Решение № 334 от 16.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5451/2007 г.

Решение № 334 от 16.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5451/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.)вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. С въззивно решение на Окръжен съд, гр. С., Първи граждански състав № 200/18.06.2007 г. е оставено в сила решение на Районен съд, гр. К. № 3 "к"/25.01.2007 г., постановено по гр. д. № 1502/2006 г. С решението на Районен съд, гр. К. на основание чл. 135 ЗЗД е признато за установено по отношение на ответниците В. Г. С., И. М. С., М. В. Г. и на ищцата В. Б. Л., че сключената между ответниците на 24.02.2003 г. сделка за дарение на процесния недвижим имот с нот. акт № 98, том I, рег. № 1* д. № 87/2003 г. е недействителна спрямо ищцата В. Б. Л. до размер на притежаваната от ответника В. Г. С. 1/2 идеална част от имота и е отменен нотариалния акт до размер на 1/2 идеална част. Отхвърлен е предявения от В. Б. Л. срещу В. Г. С., И. М. С. и М. В. Г. иск за обявяване на относителна недействителност на сключената сделка до размер на 1/2 идеална част от процесния имот, притежавана от ответника М. Отхвърлен е искът за отмяна на нотариалния акт до размер на 1/2 идеална част. Присъдени са разноски по делото. Въззивното решение е обжалвано и от двете страни. За касатора-ищец В. Б. Л. чрез процесуален представител адвокат Е решението е обжалвано в отхвърлената част на иска по съображения за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Основният довод в жалбата е, че в противоречие със закона относно бездяловия характер на СИО съдът е уважил исковете за 1/2 идеална част от процесния имот, притежавана от ответника-длъжник В. Г. С. без данни за прекратяване на съпружеската имуществена общност. По този начин без правно основание е прекратена съпружеската имуществена общност на двамата ответници-съпрузи по отношение на процесния имот и при определени квоти, както при обикновената съсобственост. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да се произнесе по същество на спора с присъждане разноски по делото. Подробни съображения са изложени с писмена защита. За касаторите-ответници В. Г. С., И. М. С. и М. В. Г. чрез процесуален представител адвокат С решението е обжалвано в уважената част от исковете, като неправилно, необосновано, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон-основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретните оплаквания са във връзка с извода на съда, че е основателен иска с правно основание чл. 135 ЗЗД. Счита се, че към датата на извършеното дарение ищцата не е имала качеството на кредитор по отношение на ответника В. Г. С., както и че не е налице знание за увреждане по чл. 135, ал. 2, предл.1 ЗЗД вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД. В хода на касационното производство касаторът-ответник В. Г. С. е починал и с протоколно определение от 13.04.2009 г. по настоящото дело е заличен от списъка на лицата за призоваване. По този повод процесуалният му представител адвокат Б е изразил становище, че касационното производство е процесуално недопустимо и следва да се прекрати, а постановените решения- обезсилени. Счита, че със смъртта на В. Г. С. е отпаднала процесуалната легитимация на ответниците И. М. С. и М. В. Г., спрямо които ищцата не е имала качеството на кредитор. Независимо от изразеното становище е заявил, че поддържа касационната жалба от името на ответниците, която следва да се уважи с присъждане съдебно-деловодни разноски за всички инстанции. Касационните жалби са подадени от заинтересовани страни срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими. Неоснователно е разбирането, че след смъртта на ответника В. Г. С. е отпаднала процесуално правната легитимация на съпругата му И. М. С. и дъщеря му М. В. Г. С участието си в увреждащата кредитора сделка И. М. С. и М. В. са пасивно процесуалноправно и материалноправно легитимирани страни в производството по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД. За да се произнесе по основателността на жалбите, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: От фактическа страна въззивният съд е приел, че през 2001 г. ищцата В. Б. Л. е нападната в кантората си от ответника В. Г. С. Във връзка с инцидента е образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила осъдителна присъда, с която е уважен предявения от пострадалата граждански иск и В. Г. С. е осъден да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането -12.07.2001 г. до окончателното й изплащане. По време на воденото срещу В. Г. С. наказателното производство с нотариален акт № 87/24.02.2003 г. той и съпругата му И. М. С. са дарили на дъщеря си М. В. Г. единствения притежаван от тях в съпружеска имуществена общност недвижим имот. От правна страна съдът е приел, че В. Б. Л.