Решение № 474 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9909/2020 г.

Решение № 474 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9909/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Донев срещу решение № 292 от 13.07.2020 г., постановено по административно дело № 346/2020 г. от Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 2407/5.05.2020 г., изменена със заповед № ВП-2437/7.05.2020 г. на Директора на Служба "Военна полиция" при Министерство на отбраната. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Служба "Военна полиция" (СВП) при Министерство на отбраната чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно. Предмет на проверка пред АС - Стара Загора е била заповед № 2407/05.05.2020 г. на Директора на СВП, с която на основание чл. 146, т. 2; чл. 161, т. 2; чл. 162, т. 1а и чл. 170, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС) – с изтичане на уговорения срок и чл. 75, т. 1, и т. 2 от Правилника за прилагане на ЗОВС (ППЗОВС) е прекратен договора за военна служба, освободен е от длъжност и е зачислен в запаса капитан Д. Донев – началник на Териториална военно полицейска група – Стара Загора в Трети териториален сектор в отдел "Контрол и охрана в Регионална служба "Военна полиция" – Пловдив. Със заповед № ВП - 2437/7.05.2020 г. (неправилно посочена от АС Стара Загора от 08.07.2020 г.) на същия орган първата заповед е изменена, като е разпоредено частта "капитан Д. Донев – началник на Териториална военно полицейска група – Стара Загора в Трети териториален сектор в отдел "Контрол и охрана в Регионална служба "Военна полиция" – Пловдив" да се замени с "капитан Д. Донев – инспектор ІІ-ра степен, оперативен дежурен в сектор "Оперативни дежурни" в отдел "Административен" в Регионална служба "Военна полиция" – Пловдив. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Правилни са изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган и в предвидената от закона форма, доколкото същата е постановена от директора на СВП, който съгласно чл. 20, ал. 2 и ал. 5 от Закона за военната полиция ръководи посочената служба и е началник на целия личен състав на същата, като може да издава заповеди, а освен това са налице и предпоставките по чл. 146, т. 2 и чл. 161, т. 2 ЗОВС, предвид заповед № 0 Х-1252/0.12.2017 г. на Министъра на отбраната в частта й по т. 3. 2. Актът е постановен в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК предвид липсата на изисквания за нея в специалния закон правилно е прието, че същата е в предвидената от закона форма. Неправилни са обаче изводите за постановяване на заповедта при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Цитираната в заповедта разпоредба на чл. 75, т. 1 и т. 2 ППЗОВС, предвижда, че при прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, т. 1а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (с изтичане на уговорения срок) се извършва при спазване на следната процедура: 1. по реда на чл. 66 се взема решение за прекратяване на договора и 2. министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед, с която договорът се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба от датата на изтичането на уговорения срок. В случая неправилно е прието, че са били налице предпоставките по чл. 66 ППЗОВС. Последната разпоредба регламентира реда, кръга на субектите и времето за отправяне на предложение за удължаване срока на договора за военна служба. Съгласно чл. 66, ал. 1 не по-късно от три месеца преди изтичане срока на договора всяка от страните по него може да отправи предложение до другата страна за удължаването му с не по-малко от две години. По силата на ал. 4 на цитирания текст, ако нито една от двете страни не отправи предложение по ал. 1 до другата за удължаване на срока, договорът се прекратява с изтичането на уговорения срок. Тълкуването на цитираните норми обосновава еднозначен извод, че договорът за кадрова военна служба се прекратява на основание чл. 162, т. 1а от ЗОВС, само в случаите, когато изобщо липса предложение по чл. 66, ал. 1 ППЗОВС от страните по него, не и когато някоя от страните е направила такова предложение. Следователно при наличието на предложение от която и да е отстраните по договора за кадрова военна служба, по силата на чл. 66, ал. 4 ППЗОВС изтичането на уговорения срок на действие на договора не представлява правопрекратяващ юридически факт. В конкретния случай жалбодателят е подал рапорт с вх. № 1224/19.02.2020 г., с който е направил предложение договорът му да бъде удължен до 26.03.2030 г., при което безспорно по аргумент за противното, предвид разпоредбата на чл. 66, ал. 4 ППЗОВС не са настъпили предпоставките за прекратяване на договора, противно на твърденията на ответника. Същевременно по делото липсват доказателства да са изпълнени изискванията на чл. 66, ал. 2 ППЗОВС доколкото липсва мотивирано становище на командира (началника) на военното формирование или съответната структура. От съдържанието на преписката се установява, че на 12.02.2020 г. са дадени становища "съгласен съм" от началника на трети териториален сектор в отдел "Контрол и охрана" в Регионална служба(РС) Военна полиция (ВП)-Пловдив, главен експерт в същия отдел на РСВП – Пловдив и "не съм съгласен" на началника на отдела и директора на РСВП Пловдив. При липсата на доказателства за структурата на военна полиция и съответно йерархичната подчиненост на служителя, предвид разпоредбите на Глава трета от Закона за военната полиция – чл. 23 и чл. 24 от с. з. не може да се установи дали някое от лицата, подписали горепосочените становища е лице по чл. 66, ал. 2 ППЗОВС, а освен това не е изпълнено и изискването за мотивираност на становището. Допълнително следва да бъде посочено, че с първата заповед е прекратен договорът на Донев за заемана от него длъжност "началник" на Териториална военно полицейска група – Стара Загора в Трети териториален сектор в отдел "Контрол и охрана" в Регионална служба "Военна полиция" Пловдив, която длъжност е заемал и според приложената кадрова справка, макар договорът, сключен от Донев и чието прекратяване е прието за налично от органа да е за длъжност "инспектор" в Регионална служба "Военна полиция" Сливен. Посочените обстоятелства отново водят до извод, че в случая органът не е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 1 АПК да установи наличието на фактическите основания и изпълнението на законовите предпоставки за издаване на заповедта, тъй като при тези данни не може да бъде установено, кое е лицето, което следва да даде мотивирано становище по направеното от него предложение. Не е изпълнено и изискването предложението от военнослужещия за удължаване срока на договора, направено с цитирания рапорт да е окомплектовано освен с мотивирано становище на съответния ръководител и с проект за допълнително споразумение, подписано от военно служещия. Изпълнено е единствено изискването за представяне на кадрова справка. В тази насока следва да бъде посочено, че предвиденото от законодателя по чл. 66, ал. 2, т. 1 ППЗОВС задължение на ръководителя на съответната структура при наличие на предложение от страна на военнослужещия за продължаване на срока на договора на компетентния орган да бъде изпратен и проект на допълнително споразумение, подписано от военнослужещия, предвид цитираната по-горе разпоредба на чл. 66, ал. 4 ППЗОВС отново следва извод, че при налично предложение на която и да е от страните не са налице предпоставките за прекратяване на договора поради изтичане на неговия срок. При така допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила неправилен е и изводът за постановяване на заповедта в съответствие с материалния закон и неговата цел. Цитираната в заповедта разпоредба на чл. 162, т. 1а ЗОВС предвижда, че договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. Както подробно бе посочено по-горе, в случая не може да се приеме, че срокът на договора е изтекъл предвид липсата на предпоставките по чл. 66, ал. 4 ППЗОВС, а освен това не може да бъде установено еднозначно каква длъжност е заемал и за коя такава съответно е прекратено правоотношението му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което обжалваната от Донев заповед, допълнена с последваща заповед бъде отменена като незаконосъобразна - постановено при допуснати съществени нарушения на предвидените административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение