Решение № 7374 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3022/2012 г.

Решение № 7374 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3022/2012 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Коко екотур" ЕООД, гр. София с управител Нейко Славов, подадена против решение № 329 от 19.01.2012 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 31 състав, по адм. д. № 8778/2011 г. От жалбата могат да се извлекат касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е разгледал жалбата му по същество и не е обсъдил основните му аргументи. Касаторът оспорва тълкуването и прилагането от съда на изискването за "устойчива заетост" и твърди, че при започване на проекта дружеството не е имало наети работници и земеделската дейност е извършвана само от управителя, като в проекта е заложено, че той ще извърши дейностите по проекта срещу дивиденти. В касационната жалба се развиват и други възражения срещу изводите на първоинстанционния съд и се претендира отмяна на обжалваното решение като неправилно и отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. По делото е постъпила втора жалба от "Коко екотур" ЕООД, гр. София, озаглавена "Допълнителна касационна жалба", имаща характер на частна жалба, с която се обжалва определение № 507 от 31.01.2012 г. относно допълване на горепосоченото съдебно решение в частта за разноските. Тезата на жалбоподателя е, че преди постановяване на определението не е спазена процедурата, регламентирана в чл. 248, ал. 2 от ГПК - не му е дадена възможност за представяне отговор в едноседмичен срок. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, оспорва двете жалби чрез упълномощен юрисконсулт М. Стоянова, която в съдебно заседание и с писмен отговор пледира за оставяне в сила на обжалваните съдебни актове като правилни и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът законосъобразно е приел след разбор на приложимите правни норми - Регламент ЕО № 65/2011 г., чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., чл. 2, т. 2 от Наредбата и т. 26 от ДР на същата наредба, че правилно е отказано финансиране на проекта на жалбоподателя, тъй като същият не предвижда създаване на работни места. Според участващия в процеса прокурор изложените в жалбата доводи са незаконосъобразни и не отговарят на условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и на целите на подпомагането в цитираните нормативни документи, поради което не са налице касационни основания. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете жалби, с които е сезиран, за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на "Коко екотур" ЕООД е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 329 от 19.01.2012 г. е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Коко екотур" ЕООД против заповед № 03-РД/2008 от 08.09.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна дирекция, с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане с № 17/211/00244, подадено от дружеството по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. За да достигне до този резултат Административният съд София - град е приел, че процесният акт е издаден в изискуемата писмена форма от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, регламентирани в чл. 11, ал. 2, т. 4 и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. В мотивите на съдебното решение е констатирано, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на заповедта. Първоинстанционният съд е извършил преценка за съответствието с материалния закон въз основа на установените факти, посочени като основание за постановения отказ, както и на приложимите специални материалноправни норми, действащи към момента на произнасяне на атакувания индивидуален административен акт. Административният съд е преценил, че законосъобразно издателят на процесната заповед е отказал претендираното подпомагане, защото в проекта на дружеството - жалбоподател не е предвидено създаването или запазването на работни места, тоест не е доказана необходимата "устойчива заетост" за срок от 10 г., от което е изведено заключение, че проектът не отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Атакуваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в обжалваното решение правилно е констатирано, че процесната заповед е надлежно мотивирана - в нея са изложени както фактически, така и правни основания за издаването й, като част от тях се отнасят до компетентността на издателя на акта, а друга касаят конкретното основание за отказ - чл. 2, т. 2, чл. 16, ал. 2 във връзка с т. 26 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Първоинстанционният съд точно е определил основния спорен въпрос между страните по делото, а именно: съответства ли предложения от жалбоподателя проект на изискванията на приложимата наредба, в частност - доказва ли приложения от него бизнес план изискуемата устойчива заетост за период от 10 г., водеща до реализиране целите по чл. 2 от горепосочената наредба. Правилна е тезата на Административен съд София - град, че заложената цел в чл. 2, т. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. - проектът да допринася за насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване доходите в селските райони в настоящата хипотеза не е осъществена, защото жалбоподателят не е ангажирал доказателства, установяващи изпълнение на посочената цел. Законосъобразно е преценено в мотивите на обжалваното решение, че приложимите правни норми - Регламент ЕО № 65/2011 г., чл. 16, ал. 2 и чл. 2, т. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. налагат отказ за финансиране на проекта на жалбоподателя, понеже в него не е заложено създаване или запазване на работни места. Няма спор за това, че бизнес планът трябва да осигурява устойчива заетост за срок от 10 години, тъй като включва СМР, но в конкретния случай проектът на жалбоподателя не отговаря на това изискване. В касационната жалба се твърди, че нормите на чл. 16, ал. 2 във връзка с т. 26 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. уреждат алтернативно запазване на съществуващи работни места или създаване на нови за периода на бизнес плана, от което се извежда заключение, че в случая се запазва съществуващо работно място на управителя, който получава дивиденти от приходите на дружеството. Настоящият съдебен състав не споделя това становище, защото чрез запазване на единственото работно място не се постига целта, визирана в чл. 2, т. 2 от приложимата наредба - не се насърчава създаването на възможности за заетост и повишаване доходите в селските райони, а само се подобрява индивидуалното финансово състояние на управителя на дружеството. Неправилно е твърдението на касатора, че е изпълнил изискването за устойчива заетост по смисъла на т. 26 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., защото при граматическото тълкуване на посочената норма се установява, че изискването е за "работни места", като е използвано множествено число, а не единствено число - едно съществуващо работно място. Без правно основание са възраженията на касационния жалбоподател против позоваването в процесната заповед на общите принципи за контрол, уредени в чл. 4 от Регламент № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г., тъй като този регламент е действащ към датата на произнасяне на административния акт и съдът се е съобразил с императивната разпоредба на чл. 142, ал. 1 от АПК, изискваща съответствието с материалния закон да се преценява към момента на датата на издаване на административния акт. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и развитите в касационната жалба доводи за немотивираност на съдебния акт и допуснати процесуални нарушения при издаването му. В случая първоинстанционният съд е постановил подробно мотивирано решение, като е изследвал и се е произнесъл само по отношение на относимите към конкретния спор оплаквания в жалбата и правилно е отразил, че останалите възражения във връзка с усложнената процедура за финансиране по мярка 311, за огромните усилия, положени от жалбоподателя, за противоречието на отказите на ДФ "Земеделие" с интересите на държавата и обществото и относно опазването на околната среда са неотносими към предмета на делото. По отношение довода на касационния жалбоподател за наличие на съществено нарушение, изразяващо се в това, че в мотивите първоинстанционният съд е вписал, че жалбата е основателна, а с диспозитива на решението жалбата е отхвърлена, Върховният административен съд счита, че твърдяното нарушение не е налице. Действително само на едно място в решението погрешно е записано, че жалбата е основателна, но това не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо основание за отмяна, а очевидна фактическа грешка в изписването, която не се е отразила на законосъобразността на съдебното решение, защото както в диспозитива е вписано, че жалбата е неоснователна, така и в правните изводи на съда подробно е изложено и обосновано, че всички обсъдени възражения на жалбоподателя са неоснователни. В касационната жалба се съдържа и твърдение, че цитирането в началото на процесната заповед на чл. 27, ал. 1 и 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. било неадекватно и административният орган по всяка вероятност е имал предвид ал. 3 на чл. 30 и не е съобразил промените в ДВ, бр. 45/2010 г. Така развитото оплакване също е неоснователно, защото посочената от издателя на процесната заповед норма на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. не е неадекватна, а напълно относима към правомощието на ДФ"Земеделие" - РА да одобрява или отхвърля заявлението за подпомагане, като в конкретния случай заявлението е отхвърлено законосъобразно. Освен това публикуваните в ДВ, бр. 45/2010 г. изменения на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. не касаят чл. 27, ал. 1, т. 2 и чл. 30, който няма и не е имал ал. 3. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. Подадената от "Коко екотур" ЕООД частна жалба против определение № 507 от 31.01.2012 г. също е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение е допълнено съдебното решение в частта за разноските и "Коко екотур" ЕООД е осъдено да заплати на ДФ"Земеделие" - Разплащателна дирекция сумата 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Според частния жалбоподател е налице нарушение, защото преди постановяване на определението не му е дадена възможност за представяне отговор в едноседмичен срок, с което е нарушена процедурата, регламентирана в чл. 248, ал. 2 от ГПК. Настоящият съдебен състав констатира, че наистина след получаване на молбата на ДФ"Земеделие" за допълване на съдебното решение, първоинстанционният съд е пропуснал да изпрати препис от нея на другата страна и не е изчакал едноседмичния срок, посочен в чл. 248, ал. 2 от ГПК, а веднага е постановил определението, с което е допълнил решението си. В случая е осъществено нарушение на съдопроизводствените правила, но то не е от категорията на съществените и не налага отмяна на определението само на това основание. Няма спор между страните, че в конкретната хипотеза са налице всички изисквания за присъждане на юрисконсултско възнаграждение - то е поискано своевременно от процесуалния представител на ответника при даване ход на делото по същество в съдебно заседание, проведено на 07.11.2011 г., съдът е пропуснал да се произнесе по това искане и молбата за допълване на решението е подадена в законния срок, визиран в чл. 248, ал. 1 от ГПК. Единственото отклонение, допуснато от първоинстанционния съд е, че не е процедирал молбата на ДФ "Земеделие", но смисълът на нормата на чл. 248, ал. 2 от ГПК е да се предостави възможност да се изложат възражения срещу присъждането на разноски относно основанието или претендирания размер. В настоящия случай жалбоподателят с подаване на частната си жалба /озаглавена "допълнителна касационна жалба"/ е осъществил правото си на защита и се е ползвал от процесуалната възможност да изложи доводи против присъденото юрисконсултско възнаграждение, което е определено в минимален размер в съответствие с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника разноските за настоящата касационна инстанция, възлизащи на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение, който размер е определен съобразно чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,