неоснователност. Тъй като и двете инстанции са се произнесли по предявения от ищеца иск (въведените от него фактически твърдения и искане за защита), то въззивното решение, както и първоинстанционното е допустимо, тъй като и квалификацията е правилна, то не е допуснато и нарушение на материалния закон(както беше отбелязано по-горе). Неоснователни са и доводите за допуснати процесуални нарушения. Първоинстанционният съд не е нарушил нито една от посочените по-горе разпоредби на ГПК (от 1952 г.): извършил е необходимите действия за отстраняване н нередовностите по исковата молба и е извършил устен доклад (л.28, стр.2), като е дал възможност на всяка една от страните да изчерпи становищата си по основателността на иска и по доказателствените искания, след което се произнесъл с определения по допускането и събирането на доказателствата. В следващите заседания (л.70 и л.) първоинстанционният съд е допуснал допълнение в основанието на иска и след изслушване на становища на страните е събрал допуснатите от него доказателства и едва след като ищецът е заявил, че няма други доказателствени искания, е приключил събирането на доказателства и след провеждане на устни състезания, е постановил решение, с което сее произнесъл по спорното право след като е квалифицирал иска, обсъдил е всички доказателства и доводите на страните и е основал решението на фактическите си и правни изводи. Въззивният съд е зачел извършените от първоинстанционния съд процесуални действия, на свой ред е дал възможност на всяка една от страните да изчерпи становищата си по основателността на жалбата и на иска и доказателствените си искания, след което се произнесъл с определения по допускането и събирането на доказателствата, събрал е посочените и допуснати доказателства и след провеждане на устни състезания, е постановил решение, с което се е произнесъл по спорното право след като е квалифицирал иска, обсъдил е всички доказателства и доводите на страните и е основал решението на отразени в мотивите фактическите и правни изводи. Вярно е, че въззивното решение е много сходно с първоинстанционното, мотивите възпроизвеждат всички фактически и правни изводи (дори евентуалните мотиви) на СРС и дори почти цели изречения, но това не е процесуално нарушение и доколкото фактическите и правни изводи не са формирани п. допуснати процесуални нарушения, изводите за факти са обосновани и не са допуснати посочените нарушения на материалния закон, не обуславя неправилност на обжалваното решение. Посочените в касационната жалба разпоредби от ЗЗД, за които се твърди, че са нарушени, не се отнасят до спора, поради което и този довод е неоснователен. Поради изложеното касационната жалба е неоснователна и съгласно чл. 218ж от ГПК (от 1952 г.) обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Страните не претендират разноски в касационното производство, нито са доказали, че са направили такива, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от горното настоящият състав на Върховният касационен съд, трето гражданско отделение