Решение № 106 от 14.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 214/2012 г.

Решение № 106 от 14.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 214/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 30090/2011 г. по описа на РС- Монтана, в частта му протекла по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. В искането се поддържа, като основание чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - нарушение на материалния закон, а именно чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК. Твърди се, че при групиране на наказанията, съдът е включил в една съвкупност престъпления, които са в отношение на рецидив помежду си, а не в отношение на съвкупност - престъплението по н о х д № 30090/2011 г. е извършено на 1.06.2010 г., след като е влязло в сила определение за одобряване на споразумение, по н о х д № 1475/2007 г. Иска се отмяна по реда на възобновяването на определението от 13.10.2011 г. за групиране наказанията на Н. П. Н. и прекратяване на наказателното производство от ВКС. Пред касационната инстанция осъденият Н. не се явява, редовно призован. Представлява го служебно назначеният защитник адвокат С. Д. от САК. Прокурорът поддържа искането на Главния прокурор. Защитникът пледира същото да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: ИСКАНЕТО Е ОСНОВАТЕЛНО. С атакуваното определение, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, 6-ти наказателен състав при Монтанския районен съд, на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК групирал наказанията на осъдения Н. Н., наложени за престъплението по н о х д № 30090/2011 г., по описа на РС-Монтана, извършено на 1.06.2010 г. и това наложено с определение за одобряване на споразумение, по н о х д № 1475/2007 г., по описа на РС-Видин, като определил едно общо наказание - най-тежкото, в размер на 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 2 от НК приспаднал изтърпяното до момента на групирането наказание лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 3 от НК, по отношение на изтърпяното наказание пробация, съдът постановил същото да се приспадне изцяло от общото наказание лишаване от свобода, като два дни пробация се зачетат за един ден лишаване от свобода. При проверката по делото и по-конкретно по приложената справка за съдебното минало на осъдения и тази за изтърпените наказания лишаване от свобода и пробация, се установи, че Н. е осъждан общо 6 пъти. До 15.04.1998 г. е изтърпял наказанието по четвъртата присъда по н о х д № 177/97 г. по описа на ВР-Враца, а до 5.03.2011 г. е изтърпявал наказанието пробация по н о х д № 1475/2007 г., по описа на РС- Видин. Установи се и това, че е основателно искането на Главния прокурор, тъй като деянието по н о х д № 30090/2011 г. е извършено на 1.06.2010 г., след като е имало влязла в сила присъда / в случая определение за одобряване на споразумение, което има последица на влязла в сила присъда/ на 19.02.2008 г. Следователно, посочените две осъждания не могат да формират съвкупност, тъй като чл. 23, ал. 1 от НК допуска налагане на общо наказание само, ако едно лице е извършило едно или няколко престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Към момента на постановяване на атакуваното определение, осъденият Н. е изтърпявал наказанието от шест месеца лишаване от свобода, с начало на изпълнението 20.07.2011 г. Очевидно към момента на провеждане на производството пред ВКС, той не е изтърпял това наказание, тъй като по повод връчването на искането на Главния прокурор и призоваването му, е постъпила информация от затвора във Враца, че от 3.02.2012 г. е прекъснато изпълнението на същото наказание. Дори и да го е изтърпял, този въпрос е ирелевантен при обсъждане на въпроса налице ли са законовите изисквания за групирането на наказанието. От изложеното до тук следва, че определението от 13.10.2011 г. за групиране наказанията на Н. П. Н. е постановено в нарушение на закона. Определено е общо наказание за престъпления, които се намират в отношение на рецидив по между си, а не в отношение на съвкупност. Това налага отмяна по реда на възобновяването на определението постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК по н о х д № 30090/2011 г. Поради липса на предмет /присъди за групиране/, това частно наказателно производство следва да се прекрати. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение