Решение № 4107 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6476/2016 г.

Решение № 4107 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6476/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Й. Г. - изтърпяващ наказание в Затвора гр. Л., срещу решение № 178/19.04.2016 г., постановено по адм. дело № 539/2015 г. по описа на Административен съд П.. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по изложени в жалбата и писмени бележки на процесуалния му представител съображения. Релевират се доводи, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до лишаване на страната от право на защита. Претендира се отмяната му. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, гр. С., чрез пълномощника си взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд П. се е развило по исковата молба на И. Й. Г. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") гр. С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил обективно съединени искове за обезщетяване на причинени му имуществени и неимуществени вреди, ведно с лихва за забава. С обжалваното решение, с характер на определение в тази му част, административният съд е приел за недопустима исковата молба в частта, с която се претендира изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2500 лева, лихва за забава и пропуснати ползи за период от 13.10.2010 г. до 28.01.2016 г., настъпили в резултат на извършени разходи от родителите на ищеца за свиждане в З. Л., както и в частта, с която се претендира изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 27.05.2015 г. до 28.01.2016 г. изразяващи се в психически тормоз, лишаване от възможност за свиждане с родителите на ищеца и разболяване от инсулино-зависим диабет в резултат от стреса, причинен от действия на ГД "ИН". Оставил е исковата молба без разглеждане и е прекратил производството по делото. Отхвърлил е като неоснователна исковата молба в останалата и част, относно искането за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лева за 13.10.2010 г. до 26.05.2015 г. за причинени неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава и пропуснати ползи, изразяващи се в психически тормоз, при приетото, че по делото не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обуславящи уважаването и. Решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Пред първоинстанционния съд касационния жалбоподател е направил изрично искане да му бъде назначен служебен защитник, позовавайки се на обстоятелството, че страда от психично заболяване и не познава правната материя. С определение по делото от 15.10.2015 г., в изпълнение на определение № 10041 от 30.09.2015 г., постановено по адм. дело 10083/2015 г. по описа на Върховния административен съд, съдът е назначил на ищеца служебен защитник, адв. Ч., за осъществяване на процесуално представителство до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. В проведеното на 24.03.2016 г. открито съдебно заседание, с протоколно определение съдът е освободил адв. Ч. като служебен защитник на И. Г., с оглед на нейна молба от 23.03.2016 г., в която е заявила, че не желае да осъществява процесуално представителство и защита на същия. Съставът на Административен съд П. е определил да бъде изготвено писмо до Адвокатски съвет П. за посочване на друг съдебен защитник. Независимо от това, че ищецът е останал без процесуален представител, при изрично приетото от съда, че му се следва правна помощ по реда на Закона за правната помощ, съдът вместо да отложи делото за друга дата е продължил откритото съдебно заседание, като е извършил процесуални действия по събиране на доказателства, приключил е съдебното дирене и е дал ход по същество на спора. Едва с определение от 18.04.2016 г., един ден преди постановяване на обжалваното решение съдът е назначил нов служебен защитник на ищеца. От изложеното е видно, че назначения нов служебен защитник не е могъл ефективно да осъществи процесуално представителство и защита на ищеца. На проведеното на 24.03.2016 г. заседание са извършени множество процесуални действия и делото е обявено за решаване, без ищеца да е имал процесуален представител, като по този начин е възпрепятствано правото му на защита, при вече извършена преценка за необходимост от предоставяне на такава. Съгласно разпоредбата на чл. 139 АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът и не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая отказът на пълномощника на страната да осъществи процесуално представителство и защита, удостоверено по надлежния ред и възприето от съда, е препятствие, което страната не е могла да отстрани. Поради това е било налице основание за отлагане на делото съгласно посочената разпоредба. Нарушеното право на защита на страната в процеса е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на постановеното съдебно решение. Поради изложените съображения решението на административния съд, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените превила следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, от фазата на незаконосъобразното действие, на което се основава връщането на делото. Предвид резултата от касационното обжалване, разноски на страните за настоящата инстанция не следва да се присъждат. Всички направени в производството разноски, включително и тези пред касационната инстанция, върнала делото за ново разглеждане, следва да се съобразят от съда, който се произнася по съществото на спора, при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение