Решение № 140 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 513/2009 г.

Решение № 140 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 513/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Г. Ж. Б. от гр. В. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 351 от 02.04.2008 г. по гр. д. № 1* по описа за 2005 г. на Върховния касационен съд. Мотивирана е с твърдение за лишаване от възможност за участие в делото и липса на надлежно представителство. Искането на молителя е за отмяна на постановеното решение на ВКС и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане с указания за назначаване на експертиза. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК, от ответника ТПКИ"Родина"Варна, с която се оспорва-и допустимостта, и основателността й. Искането е - молбата да бъде оставена- или без разглеждане поради просрочие, или без уважение поради липса на някое от изчерпателно изброените в чл. 303 от ГПК основания за отмяна. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., за удостоверяването на които прилага договор за правна помощ. В съдебно заседание се явяват ответника и процесуалния му представител, които оспорват подадената молба за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразеното становище и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска ВКС е отменил решение от 12.05.2005 г. по гр. д. № 1* по описа за 2004 г. на Варненския окръжен съд и вместо това е постановил друго, с което са отхвърлени предявените от Г. Ж. Б. против ТПКИ"Родина" гр. В. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ - за отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 36 от 3.11.2003 г., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност: "работник на метални изделия" и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 508 лв. за периода 15.12.2003 г. - 09.03.2004 г. В хода на цялото висящото производство по чл. 344 от КТ /приключило с решението на ВКС, чиято отмяна се иска/ -настоящият молител Г. Ж. Б. е бил надлежно представляван от пълномощник-адвокат В. П. Последният е бил упълномощен от молителя още пред първата инстанция с правото да го "представлява и защитава по делото до окончателното му свършване във всички инстанции". Включително и пред ВКС - Г. Ж. Б. е бил представляван от адвокат П, на който/в качеството му на процесуален представител на Г. Ж. Б./ е бил изпратен препис от касационната жалба на противната страна. Уведомяването на настоящия молител за откритото съдебно заседание, проведено пред ВКС е било редовно, съобразно установения за това ред по чл. 218д от ГПК (отм.)- чрез призоваване с Държавен вестник. При така изложените факти-настоящият съдебен състав намира, че не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с участието на страната и нейното представляване в касационното производството, което е приключило с постановяване на решение № 351 от 02.04.2008 г. по гр. д. № 1* по описа за 2005 г. на ВКС. В развилото се пред ВКС производство - Г. Ж. Б. е бил надлежно представляван от упълномощения от него процесуален представител - адвокат П, на когото е бил връчен препис от касационната жалба за отговор в посочения от съда срок и лицето е било редовно уведомено за насроченото открито съдебно заседание- по предвидения в закона за това ред. Не се сочи наличие на особени непредвидени обстоятелства, който страната не е могла да преодолее и които са я възпрепятствали да се яви лично или чрез повереник, поради което и съдът не обсъжда тази хипотеза по чл. 303, ал. 1, т. 5 изр. второ. Подадената молба за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед направеното искане и пред вид представеното доказателство за направени разноски пред касационната инстанция от ответната страна -на същата следва да бъде присъдена сумата от 350 лв., представляваща стойността на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение съобразно приложения договор за правна помощ. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение