Решение № 1710 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4956/2014 г.

Решение № 1710 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4956/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производство по чл. 156 и сл. от ДОПК. Образувано по касационна жалбата на Директор на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, срещу Решение № 535/24.02.2014 г., постановено по адм. д. № 530/12 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, В ЧАСТА с която е отменен Ревизионен акт № 16251100274/9.11.2011 г., издаден от Павлина Даскалова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 81 от 25.01.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 19180,88 лв. и лихви в размер на 8993,83 лв. В жалбата се твърди, че обжалвания акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния данъчен закон. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно и превратно е тълкувал събраните доказателства и е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество постановено ново, с което се отмени обжалвания РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - "Гайтек олива" ООД, чрез пълномощника си адв. Даскалов в писмен отговор, писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата и излага доводи за правилност на решението в обжалваната част. Претендира разноски за настоящата инстанция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на настоящото поризводство е решението на АС в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 16251100274/9.11.2011 г., издаден от Павлина Даскалова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 81 от 25.01.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 19180,88 лв. и лихви в размер на 8993,83 лв. В останалата част, относно данъчни периоди м. 04 и м. 05.2010 г. и декларирания ВОД, поради липса на касационна жалба, решението е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена повторна данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 03, м. 04 и м. 05.2011 г. в размер на 19 180,88 лв. по 4 броя фактури, издадени от "Агроцентър-лидер" ЕООД, с предмет на доставките - 50 тона царевица и 105 тона слънчоглед, съдът е приел за установено, че плащането е по банков път, данъка е начислен, като от ревизираното дружество са представени фактури и КИ към част от тях, както и товарителници и пътни листове, ведно с кантарни и експедиционни и анализни бележки към тях, подробно индивидуализирани в решението по номер, дата и реквизити. За безспорно съдът е приел, че автомобилите, с които е извършен превозът са собственост на получателя по доставакта-"Гайтек олива" ООД, а производствените и складовите бази на същото дружество се намират в гр. Нова Загора. При извършената насрещна проверка на "Агроцентър-лидер" ЕООД е установено, че на адреса не е намерено лице за контакт, като е установено, че фактурите и кредитните известия са включени в дневника за продажби на доставчика. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че незаконосъобразно от органа по приходите е прието, че по процесните фактурите не са осъществени реални доставки на стоки, поради което данъкът е начислен неправомерно и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит. До този извод съдът е достигнал като се е позовал на Решение на Съда на ЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, досежно твърдяната от органа по приходите липса на техническа и кадрова обезпеченост. За установено е приел, че липсват доказателства за участие на ревизираното лице в данъчна измама, като в хода на ревизията не са установени обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от прекия му доставчик. На следващо място съдът е приел, че се касае за родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, собствеността върху същите се прехвърля с отделянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Чрез издаване на процесните фактури и предаването на стоките за превоз съдът е пирел, че е постигнато съгласие за предаване на стоката, поради което и на същата дата е прехвърлена и собствеността върху същата. Чрез наличните по делото транспортни документи стоките са индивидуализирани, което позволява да се приеме, че собствеността върху тях е прехвърлена. Този факт съдът е приел за установен от приетите по делото пътни листове, товарителници, кантарните бележки, които не са оспорени от ответника, и които доказват предаването на индивидуализираните вещи съгласно чл. 24 ЗЗД. На следващо място от неоспореното заключение на ССЕ, съдът е приел за установено заприходяване на стоките при получателя, както и последваща реализация на същите, чрез продажба и влагане в собствено производство. Решението е правилно. Въз основа на подробен, задълбочен, последователен анализ на доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е установил правилно, при спазване на съдопроизводствените правила релеватните факти, които се възприемат изцяло от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. При така установените факти съдът е приложил правилно относимите материално правни