Решение № 204 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10052/2009 г.

Решение № 204 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10052/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Алимента" ЕООД моли да бъде отменено решение № 372/04.6.2009 г. по адм. д. № 147/2009 г. на Благоевградския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 7500/0053/22.12.2008 г. на началник Митница-Благоевград като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението на началника на Митница-Благоевград за определяне на нова митническа облагаема стойност да бъде отменено, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Митница - Благоевград, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмено възражение и писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на "Алимента" ЕООД против решение № 7500/0053/22.12.2008 г. на началник Митница-Благоевград административният съд е приел, че с него е определена нова митническа облагаема стойност, мито и ДДС за довнасяне по ЕАД № 5200/4-3337/8.5.2006 г., с която е формен от касатора внос на 1179 кашона замразена говежда рибица на стойност 91 112, 80 щ. д. по фактура № 0012-00027911/17.3.2006 г. и са платени мито 8137 лв. и ДДС 30 495 лв. Била е извършена проверка на данните в декларацията по линия на международното сътрудничество. По искане на АМ е изпратено писмо вх. № 99/674/24.9.2008 г. на директора на Държавната федерална служба "Финанси" към Администрацията на Митниците и акцизите - Белгия, според което след извършена проверка в белгийската фирма износител е установено, че в счетоводството на износителя за процесния внос е осчетоводена фактура № 05000092/20.4.2006 г. на стойност 117 097, 90 щ. д. Към писмото е приложено заверено копие от осчетоводената фактура. Съдът е приел, че и двете фактури се отнасят до един и същи внос, номер на контейнера, тегло и вид на стоката, а разликата е само в стойността на стоката и датата на издаване на фактурите. Вещото лице е дало заключение, че в счетоводството на касатора е осчетоводена фактурата от 17.3.2006 г., и стойността по нея е преведена на белгийският износител на 14.4.2006 г. Фактурата от 20.4.2006 г. е била оспорена пред съда, който е приел, че оспорването не е доказано. Приел е, че писмото на директора на Държавната федерална служба "Финанси" към Администрацията на Митниците и акцизите - Белгия е официален писмен документ по чл. 143, ал. 1 ГПК, издадено от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред и съставлява годно доказателство за извършените от белгийските митнически органи действия, притежава материална доказателствена сила за фактите, удостоверени с него. Достоверността на документа не е била оспорена. Съдът е приел, че в обжалваното решение правилно е определена митническата облагаема стойност и съответните на нея мито и ДДС за довнасяне. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Грешното посочване на чл. 143, ал. 1 ГПК (отм.) вместо чл. 179 ГПК не е съществен пропуск, който да опорочи правилните изводи на съда. По чл. 11, ал. 2 от Протокол № 6 за взаимна помощ в митническата дейност към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, Република България - от друга информацията получена по този протокол може да се използва във всякакви съдебни или административни процедури, започнали поради неспазване на митническото законодателство. По чл. 11, ал. 3 от Протокол № 6 договарящите се страни могат да използват в процесите пред съда като доказателство, получената информация и документи. Предвид тези разпоредби правилно съдът е приел, че писмото на белгийския митнически орган, с приложените към него заверени преписи от оригиналната фактура от 20.4.2006 г. съставляват допустимо и годно доказателство за извършената проверка в страната на износа и установените при нея факти, че износителят е осчетоводил само фактурата от 20.4.2006 г. и износът е извършен на стойност 117 097, 90 щ. д. Неоснователен е доводът на касатора, че в отговора на Белгийските митници няма конкретни констатации, касаещи процесния внос. На втора страница от писмото в табличен вид са посочени данните от действителната фактура по износа. В писмото има изрична констатация, че фактурата с по-ниската стойност е проформа фактура, не се намира в счетоводството на износителя, оригиналната фактура е изпратена на купувача, който е платил стойността по нея. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,