Решение № 11225 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10927/2019 г.

Решение № 11225 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10927/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д., [гражданство] против решение № 4260/24.06.2019 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 3180/19 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. С., [гражданство] срещу решение № 1291/26.2.19 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведени са всичките касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК – допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Конкретните оплаквания са, че не е съобразена етническата принадлежност – [етническа принадлежност] на жалбоподателя, чиито представители са малцинство в [държава] и са подложени на гонения и преследвания; интервюто с чужденеца е проведено на език, който той трудно разбира; не е взето предвид обстоятелството, че чужденецът е бил жертва на насилие в страната си на произход, нито от административния орган, нито от съда. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорения акт. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария, чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и иска да бъде отхвърлена. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. По основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е отказ на председателя на ДАБ да предостави международна закрила на жалбоподателя. Административният орган е приел, че чужденецът мотивира молбата си за международна закрила с твърдения за военни действия в страната му на произход, страх от действията на джихадистки групировки, които избили жителите на родното му село. Установено е, че чужденецът притежава национален паспорт, от чиито превод ставало ясно, че той е напуснал [държава] с туристическа виза за Турция, а територията на Турция е напуснал през граничен пункт "Капъкуле", като след влизането му в България е задържан от граничните власти поради представена за проверка неистинска португалска лична карта. Административният орган е констатирал съществени противоречия в твърденията на молителя относно това, къде и при кого е пребивавал в страната си на произход, както и относно нападенията на джихадистки организации. Въз основа на установеното, административният орган е преценил като недостоверна представената бежанска история. Отбелязано е в решението на председателя на ДАБ, че кандидатът изрично е посочил, че в страната си на произход не е получавал заплахи и не е бил обект на насилие, не е бил арестуван, не е имал етнически или религиозни проблеми. Формиран е извод за липса на основанията за предоставяне на бежански статут. Административният орган е стигнал до извод за липсата на предпоставките за предоставянето и на хуманитарен статут. Този свой извод е обосновал с данните от справката за ситуацията в страната на произход на чужденеца, според които е налице агресивен конфликт на територията на [държава], на територията на страната правителствени и френски военни части атакуват терористични организации. Изводът, който е направен въз основа на тези данни е, че ситуацията в [държава] не достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на определени въоръжени групировки. Прието е, че инцидентите, свързани със сигурността нямат масов характер, както и че в района, в който е живял чужденецът, състоянието на сигурността е стабилно. До същите фактически констатации и правни изводи е стигнал и административният съд, постановил обжалваното решение. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила за това и при правилно приложение на материалния закон. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. От интервюто, проведено с чужденеца в административното производство, става ясно, че той се страхува от обстановката в страната му на произход и по-конкретно от бандите, за които чужденецът съобщава, че ги наричат "джихадисти", които нападали и убивали хора и взимали млади хора, за да работят за тях. От друга страна, от същото това интервю става ясно, че чужденецът не е лично преследван, не е арестуван, не е задържан, не е имал проблеми заради религията си или етническия си произход. Както той самият заявява "Исках да дойда в Европа". Според настоящия съдебен състав, както административният орган, така и административният съд правилно са оценили бежанската история на жалбоподателя, като неразкриваща наличие на основание за предоставяне на бежански статут на кандидата. От справката за ситуацията в страната на произход на чужденеца, представена от ответника в първоинстанционното производство и от справката за ситуацията в [държава], изготвена от Фондация за достъп до права, представена от касатора, не се разкриват съществени различия. От съдържанието на двата документа се установява, че в [държава] са налице конфликти между различните общности, като ситуацията със сигурността е компрометирана от немалък брой инциденти, вкл. и такива квалифицирани като "насилие срещу цивилни". От справката, представена от държавната агенция се установява, че в столицата Бамако, където е живял кандидатът, за периода 01.09.17 г. -30.08.18 г. няма инцидент с такъв характер. При тези данни, първоинстанционният съд правилно е преценил, че ситуацията със сигурността в [държава] и по-конкретно в района, в който е живеел чужденецът преди да напусне страната си на произход, не е такава, че животът на едно цивилно лице да е застрашен, заради самото му присъствие там. По тези съображения, съдът основателно е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата. Неоснователно е възражението на касатора, че интервюто му е проведено на трудно разбираем за него език. Видно от съдържанието на протокола за проведено интервю е, че чужденецът се е съгласил да има преводач от френски език и от езика бамбара. В касационното производство на касатора бе осигурен преводач от френски език. Касаторът присъства лично в съдебното заседание, на което присъства и определеният от съда преводач от френски език. Съдът чрез преводача зададе редица въпроси на касатора, на които чужденецът отговаряше също на френски език. От чутото, съдът се убеди, че чужденецът разбира съдържанието на въпросите, задавани на френски език и дава съответни на тях отговори. От установеното, настоящият касационен състав стига до извода, че чужденецът разбира и говори френски език. Не може да се определи нивото му на владеене на този език, но стана очевидно за съда, че е възможна комуникация с чужденеца на този език. Следователно, за чужденеца не е имало проблем, свързан с езикова бариера, за да изложи обективно и подробно бежанската си история. Не може да се сподели възражението на касатора, че при преценката на молбата му, не е взето предвид обстоятелството, че той попада в уязвима група, тъй като е бил жертва на насилие в страната си на произход. Подобно твърдение не е правено в административното производство, а напротив, по време на интервюто, чужденецът е заявил "Не съм се забърквал в неща, заради които да бъда атакуван или да ми бъде оказано насилие. " Твърдение за осъществено спрямо жалбоподателя насилие в страната му на произход, не е направено и в съдебното производство пред административния съд. За първи път това твърдение се прави в касационното производство, което е недопустимо, поради което следва да се остави без разглеждане и обсъждане. Да се приеме обратното означава да се разшири спора, такъв какъвто вече е разгледан от първоинстанционния съд. Решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд