Решение № 967 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3358/2007 г.

Решение № 967 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3358/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на С. Й. Г., чрез пълномощника му адв. Б. И., срещу решение № 136 от 13.03.2007 г. по гр. д. № 731/2006 г. на Кюстендилския окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответникът К. Б. К., чрез пълномощника му адв. С. М., моли жалбата да бъде оставена без уважение по съображения в писмено възражение. Ответниците П. И. А. и К. Х. К. не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Кюстендилският окръжен съд след отмяна на решението по гр. д. № 86/2006 г. на Кюстендилския районен съд е отхвърлил иска на С. Й. Г. против К. Б. К., К. Х. К. и П. И. А. за признаване за установено, че ищецът е собственик на земеделски имот- полска култура, намиращ се в землището на с. Ж., общ. Кюстендил, м. Мичевица, с площ 2,465 дка, съставляващ имот № 0* по плана за земеразделяне на селото, при посочени граници, по силата на давностно владение. Въззивният съд е приел, че се касае за земеделска земя, която е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Процесният имот е възстановен на наследниците на Н. К., в кръга на които са ответниците, с план за земеразделяне с решение № 24/25 от 08.05.2002 г. на ПК-Кюстендил и скица към него. Не е налице решение на ПК за възстановяване на ищеца, респ. наследодателя му С. Г. на същия имот № 0* При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ твърдяното от ищеца придобивно основание - давностно владение след влизане в сила на ЗСПЗЗ до датата на подаване на исковата молба-12.01.2006 г. не се е осъществило. Касационната жалба е неоснователна. В случая няма предявен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, както счита касаторът, тъй като не е искано установяване, че наследодателят му е бил собственик на земеделската земя към момента на внасянето й в ТКЗС. Предявеният иск е за установяване правото на собственост на ищеца-касатор към настоящия момент върху имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Ж. Неоснователно се поддържа от касатора, че правото на собственост върху имота е възстановено на наследодателя му с решение № 30/9 от 26.11.1992 г. на ПК-Кюстендил. От събраните доказателства в инстанциите по същество не е установено наличие на постановено по реда на ЗСПЗЗ решение, което да удостоверява право на собственост на С. Г. върху имот № 0* по плана на с. Ж.. Приетата във въззивната инстанция скица № 016285/03.02.2004 г., издадена от ОСЗГ- Кюстендил, се отнася за друг имот- № 0* в землището на с. К., като собственик на който е посочен наследодателят на ищеца С. Г. въз основа на решение № 30 от 26.05.1995 г. Правилно съдът е отрекъл твърдяното от ищеца придобивно основание-давностно владение върху процесния имот № 0* след влизане в сила на ЗСПЗЗ до предявяване на иска. В случая е установено от гласните доказателства упражнявано владение от 1992 г. от наследодателя му и след неговата смърт от ищеца. Но съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /ДВ бр. 107/18.11.1997 г./ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността, върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила, а в случая от влизане в сила на посочената законова разпоредба до предявяване на иска - 12.01.2006 г. изискуемия 10-годишен срок на непрекъснато и необезпокоявано владение по чл. 79, ал. 1 ЗС не е изтекъл. Затова въззивният съд правилно е приел, че искът е неоснователен. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.