-ищца по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е установила качеството си на кредитор по отношение на ответника В. Г. С., както и че с извършеното дарение между двамата ответници-съпрузи и тяхната дъщеря ищцата е била увредена. Сделката е сключена между родители и дете и е налице презумпцията за знание на увреждането по смисъла на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, която не е опровергана по делото при тежест на доказване на ответниците. Тъй като по отношение на съпругата на ответника И ищцата няма качеството на кредитор съдът е обявил относителна недействителност на извършеното дарение по отношение на ищцата до размер на притежаваната от съпруга-длъжник 1/2 идеална част от имота и е отменил нотариалния акт, с който сделката е сключена до размер на 1/2 идеална част. За 1/2 идеална част, собственост на съпругата на длъжника искът е отхвърлен като неоснователен. Касационната жалба на ищцата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 135 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно - лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, знанието се предполага до доказване на противното. С иска по чл. 135 ЗЗД може да си служи всеки кредитор - носител на парично или непарично вземане. В конкретния случай са налице всички предпоставки на чл. 135 ЗЗД за уважаване на иска и обявяване на процесния договор за дарение за недействителен по отношение на ищцата. Между ищцата и ответника В. Г. С. е съществувало облигационно отношение, възникнало от извършения от С. по отношение на ищцата деликт. По това правоотношение ищцата е в качеството на кредитор, като носител на правото да претендира обезщетение за претърпените от деликтавреди, а ответникът В. Г. С. е в качеството на длъжник, като носител на задължението да обезщети ищцата за претъпените от деликта вреди. Договорът за дарение, с който В. Г. С. и съпругата му И. М. С. са се разпоредили в полза на тяхната дъщеря ответницата М. В. Г. с единствения притежаван от тях в съпружеска имуществена общност недвижим имот е увредил интересите на кредитора - ищца по делото с препятстване възможността да реализира своето вземане чрез насочване принудително изпълнение върху този имот. Към датата на извършване на дарението ответникът В. Г. С. е знаел за увреждането - знаел е, че за причинените при деликта вреди е длъжен да обезщети пострадалата, че се разпорежда с единствения недвижим имот, който притежават в съпружеска имуществена общност със своята съпруга, както и че не притежава друго имущество, върху което би могло да се насочи принудително изпълнение за събиране на дължимата от него сума. С оглед безвъзмездния характер на атакуваната сделка няма изискване надарената М. В. Г. да е знаела за увреждането, а и с оглед родствената връзка между прехвърлителите и приобретателката на имота важи презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че направеното от В. Г. С. и И. М. С. в полза на дъщеря им М. В. Г. дарение не е недействително по отношение на ищцата в частта, с която е прехвърлена собствеността върху 1/2 идеална част от имота, тъй като дарителката не е солидарно отговорна за задължението на съпруга си. Дареният имот е със статут на съпружеска имуществена общност. Съпружеската имуществена общност върху движими вещи и недвижими имоти по своя характер представлява обща бездялова собственост, при която нейните притежатели нямат определени квоти в общността, както е при обикновената съсобственост. Поради бездяловия характер на съпружеската имуществена общност при прехвърляне правото на собственост върху имот в режим на съпружеска общност не е възможно да се определи размер на правата в идеални части от общото право на собственост. Когато се уважава иск с правно основание чл. 135 ЗЗД с обект на увреждащата кредитора сделка имот в съпружеска имуществена общност за недействителна се обявява цялата сделка. Ако се стигне до принудително изпълнение по отношение на имот в съпружеска имуществена общност съдебният изпълнител съобразява това обстоятелство и насочва изпълнението само върху 1/2 идеална част от имота /чл. 388 ГПК/. Ако се обяви за недействителен договорът за дарение само в частта, с която двамата съпрузи са прехвърлили на своята дъщеря 1/2 идеална част от имота тази идеална част е в режим на съпружеска имуществена общност. В такъв случай съгласно уредбата на чл. 388 ГПК кредиторът би могъл да насочи изпълнението само върху 1/4 идеална част от имота - разрешение, което не отговаря на целта на иска по чл. 135 ЗЗД - да се обезпечи удовлетворяването на кредитора чрез притежаваната от длъжника част от имуществото. Касационната жалба за ответниците е неоснователна по изложените по-горе съображения. Въззивното решение в обжалваната от ищцата част е постановено при нарушение на материалния закон и с оглед разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 ГПК следва да бъде отменено, вместо което постановено друго решение, с което исковете по чл. 135 ЗЗД и чл. 431, ал. 2 ГПК уважени и за останалата 1/2 идеална част от процесния имот. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция ответниците следва да заплатят на ищцата направените по делото съдебно-деловодни разноски за всички инстанции в размер на сумата 1 079.11 лв. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.