Решение № 14839 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1721/2009 г.

Решение № 14839 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1721/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалбата на Ивелина Минкова Свещарова и Венцислав Стоянов Свещаров, срещу Решение № 857 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. (публ. ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км) ч" на територията на община Харманли, област Хасково, в частта относно размера на обезщетението за отчуждените 0,151 дка от недвижим имот № 77181.13.108 по кадастралната карта на гр. Харманли, целият с площ 3,465 дка, представляващи урбанизирана територия и сграда в имота - маслобойна и производствено хале с № 77181.13.108.1, с площ 746 кв. м, чиято конструкция става нетърпима след преминаване на трасето на магистралата. С жалбата се прилагат писмени доказателства. Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрк. Милошева и заинтересованите страни Национална компания "Железопътна инфраструктура", МРРБ, МТ и МФ чрез процесуалните си представители юрк. Кочева, юрк. Белева, юрк. Масларов и юрк. Томов, пледират за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: В процедура по чл. 34а, ал. 1във връзка с чл. 34б ЗДС с Решение № 857 на Министерския съвет от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч на територията на община Харманли, област Хасково, са отчуждени 0,151 дка от недвижим имот № 77181.13.108 по кадастралната карта на гр. Харманли, целият с площ 3,465 дка, представляващи урбанизирана територия и сграда в имота - маслобойна и производствено хале с № 77181.13.108.1, с площ 746 кв. м, собствени на жалбоподателите и находящи се в землището на гр. Харманли. Със същото решение е определено обезщетение в размер на 16 881 лева. По делото е приложен договор № 2722 от 21.07.2008 г., по силата на който е възложено изготвянето на независима експертна оценка за имотите по трасето на магистралата, подлежащи на принудително отчуждаване. От заключението на експертите е видно, че отчуждената част от имот № 77181.13.108 попада в урбанизираната територия на гр. Харманли, в строителните граници на населеното място. В имота има една промишлена сграда в много добро състояние, която се ползва като основно производствено хале на маслобойна от фирма "Ви трейд" ООД. От сградата подлежат на отчуждаване 64 кв. м, но в тях попадат луксозно ремонтиран офис, санитарни помещения и басейн. Въпреки малката отчуждаема площ конструкцията на сградата след отчуждаването ще бъде нетърпима, съгласно заключението на вещото лице. Заключението на експертите за равностойното парично обезщетение, изчислено по реда на чл. 32 от ЗДС, е както следва: за отчуждаемата земя от 0,151 дка - 4 681 лева; за сградата с направените амортизационни отчисления - 290 850 лева и за подобренията - 12 200 лева или общата стойност на обезщетението за конкретния отчуждаем имот е определена на 307 731 лева. В решението на административния орган тази оценка явно не е била възприето, тъй като за процесния имот е била определена оценка от 16 881 лева. По какви причини оценката на независимата експертиза не е била възприета от МС на РБ на съда не е известно. По делото е назначена оценителна експертиза с определение на съда от 20.02.2009 г. и допълнителна такава по искане на процесуалния представител на заинтересованата страна - МФ, поставено в съд. заседание от 08.06.2009 г. Вещото лице след посещение на място, анализ на материалите по делото и наличните пазарни свидетелства - нот. акт № 23 от 22.01.2008 г.; нот. акт за договорна ипотека № 33 от 07.03.2008 г.; нот. акт за договорна ипотека № 27 от 05.03.2008 г. и нот. акт. № 16 от 25.07.2007 г. предложи осреднена оценка за терена от по 42,63 лева на кв. м земя или общо обезщетение в размер на 6 437 лева. При оценката за промишлената сграда, находяща се в имота и съоръженията, които ще бъдат повредени при отчуждителните мероприятия вещото лице е използвало фирмени цени и такива, залегнали в "Стройексперт - СЕК" за 2008 г. като за разрушаваните и преместваемите сгради и съоръжения са взети цени за премахването им в размер на 1/3 до 1/5 от тази за застрояването им. При това положение вещото лице предложи оценка от 905 340 лева. В съдебното заседание, проведено на 08.06.2009 г. процесуалният представител на МФ поиска да се постави допълнителна задача на вещото лице, което да изчисли размера на обезщетението, което се дължи на собствениците на отчуждавания имот съобразно разпоредбите на чл. 96, ал. 1 от ППЗДС. Вещото лице изпълни тази задача, при което стойността на терена бе коригирана на 1 476 лева, а тази на сградите и съоръженията, засегнати от отчуждаването на 74 280 лева, при което общата стойност на обезщетението, при спазване на нормата на чл. 96, ал. 1 от ППЗДС, следва да бъде определена на 151 510 лева. Така изготвената експертиза не бе оспорена от страните и бе приета от съда за обективна и вярна. При тази фактическа установеност съдът прави следните изводи: Разпоредбата на чл. 32 от ЗДС предвижда възможност имоти или части от имоти, собственост на физически или юридически лица, да бъдат принудително отчуждавани за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно парично обезщетение. Съгласно ал. 2 на текста (ДВ, бр. 17 от 2006 г.) равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение следва да се определи по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони и по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи, т. е. по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи (ДВ, бр. 64 от 05.06.1998 г.). Съгласно дефиницията на § 1а, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДС: "Пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. За конкретния случай оценката на имотите, подлежащи на отчуждаване по процесното Решение на МС № 857 следва да бъде определено по реда на чл. 96, ал. 1 от ППЗДС, т. е. по заключението на назначената по делото допълнителна оценителна експертиза, като обезщетението за имот с идентификатор 77181.13.108 следва да бъде определено общо за терена и засегнатите сгради и съоръжения на 151 510 лева. Жалбоподателите, чрез пълномощника си адв. Тарандов са претендирали да ми бъдат присъдени разноските по делото и такива им се следват с оглед изхода на делото. Видно от доказателствата по делото жалбоподателката Ивелина Минкова Свещарова е заплатила 300 лв. за възнаграждение на вещото лице, съгласно определение на съда от 20.02.2009 г., която сума ответникът ще следва да й възстанови. Други разноски не са доказани от жалбоподателите. По изложените съображения, Върховния административен съд, трето отделение,