Решение № 9213 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6564/2013 г.

Решение № 9213 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6564/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Мобилтел" ЕАД против решение по адм. д. № 14405/2012 г. на ВАС, VII отделение. Иска отмяна на решението като неправилно, защото съдът неправилно тълкува разпоредбата на чл. 233, ал. 3, във връзка с чл. 227 от ЗЕС. Единственото предприятие в страната, което има задължение да предоставя универсална услуга е БТК - обект на това задължение с индивидуален административен акт. Съгласно ЗЕС предприятия, които имат такова задължение, а именно да предоставят достъпна услуга на всички членове на обществото, имат задължение да съгласуват общите си условия и закона е изричен, че съгласуването е само и единствено по отношение на чл. 227 от ЗЕС. Със своето тълкуване съдът е допуснал на практика повече правомощия спрямо предприятия, които нямат задължения, тъй като е приел, че комисията не е обвързана от чл. 227 от ЗЕС, т. е. на практика се оказва, че процедурата по съгласуване на общите условия е по-облекчена със сравнение с възможността на комисията да даде допълнителни указания на всички останали предприятия, Решението противоречи на чл. 6 от АПК. Не са взети предвид съображения на "Мобилтел". Решението не отговаря на целта на закона. Съдът неправилно приема, че не е необходимо да има конкретни жалби срещу "Мобилтел", но всъщност мотивите на КРС за приемане на оспорвания акт е именно наличието на жалби. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като КРС не е представила цялата преписка. Ответната страна Комисия за регулиране на съобщенията иска оставяне на решението в сила като правилно. Решението на КРС не се прилага, за да санкционира конкретните жалби, а по принцип да регулира за напред един въпрос, който очевидно е във вреда на потребителите. Разпоредбата на чл. 233, ал. 3, от ЗЕС е самостоятелно основание за приемане на административния акт и няма връзка с чл. 227. Не е нарушен чл. 6 от АПК. Самият жалбоподател не посочва каква е тази мярка, която би била по-малко рестриктивна, т. е. не иска да бъде приета изобщо някаква мярка, за да се прецени пропорционалността на мярката. Спазването на принципа на прозрачността и равнопоставеност, е задължение на самите предприятия и не е насочено към КРС. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно като съответно на материалния закон. Неоснователен е доводът за нарушаване на чл. 233, ал. 3 от ЗЕС съгласно, който изменение или допълнение на общите условия може да бъде извършено по инициатива на комисията с цел защита на интересите на крайните потребители. Нормата създава самостоятелна правна възможност за КРС да се намесва в отношенията между предприятието и потребителите, като дава указания за изменение и допълнение на общите условия. Правно необосновано е твърдението за нарушение на чл. 227 от ЗЕС. Логическото и граматическо тълкуване на посочената разпоредба обосновава извод за неизчерпателно изброяване на реквизити от съдържанието на общите условия, поради което намесата на регулатора е допустима в зависимост от спецификата на възникналите отношения в защита интересите на крайните потребители. Неоснователен е доводът за необоснованост на съдебното решение. Изводите на съда кореспондират с фактически установеното и материалния закон. Доводите за неизпълнимост на оспореното решение не почиват на факти, разум и добросъвестност. Неоснователен е доводът за съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради непопълване на административната преписка със сезиращите КРС жалби на потребители. Без значение за законосъобразността на решението е фактът как комисията е била сезирана. Осъществяването на правомощията може да стане и по нейна инициатива. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. С решение № 4157/26.05.2013 г. по адм. д. № 14405/2012 г. по описа на Върховния административен съд, VII отделение, е отхвърлена жалбата на "Мобилтел" ЕАД гр. София против Решение № 1960/27.09.2012 г. на КРС. Съдът приема, че не е налице нарушение на чл. 227, ал. 1 и чл. 228 от ЗЕС, тъй като няма аргумент в чл. 233, ал. 3 от ЗЕС правомощието на КРС да бъде ограничено само по отношение на задължителните елементи на общите условия. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването за необоснованост, защото съответства на установената пред фактическа обстановка. Не следва да се обсъждат представените с касационната жалба писмени доказателства, тъй като не са във връзка с касационни основания, предвид ограничителната разпоредба на чл. 218, ал. 2 от АПК. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание. Установено е, че с Решение по протокол № 6 от 16.08.2012 г. на КРС са предприети действия за изменение на общите условия на предприятията, предоставящи мобилни и фиксирани телефонни услуги, с мотиви за осигуряване на по-добра информираност на абонатите на тези услуги при събиране на техните задължения. Повод за издаване на решение № 1960/27.09.2012 г. са сигнали на абонати срещу използваните от предприятията кредитни бюра и агенции за събиране на неплатени задължения към операторите. КРС е поканила операторите на телефонни услуги да изразят становища. Жалбоподателят е изразил становище. Не е налице твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съществено е нарушение, което се е отразило на правилността на решението. В случая не е така. Наличието на жалби срещу "Мобилтел" ЕАД или липсата на такива от страна на абонатите не променят резултата по делото. Решението на съда е материално законосъобразно. Разпоредбата на чл. 227 от ЗЕС регламентира задължителното съдържание на общите условия на договора с крайните потребители, включително задълженията, които предприятието трябва да поеме по отношение на потребителите. Защитната теза на касационния жалбоподател е, че извън тези задължителни клаузи в договора, КРС няма регулиращи правомощия относно общите условия. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 233, ал. 3 от ЗЕС изменение или допълнение на общите условия може да бъде извършено по инициатива на комисията с цел защита на интересите на крайните потребители, като КРС дава задължителни указания на предприятието за съответните изменения. Разпоредбата е самостоятелно основание за приемане на решение, когато е налице преценка за защита интересите на крайния потребител. Поради това чл. 233, ал. 3 КРС не е обвързан от обхвата на регулиране с чл. 227 от ЗЕС. Основанието за тази намеса е охраняване интересите на потребителите. Решението представлява принудителна административна мярка, а не санкция и е достатъчно да се установи, че са създадени условия, които застрашават интересите на абонатите. В решение № 1960 от 27.09.2012 г. са изложени мотиви за необходимостта от налагане на задължението за изменение на общите условия, което се извежда от една от целите на Закона за електронните съобщения за защита интересите на крайните потребители. Не е задължително условие да има сигнали от абонати на "Мобилтел" ЕАД. Установяването в процеса на предоставяне, респ. на ползване на комуникационната услуга при определени обстоятелства, водещи до нарушаване на интересите на потребителите, представлява основание за намеса на държавния регулатор. Възможността и основателността на регулацията се предопределят от характера на обстоятелствата, който води до засягане на интересите на потребителите. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав