Решение № 12278 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10094/2014 г.

Решение № 12278 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10094/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Невена Филипова Димитрова, живуща във Федерална Република Германия, гр. Бремен, ул. "Елизабетщрасе" № 132, подадена чрез процесуалния и представител адв. Нинов, против решение № 380 от 11.07.2014 г., постановено по адм. дело № 330/2014 г. по описана на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-14-651/31.03.2014 г. на изпълнителния директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" (РД "АА") - Плевен, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ). В касационната жалба са наведени доводи, че оспореният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Плевен, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, е неоснователна. С атакуваното решение състав на Административен съд - Плевен е отхвърлил жалбата на Невена Филипова Димитрова против заповед № РД-14-651/31.03.2014 г. на изпълнителния директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Плевен, за прилагане на принудителна административна мярка. с която на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - "Спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелството за регистрация на автомобил марка, модел: Мерцедес "Спринтер 212", с рег. № НВ - HY 999, собственост на Невена Димитрова и е определено място за домуване - охраняем паркинг - гр. Плевен ЖК "Сторгозия" до бл. 28. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 31.03.2014 г. при извършена проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП и Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове е било установено, че Юлиян Емилов Кънчев извършва обществен превоз на пътници от Германия до Република България с описания по-горе автомобил, собственост на Невена Димитрова, за който от направената справка в информационната система на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е установено, че не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Въз основа на представените по делото доказателства, както и от показанията на свидетелката Величка Георгиева, съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, а именно, че за извършения превоз е заплатено. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният пред него индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Счел е, че с оглед данните по административната преписка е извършено административно нарушение по ЗАвтП, за чието преустановяване законът допуска прилагане на съответната ПАМ по чл. 106а с. з. Въз основа на изложените мотиви е постановил оспореното решение. Решението е правилно. Легална дефиниция на понятието "обществен превоз " е дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП - това е всеки превоз с моторно превозно средство, който се извършва срещу заплащане. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз или удостоверение за регистрация. Разпоредбата предвижда, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и издава удостоверение по образец, определен с наредбата по чл. 7, ал. 3 за всяко превозно средство. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози, за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка - спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Анализът на горните разпоредби води до извод, че за да се наложи ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвП е необходимо да е осъществен състав на административно нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или товари с ППС, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. В настоящия случай по делото е безспорно установено, че с моторното превозно средство на касаторката е извършен превоз на пътник срещу заплащане. Този факт е достатъчен, за да се дефинира превозът като обществен и с оглед на това деянието да попадне под разпоредбите на закона. От обясненията на Величка Георгиева безспорно се установява, че е било договорено и заплатено за превоза от Германия до Република България. Същите са дадени по надлежния ред, приобщени са към административната преписка и са годно доказателство в процеса. Показанията на свидетелите Янков, и Стоянов не са кредитирани от първоинстанционния съд, тъй като съдът е приел, че същите не са безпристрастни. От друга страна от показанията на свидетелката Величкова, дадени пред съда, става ясно, че е договорено заплащане за превоза по време на пътуването, а самото плащане е извършено впоследствие след пристигането в България от бащата на Величкова, предвид което няма как останалите свидетели да са присъствали при заплащането и да могат да удостоверят този факт. За да е осъществен съставът на нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП, достатъчно е да е договорено заплащане на превоза, без да е необходимо заплащането да е направено до извършване на проверката от компетентните органи. Съдът е решил спора съобразно данните по административната преписка и изслушаните по делото свидетелски показания, както и в съответствие с приложимите законови разпоредби, като правилно е приел за недоказана защитната теза на жалбоподателя, за липса на осъществено административно нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗАвП и отсъствие на предпоставките по § 1, т. 3 от ДР на ЗАвП. При вярно установените фактически обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е приел, че са обективирани предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвП за прилагане на ПАМ. Установените от органа релевантни факти не са оборени от касатора по надлежния процесуален ред. С оглед събраните пред първоинстанционния съд доказателства са били налице материалноправните предпоставки на чл. 106а, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвП за издаване на заповедта за налагане на ПАМ. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без лиценз/удостоверение за регистрация е абсолютна. Автомобилният превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората, затова за извършване на обществен превоз на пътници законодателят изисква лиценз за територията на страната, лиценз на Общността или удостоверение за регистрация. Изводът на съда за съответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон също е правилен. Общественият превоз на пътници е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност и благонадеждност. При липса на релевираните касационни основания за отмяна и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,