Решение № 174 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13974/2015 г.
ВАСIII отделение09.01.2017 г.докладчик т Таня Куцарова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 637 от 29.10.2015 г., постановено по адм. д. № 510/2015 г. по описа на Административен съд - П., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Н. Х. Д., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора гр. П. сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 18 февруари до 25 февруари 2015 г. вследствие от незаконосъобразна заповед № Д-71/13.02.2015 г., с която е бил наказан с изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.06.2015 г. до окончателното й изплащане. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 174 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13974/2015 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Н. Х. Д., понастоящем в Затвора гр. П. против решение № 637 от 29.10.2015 г., постановено по адм. д. № 510/2015 г. по описа на Административен съд - П. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявеня иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" оспорва основателността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивиран становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Адимнистративен съд - П. е образувано по предявения от никола Х. Д. иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ против ГД "ИН" за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди. Ищецът сочи, че изтърпява наложеното му наказание с присъда "лишаване от свобода", като твърди, че е наказан с изолиране в наказателна килия за срок от седем денонощия, като наказанието е било изпълнено от 18 февруари до 25 февруари 2015 г. С определение по ЧНД № 330/2015 г. на Районен съд П. е отменена Заповед № Д-71/13.02.2015 г., с която е бил наказан с изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия. С това незаконосъобразно наказание са му били причинени неимуществени вреди (страдания) в размер на 500 лева. Твърди, че с отменената заповед му е накърнен общественият престиж, причинени са му страдания на психична основа, засегнато е човешкото му достойнство. Преживял е негативно изживяване със засягането на едно субективно право, да не носи отговорност за деяния, които не е извършил. След излизането от наказателната килия бил потиснат, нервен, необщителен, не вярвал на никакви правила, съществуващи в затвора. Някои от затворниците започнали да му се подиграват, като го наричали "телефона". Съдът е отхвърлил предявения иск, като е приел, че в проведеното исково производство не са били установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца. Претърпени неимуществени вреди от отменената заповед също не са били доказани. Според съдебния състав не са доказани твърденията за причинени страдания на психична основа и засягането на човешкото достойнство. Показанията на свидетелите за промяна в поведението на ищеца след освобождаването му от изолатора са общи и неконкретни и са по - скоро тяхно логическо предположение за субективно възприетото, отколкото пряка н непосредствена последица от отменения дисциплинарен акт. Следователно не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в поставяне на лишения от свобода ищец в тежки, мизерни, непоносими, нечовешки и унизителни условия, като последствие от изтърпяване на вътрешното наказание, наложено с отменената заповед. По делото от представените писмени и гласни доказателства съдът е приел за установено следното: Съгласно справка изх. № 2717/29.06.2015 г. на Началника на Затвора гр. П., на ищеца е наложено с присъда общо наказание от 6 години лишаване от свобода. Същият е започнал да изтърпява наказанието си на 14.03.2014 г., като е преведен в затвора гр. П. на 09.04.2014 г. за изтърпяване на наказанието. Същият е изтърпял наложеното му със Заповед № Д-71/13.02.2015 г. наказание "изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия". Наказателните килии се намират в Зона за повишена сигурност, която е на първия етаж. Всички наказателни килии имат прозорец и пряк достъп до дневна светлина и възможност за проветряване, вкл. и наказателна килия № 104. Килията се почиства от затворниците. В справката е посочено, че наказателните килии нямат собствен санитарен възел. На лишените от свобода задължително се осигурява най-малко три пъти дневно - сутрин, обяд и вечер, необходимото време за личен тоалет и ползване на санитарен възел. Достъпът на настанените там лица се осигурява от постовите полицаи винаги при необходимост и изявено желание от осъдените 24 часа в денонощието. Уведомяването за това става със сигнален бутон, инсталиран в спалното помещение. При необходимост осъдените сигнализират с него и се извеждат незабавно. По утвърден график понеделник и петък им се осигурява ден за къпане. Според единия от разпитаните свидетели след излизането от карцера ищецът не говорел, колкото преди, станал по-неконтактен. Свидетелят, също лишен от свобода смята, че това има връзка с престоя му в карцера, тъй като условията са ужасни. В другите помещения имало повече С. и тоалетна, без чешма, че промяната в поведението му се дължи на това, че е бил в карцера. С. И. е дал показания, че познава ищеца от разходките, като са се срещали на карето и когато отиват на храна също са разговаряли от решетките. Твърди, че има звънец в наказателната килия, но не може да си обясни защо ползват кофи. В Пловдивския затвор в карцера вече има тоалетна, ама тук няма. Чувал е, че за това се използва кофата. Може да звънят, но не е бил в изолатора и не знае. По делото е разпитан инспектор "Режимна дейност", който е дал показания, че килия № 104 съдържа стандартните неща - две вишки, шкафчета за лични вещи и за почистване се дават кофи. Метла няма във всяка килия, има една в коридора. Тоалетната се ползва, като има възможност, когато излизат на закуска, обяд и вечеря, когато им се носи храна, могат да излизат, а през другото време, когато има нужда, има сигнален бутон вътре в килията. Двама постови надзиратели се грижат изцяло за лишените от свобода и те като подадат сигнал на таблото се изписва номерът на килията. Посочва, че при изтърпяване на този вид наказание има известни ограничения - няма телевизор, излизането на ден е само по един час, не е като в другите спални помещения и в зависимост от сезона има определени неща, които лишените от свобода могат да държат при себе си. Твърди, че килията, в която ищецът е изтърпял наказание, е около 7-8 кв. м. С оглед на посочените даказателства преценката за липса на основания за отговорност на държавата по чл. 1 ЗОДОВ са необосновани и не кореспондират на събраните по делото доказателства. Налице са отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които налагат отмяна на съдебния акт. Неправилно съдът е обосновал правните си изводи единствено на обстоятелството за наличие или липса на незаконосъобразни действия от страна на администрацията на затвора, без да отчита кумулативния ефект от всички условия, при които лишеният от свобода е бил поставен в рамките на незаконосъобразно наложеното дисциплинарно наказание. При решаване на основния въпрос за понесените неимуществени вреди съдът се е ръководил единствено от наличието на задължение за изпълнение от страна на администрацията на затвора, както и от доказаност на твърдените неимуществени вреди. Изводите, направени въз основа на това са необосновани. Искът на лицето лишено от свобода, на което допълнително е наложено незаконосъобразно дисциплинарно наказание, следва да се разглежда от гледна точка на приложението на чл. 3 от ЕКПЧ, съдържащ забрана за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, каквато е и постоянната практика на ЕСПЧ. В тези случаи практиката на ЕСПЧ особено по българските дела от групата на делата "Кехайов" срещу България и най-вече пилотното дело "Нешков и др. срещу България" е постоянна. Наличието на пилотното дело "Нешков и др. срещу България" задължава българския съд да приложи трайно установения от ЕСПЧ подход при определяне наличието на нарушение на чл. 3, да приложи установения още от 1978 г. стандарт на доказване, разпределящ доказателствената тежест по различен от гражданското съдопроизводство начин, да приложи принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които пребивава лишеният от свобода, да приложи презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на нарушение на чл. 3 ЕКПЧ. Що се отнася до установяване на нарушение на чл. 3 следва да се приложи подходът, установен пилотното дело срещу Полша - Kudla v. Poland при който нарушение на чл. 3 би било налице ако неблагоприятното третиране надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със законно задържане или законно лишаване от свобода. В конкретния случай този стандарт на доказване е налице. Ищецът, който е лишен от свобода и изтърпява наказанието въз основа на законосъобразно наложена присъда, е бил подложен на допълнително ограничение, наложено с незаконосъобразна заповед за дисциплинарно наказание и незаконно изолиране в наказателна килия за период от 1 седмица. При прилагане на принципа на кумулативния ефект следва да се вземе в предвид именно последното обстоятелство, което само по себе си сочи на нарушение на чл. 3 ЕКПЧ, но към него следва да се добавят и условията на пребиваване наказателната килия, свободното пространство в нея, липсата на тоалетна, значително ограничения достъп до придвижване. Ето защо при наличието на кумулативен ефект от всички условия, при прилагане на принципа по делото Кудла срещу Полша, следва да се направи извод за наличие на нарушение на чл. 3 ЕКПЧ. Наличието на нарушение на чл. 3 ЕКПЧ предпоставя понасянето на неимуществени вреди, без да е налице необходимост от доказването им от страна на ищеца. Като се има предвид периодът през който ищецът е бил подложен на нарушението настоящият съдебен състав намира, че искът се явява основателен и доказав в пълния предявен от него размер от 500 лв. След отмяна на обжалваното решение ответникът следва да бъде осъден за заплати исковата сума в пълния й размер. С оглед на изложеното, Върховният административен съд на осн. чл. 222, ал. 1 АПК