Решение № 11680 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16152/2009 г.

Решение № 11680 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16152/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Лъчезария Иванова Павлова чрез пълномощника си адвокат Офелия Тодорчева против решение № 598 от 3.11.2009 г. на Административен съд Плевен по адм. дело № 162/2009 г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата й срещу заповед № РД-15-1505 от 10.04.1998 г. на кмета на Община Плевен както и жалбата й срещу заповед № РД-12-2330/24.09.2008 г. на кмета на Община Плевен. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Свеждат се до необоснованост на изводите на съда, приел наличие на предпоставките по § 4а от ПЗРЗСПЗЗ за придобиване на собствеността от ползвателя, което е материална предпоставка за издаването на заповедта по § 62, ал. 4 от ПЗР ППЗСПЗЗ след влизане в сила на предходната заповед по реда на § 62, ал. 3 от ПЗРППЗСПЗЗ. Ответникът, Кметът на Община Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни Венетка Симеонова, Донка Тодорова, Цветан Илиев, Юлия Здравкова и Господин Вълчанов не се представляват и не вземат становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Правилно съдът е приел, че Господин Вълчанов е имал предоставено право на ползване, за който се установило, че се нанася в бивш имот на наследниците на Величка Цветкова. Ползвателят е изпълнил всички изисквания по § 4а от ПЗРЗСПЗЗ за признаването му за собственик и като такъв е отразен и в регистъра към ПНИ, поради което законосъобразно е одобрена оценка за закупуването му. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Лъчезария Иванова Павлова срещу заповед № РД-12-2330/24.09.2008 г. на Кмета на Община Плевен за одобряване оценка на имот придобит от ползвател с площ от 623 кв. м, представляващ поземлен имот № 56722.735.82 в размер на 501 лева. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й по съображения, че не са налице предпоставките за издаването й, тъй като не била влязла в сила предходната заповед по § 62, ал. 3 от ПЗРППЗСПЗЗ. На следващо място, че соченото правно основания по § 31 от ПЗРППЗСПЗЗ е относимо само към придаваемите части по ПНИ, а всъщност се оценява целия имот при неприключила процедурата по придобиването на собствеността, поради което не е следвало да бъде включван бившия ползвател като собственик на процесния имот в регистъра към ПНИ. В хода на производството съдът е съединил за разглеждане и жалба срещу заповед № РД 15-1505/10.04.1998 г. на Кмета на Община Плевен издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗРППЗСПЗЗ. Съдът е разгледал по същество и двете жалби като от данните по приложената административна преписка е установил, че при издаването на заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗРППЗСПЗЗ имотът се е идентифицирал съгласно план в който имотът на жалбоподателката не е бил засегнат, но впоследствие при изработването на помощния план към Плана на новообразуваните имоти границите са променени и имота на ползвателя се нанася в бивш имот на жалбоподателката, което обуславя правният й интерес да обжалва и двете заповеди. При установеното от фактическа страна съдът е приел, че са били налице предпоставките по § 4а от ПЗР ЗСПЗЗ да бъде придобита собствеността от Господин Соколов Вълчанов и след влизане в сила на ПНИ и да бъде извършена оценка включително и на придаваемите части поради което и двете обжалвани заповеди не страдат от пороци, сочени като основания за отмяната им, а жалбите като неоснователни са отхвърлени. Решението е правилно. Производството по реда на § 31 от ПЗРППЗСПЗЗ е специално административно производство за оценка на придаваемите части от имотите съгласно влезлия в сила план на новообразуваните имоти и за подобренията в тях, като е регламентиран различен ред за оценяване според основанието за придобиване на собствеността и местонахождението на имота. В настоящият случай заповедта е издадена на основание § 31 от ПЗРППЗСПЗЗ, но всъщност се оценява целият имот с площ от 623 кв. м, а не само придаваемата разлика над 600 кв. м съгласно § 4з от ПЗРЗСПЗЗ. Налице е и вече влязъл в сила план на новообразуваните имоти, в който ползвателя Господин Вълчанов е записан като собственик преди да са били изпълнени процедурите предвидени в § 62 от ПЗРППЗСПЗЗ. Независимо от това смесване на процедури и основания от административния орган обжалваната заповед № РД 12-2330/24.09.2008 г. на Кмета на община Плевен е по същество такава по § 62, ал. 4 от ПЗРППЗСПЗЗ в частта за оценката на 600 кв. м и по § 31 от ПЗРППЗСПЗЗ в частта за 23 кв. м и тъй като оценките се извършват по един и същи ред е без значение основанието посочено от органа. От друга страна по делото няма данни да е бил обжалван Планът на новообразуваните имоти по отношение на процесния имот, поради което е влязъл в сила по отношение на местоположението на имота на ползвателя, така и за придаваемите 23 кв. м и по отношение на бившите собственици независимо дали е ползвателят е законосъобразно вписан в него или който въпрос не е предмет на настоящето производство. Съдът е разгледал две жалби срещу различни административни актове, като първата заповед, издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗРППЗСПЗ е предпоставка за издаването на следващата по реда на ал. 4. Такова съединяване на производствата не се е налагало а е следвало да бъде спряно настоящето до приключване на делото по оспорване на Заповед № РД 15-1505/10.04.1998 г. на Кмета на Община Плевен издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗРППЗСПЗЗ. Единственото процесуално оправдание за такова съединяване в случая е, че при издаването на заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗРППЗСПЗЗ имотът не е бил в имот на жалбоподателката което се е случило при разместване на границите му при изработване на помощния план на новообразуваните имоти. При това разместване имотът се идентифицира с бивш имот на жалбоподателката, но тя пък не е обжалвала ПНИ в тази част и към настоящият момент е страна в административното производство по оценката на целия имот, което поражда правният й интерес да обжалва и предходната заповед, към момента на издаването на която не е била заинтересована страна и поради това не е уведомена за нея. Съдът при разглеждането на жалбите по същество е установил материалните предпоставки съгласно § 4а от ПЗРЗСПЗЗ за издаването на заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗРППЗСПЗЗ и тези по ал. 4 както и за извършване на оценката по реда на § 31 от ПЗРППЗСПЗЗ. Доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила с оглед доказателствената тежест, необоснованост и нарушение на материалния закон са неоснователни. Съдът е разгледал жалбите в предметните предели на жалбите и въз основа на доказателствата от страните и при проверката според чл. 168 от АПК е изведен верен правен извод за отсъствието на основания за отмяна. При изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение,