Решение № 3280 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15554/2013 г.
ВАСПетчленен състав10.03.2014 г.докладчик Атанаска Дишева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 12679/2.10.2013 г., постановено по адм. дело № 5166/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг тричленен сътав на съда. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3280 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15554/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е образувано по касационна жалба, подадена от Тодор Маринов Събев от гр. Пазарджик, чрез пълномощника адв. Валерий Георгиев Пейчев, против решение № 12679/2.10.2013 г., постановено по адм. дело № 5166/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № ЧР-05-485/10.08.2012 г. на министъра на правосъдието за прекратяване на служебното му правоотношение. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, че по делото не е доказано, че на датата на издаване на процесната заповед министърът на правосъдието е отсъствал, както и че за конкретния случай е определен негов заместник, поради което направеният от съда извод, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията на заместване, е неправилен. По подробни съображения в посочения смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменена оспорената заповед, а при условията на евентуалност - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - министърът на правосъдието, чрез процесуалния представител юрисконсулт Юлиян Шемширов оспорва жалбата. В писмени бележки излага съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният състав на съда правилно е отхвърлил жалбата против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като по отношение на Тодор Събев са изпълнени предпоставките по чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид наведените доводи и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отхвърлена жалбата на Тодор Маринов Събев против заповед рег. № ЧР-05-485/10.08.2012 г. на министъра на правосъдието за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 ЗМВР поради това, че служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия, по инициатива на органа по назначаване. За да постанови това решение, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и в съответствие с целта на закона. Във връзка с възраженията на жалбоподателя за издаване на заповедта от некомпетентен орган, съдът е приел, че заповедта е издадена при заместване, съгласно заповед № ЛС-04-1275/3.08.2012 г., с която министърът е възложил на зам.-министъра Тодорова да изпълнява функциите на министър за периода от 6.08.2012 г. до 10.08.2012 г. Изложил е, че заместването се извършва за случаите, когато лицето, титуляр на правомощията, е в обективна невъзможност да ги изпълнява и затова в тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като прави това от името на замествания орган. Съдът е приел също, че заповедта е в съответствие с материалноправните изисквания по чл. 245, ал. 1, т. 15 ЗМВР, тъй като жалбоподателят е назначен като държавен служител през 2004 г., след като вече е упражнил правото си на пенсия, считано от 14.03.2001 г. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. В оспорената пред първоинстанционния съд заповед № ЧР-05-485/10.08.2012 г. е посочено, че се издава от името на министъра на правосъдието Диана Ковачева, от зам.-министър Велина Тодорова, съгласно заповед за заместване № ЛС-04-1275/3.08.2012 г. от 6.08. до 10.08.2012 г. От съдържанието на заповед № ЛС-04-1275/3.08.2012 г., която е представена в първоинстанционното производство, се установява, че същата е издадена от министъра на правосъдието Диана Ковачева и с нея министърът е наредил заместник-министър Велина Тодорова да изпълнява функциите на министър на правосъдието от 6.08. до 10.08.2012 г. включително. Пред първата инстанция не са представени доказателства за това, че на датата, на която е издадена оспорената заповед - 10.08.2012 г., министърът на правосъдието е отсъствал. Такива доказателства не са представени и пред касационната инстанция, въпреки поддържаното от жалбоподателя възражение за издаване на заповедта от некомпетентен орган, поради това че не са изпълнени предпоставките за издаване на заповедта от заместник и в частност - че не е изпълнено условието министърът да е отсъствал. По своята правна същност заместването представлява упражняване на правомощия от административен орган чрез прехвърляне на компетентност от органа, който я притежава. При преценката относно компетентността на органа, който е издал оспорения пред съда административен акт при условията на заместване, следва да се провери дали са осъществени всички елементи от фактическия състав на заместването, т.е. да се провери дали е налице валидно учредяване на компетентност по заместване. За да е налице компетентност по заместване е необходимо да се установи, че са изпълнени кумулативно следните условия: органът, който упражнява компетентност по заместване да има качеството на заместник по служба на титуляра на правомощията, да е налице изрична заповед за заместване, както и обективна невъзможност на титуляра на компетентността да я упражнява /отсъствие поради отпуск, командировка и други/. В случая по делото е установено изпълнението на първите две предпоставки - лицето, което е издало оспорената пред съда заповед - Велина Тодорова, има качеството на заместник-министър на правосъдието, който е компетентният орган да издаде заповед за прекратяване на служебното правоотношение с държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под страна; издадена е нарочна заповед - № ЛС-04-1275/3.08.2012 г., с която министърът е наредил за периода от 6.08. до 12.08.2012 г. да бъде заместват от този заместник-министър. Правилно първоинстанционният състав на съда е посочил, че при заместването, за определения период на заместването, заместващият осъществява правомощията на титуляра в пълен обем. Поради това не е необходимо изброяване на отделните правомощия, които заместващият има право да осъществява през периода на заместването. Неправилно обаче съдът е приел, че в случая е доказана обективна невъзможност на титуляра да изпълнява правомощията си през посочения период и по-конкретно - на датата, на която е издадена процесната заповед. По делото липсват доказателства в тази връзка, а обективната невъзможност за изпълнение на правомощията не се предполага само поради факта на издаването на заповед за заместване. Доказателствената тежест за установяване на компетентността на органа, който е издал оспорения пред съда административен акт се носи от административния орган, съгласно общото правило на чл. 170, ал. 1 АПК. Затова в случая първоинстанционният състав на съда неправилно е приел, че жалбоподателят следва да доказва, че на датата на издаване на процесната заповед министърът на правосъдието не е отсъствал. От настоящата инстанция не може да бъде направен обоснован извод по въпроса дали на датата на издаване на оспорената заповед министърът на правосъдието е отсъствал, тъй като първоинстанционният състав на съда не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на страните за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Това нарушение на съдопроизводствените правила в случая е съществено, тъй като е довело до необоснован извод на съда относно компетентността на органа, който е издал оспорения акт. При произнасянето по законосъобразността на оспорения административен акт съдът е обвързан от принципа за служебното начало, предвиден в чл. 168, ал. 1 АПК, според който съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Първоинстанционният съд е бил длъжен да изследва въпроса относно действителността на оспорения административен акт, след като укаже на административния орган да ангажира доказателства за компетентността на лицето, подписало акта при условията на заместване и в частност - за обективната невъзможност на титуляра да изпълнява правомощията си поради отсъствие на датата, на която е издаден оспореният административен акт. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на съда, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорения административен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган при условията на заместване, след като установи дали за периода на заместването и в частност - на датата на издаване на оспорената пред съда заповед, министърът на правосъдието е бил в обективна невъзможност да упражнява правомощията си. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав