Решение № 5545 от 15.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1620/2015 г.

Решение № 5545 от 15.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1620/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби на Лилия Василева Спасова, Пенчо Василев Пенчев, Лилия Константинова Денева, Цена Христова Карапенчева, Яна Пенчева Сербезова, Ивайло Пенчев Карапенчев, Стефанка Иванова Карапенчева и Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Бургас против Решение № 2148/11.12.2014 г. постановено по адм. дело № 1071/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен отказ изх. № 17-152-01.04.2014 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Бургас да се извърши поисканото от Всестранна земеделска кооперация "Христо Ботев" гр. Бургас изменение на кадастралната карта и регистъра към нея на гр. Бургас и е върната преписката за ново произнасяне на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Бургас по заявление с вх. № 99-25882/27.03.2013 г. В жалбите се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна Всестранна земеделска кооперация "Христо Ботев" оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответната страна Кметът на община Бургас не изразява становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспореният отказ за незаконосъобразен, издаден в противоречие с нормата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР вр. с ал. 1, т. 1 ЗКИР и чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно която акт за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересованите лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение № R-II-110/11.06.2007 г. постановено по въззивно гражданско дело № 610/2006 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и съответни на материалния закон правни изводи относно незаконосъобразността на процесния отказ. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. противоречи на чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР. Такова противоречие в случая не е налице. Наредба № 3/28.04.2005 г. е издадена в изпълнение именно на ЗКИР, а нормата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. е специална - изключение от общото правило, което е приложимо само при наличието на конкретно приложими юридически факти - влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредбата, акт за непълноти и грешки не се подписва от заинтересованите лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение, какъвто е настоящия случай. В тази връзка неоснователни са развитите доводи за неспазване на административно-производствените правила при издаването на оспорената заповед. В случая, както обосновано е приел и първоинстанционният съд, не е необходимо съставянето на акт за установяване на непълноти и грешки. Целта на този акт е да се демонстрира посредством подпис липсата на спор за материално право. В случая това не е необходимо, тъй като този спор вече е бил разрешен с влязло в сила съдебно решение. Несъгласието с последното не води до повторно установяване на вече установени права. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касаторите пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и при направеното от страната искане, съдът, с решението следва да се произнесе и по въпроса за разноските по делото. Такива своевременно са поискани от процесуалния представител на ВЗК "Христо Ботев" за заплащане на адвокатски хонорар от 660 (шестстотин и шестдесет) лева по списък. Видно от представения договор за правна защита, тази сума е била платена, видно от приложената фактура. Съгласно чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК за заплащането им следва да бъдат осъдени жалбоподателите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение