Решение № 895 от 30.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2425/2008 г.

Решение № 895 от 30.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2425/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК, вр. с чл. 234, ал. 3 и чл. 218а ГПК (отм.). Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Х. В. Х. /като наследник на Н. Р. Х., починала на 15.01.2007 г. след отмяна на решение от 19.06.2008 г. по гр. д. № 842/2007 г. на ВКС/ срещу решение от 13.02.2006 г. по гр. д. № 1546/2005 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД за отмяна на дарение, извършено с нот. акт № 10/2002 г. на нотариус при Районен съд Варна. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответникът Й. С. Й. /като наследник на Н. Р. Х., починала на 15.01.2007 г./ и ответницата Ю. С. Й., не вземат становище по молбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Жалбата е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 18.07. по гр. д. № 2089/2004 г. на Варненски РС, е отхвърлил иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД за отмяна на дарение, извършено с нот. акт № 10/2002 г. на нотариус при Районен съд Варна, по силата на което Н. Х. е дарила на внучката си Ю. Й. на нейна починала дъщеря, апартамент в гр. В. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че дарителката не е имала нужда от издръжка, която надарената не й е давала. Този извод на съда е правилен и съответствува на събраните по делото доказателства. Установено е от същите, че дарителката-ищца по делото, е продължила да живее в подарения апартамент и с получаваната пенсия от 120 лева е покривала нуждите си видно от изслушаното по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза. При тези данни въззивният съдът правилно е приел, че дарителката не се е нуждаела от средства, които надарената й е отказала и то след като е бил поканена да й заплаща такива с исковата молба от 19.05.2004 г. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о, намира че обжалваното решение е правилно, тъй като е постановено при правилно приложение на материалния закон и същото следва да се остави в сила. Предявеният иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД е неоснователен и правилно е отхвърлен от въззивния съд. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя - наследник на ищцата, за това че дарителката е имала нужда от издръжка, която надарената не й е давала. Последната е получила имотна облага от дарителката, но само при възникване на материално затруднение на същата, тя е би била тази, която следва да я подпомогне, а доказателства за такава нужда не са събрани по делото. Предвид изложените съображения, съдът