норми. Основният довод в касационната жалба е свързан с необосновани изводи на съда несъответстващи на събраните по делото доказателства, а именно: липса на доказателства за собствено или наето от доставчика складово помещение, как е придобил стаката /чрез покупка или собствено производство/, как е осчетоводена стоката при доставчика. Тези доводи са част от решението на решаващия орган и са обсъдени от първоинстанционния съд, в контекста на практиката на СЕС и правилно е прието, че произходът на стоката, респективно начина на нейното придобиване от прекия доставчик, съгласно режимът на правото на приспадане, предвиден в чл. 273 от Директива 2006/112 е ирелевантно, тъй като не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС - да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане, както и че установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавното съкровище. Начина на осчетоводяване и преди всичко допуснати грешки в счетоводството на доставчика, а в случая липса на проверка в счетоводството, също не следва да се отразява на правото на получателя по доставката на приспадане на данъчен кредит, при наличие на достатъчно доказателства за реалното получаване на стоката. Основателен е довода на касатора за неправилно приетото от съда досежно оспорване на представените в съдебно заседание товарителници. Действително част от товарителниците, предсатвени в хода на съдебното обжалване, са оспорени досежно тяхната достоверна дата, тъй като в същите не е посочена такава, а само номер, но това нарушение настоящият състав намира, че не е от категорията на съществените, тъй като не се е отразило на действителната воля на съда и не налага на съмнение, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от съда начин. Доказателства за предаване на стоките-царевица се съдържат в товарителници № 0152575/15.03.11 г. /л. 239/ за 25,040 тона царевица, натоварена в Угърчин, разтоварена в Стара Загора, с изпращач "Агроцентър-лидер" ЕООД, получател и превозвач "Гайтек олива" ООД, автомобил Ивеко и товарителница № 0152576/16.03.11 г. /л. 239/ за 25,060 тона царевица, натоварена в Угърчин, разтоварена в Стара Загора, изпращач "Агроцентър-лидер" ЕООД, получател и превозвач "Гайтек олива" ООД, автомобил Ивеко, които са част от данъчната преписка и са предсатвени в хода на ревизията. Оспорени досежно тяхната достоверна дата /поради липса на такава/ са товарителници № № 0076273 и 0152584, представени в хода на съдебното обжалване, но видно от мотивите на съдебния акт същите не са обсъдени от съда, респективно се налага извода, че не са кредитирани. Останалите три броя товарителници № 089009, 089005и 089007, макар отново без дата и представени в хода на съдебното обжалване не са оспорени от касатора, но също не са обсъдени в мотивите на съдебния акт. Настоящият състав намира, че цитираните товарителници, макар и без дата на съставяне следва да се кредитират, тъй като от съдържанието им може да се изведе дадата на съставянето им, а именно датата на натоварване, посочена в графа натоварване, както и от представените и приети по делото пътни листи, кантарни експедиционни и анализни бележки. Товарителниците са подписани и подпечатани от доставчика, а видно от свидетелските показания на шофьорите /служители на получателя по доставката/ се установява и механизма на натоварване, предаване на стоката и съставяне и предаване на транспортните документи. За стоката слънчоглед са приети по делото кантарни бележки общо за 105 тона, издадени от "Гайтек олива" ООД за претеглени и приети количества слънчоглед, доставени от "Агроцентър-лидер" ЕООД, с посочен номер на товарния автомобил, име на шофьор, като няма спор относно факта, че превозните средства са собственост на получателя по доставката. От приетите по делото два броя експедиционни бележки от ЗК "Лендо лейк" гр. Нова Загора от 30.03.11 г. за натоварени на посочен автомобил и ремарке общо 20180 тона, както и от анализните бележки към кантарните бележки и пътните листи за извършения траспорт, също се установява, че стоката е предадена първо на "Агроцентър-лидер" ЕООД и е превозена и приета от "Гайтек олива" ООД. Няма спор и последващата реализация на стоката респективно влагането й в производство на олио, като част от икономическата дейност на "Гайтек олива" ООД, както и обстоятелството, че съгласно заключението на вещото лице в преработен вид-олио, стоката е предмет на последваща доставка, както и съпровождащият продукт в производството на олио - кюспе, което е реализирано без остатък за приготвяне на комбинирани фуражи. С оглед на изложеното и при липса на доказателства за друг доставчик или собствено производство от "Гайтек олива" ООД на процесните стоки, т. е. данни за данъчна измама, правилно съдът е приел, че незаконосъобразно органа по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката. С оглед крайният съдебен акт и изричната претенция на ответника, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, следва да заплати 1500 лева, уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение