Решение № 2853 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11026/2008 г.

Решение № 2853 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11026/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Цончо Минчев Минчев, от с. Обединение, община Полски Тръмбеш срещу Решение № 284/23.07.2008 г. по адм. д. № 288/2008 г. на Административен съд - гр. Велико Търново. Счита обжалваното решение за незаконосъобразно и претендира отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведеното основание за отмяна съгласно чл. 218 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу Заповед № ДК-02-ВТ-04/17.03.2008 г., с която на основание чл. 225, ал. 1, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "стопанска постройка", извършен без изискващите се строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е развил следните доводи: Строежът е извършен през 2007 г. без строителна документация - одобрен инвестиционен проект и строително разрешение. Неоснователно според съда е твърдението, че обектът е построен през 1940 г. като само му е извършен текущ ремонт. Строителните работи представляват по същността си реконструкция, което е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Така постановеното решение е правилно при следните съображения: На първо място изграденото се явява строеж, тъй като е свързано със замяна на конструктивни елементи като покривна конструкция, зидария на стени и изпълнението на нови такива, което по формулировка съгласно § 5, т. 44 ДР на ЗУТ е реконструкция. След като е налице реконструкция, то очевидно се касае за строеж. За извършването му следва да е налице и разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ. Липсата на такова определя строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Наличието на незаконен строеж не се опровергава и от показанията на разпитаните свидетели, както правилно е приел решаващият съд. Изложеното сочи, че се касае за незаконен строеж, който като извършен без разрешение подлежи на премахване. Като е издал заповед в смисъл като посочения, административният орган е установил релевантните факти и правилно ги е подвел под правната норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приемайки заповедта за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение