Решение № 11077 от 23.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16471/2013 г.

Решение № 11077 от 23.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16471/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "МАРИЯ ЕДЕЛВАЙС" ЕООД, ЕИК 201663203, със седалище и адрес на управление с. Яхиново, Община Дупница, ул. "Хр. Ботев" № 60, представлявано от управителя Галина Щърбанова против Решение № 1628 от 07.10.2013, постановено по адм. д. № 592 по описа на Административен съд - Благоевград за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № 1000-0144/09.07.2013 г. на началника на Митница Югозападна за прекратяване на разрешение за търговия с тютюневи изделия № BG005700Q1640/08.09.2011 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Югозападна, не взима становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на контрол пред Административен съд - Благоевград е било посоченото решение на митнически орган, с което на осн. чл. 90ж, ал. 1, т. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е прекратено разрешение за търговия с тютюневи изделия № BG005700Q1640/08.09.2011 г. поради установяване на налични в обекта за търговска дейност на дружеството на 45 (четиридесет и пет) броя кутии цигари без бандерол, подробно описани в протокол за осъществени контролни действия на лица, извършващи дейности с акцизни стоки рег. № 427/01.04.2012 г. и опис за иззети веществени доказателства към него. Административният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в изпълнение на материалноправните норми. Съгласно чл. 90ж, ал. 1, т. 7 от ЗАДС издадено разрешение се прекратява, когато лицето държи в търговско помещение, предлага, продава в обекта тютюневи изделия без бандерол или облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност. Според съда по делото категорично е доказан фактът на държане от търговеца в обекта, който стопанисва, на тютюневи изделия без бандерол. Това се установява от съставения протокол за извършена проверка от 01.04.2012 г., вкл. от неразделния от него опис на иззети стоки. Постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на решението. Последното е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че продължителният период, който е изтекъл между реализирането на административното нарушение и издаването на обжалваното решение, обуславя липсата на съразмерност на санкцията, наложена от административния орган. Също така, че чрез отнемането на разрешението със закъснение от година и половина се причиняват вреди, които са явно несъизмерими с преследваната цел и които засягат правата и законните интереси на дружеството в по- голяма степен от необходимото. Според разпоредбата, на която се позовава административният орган, в приложимата редакция, която е и действаща към момента на осъществяване на деянието, на юридическо лице или едноличния търговец, което държи в търговско помещение, предлага, продава в обекта тютюневи изделия без бандерол или облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, органът по чл. 90г, ал. 1 прекратява издаденото разрешение. Законодателят е определил като правнорелевантни факти за прекратяване на разрешението за търговия с тютюневи изделия тези по осъществяване на определено действие, като "държане, предлагане, продаване" по повод на конкретни стоки, а именно тези, които се облагат с акциз, в резултат на което поведение се явява нарушен режимът за търговия с тях. За установяването на тези факти се явява необходимо съставянето на акт за нарушение, като същият се явява задължително необходим в производството по издаване на наказателно постановление, с оглед ангажиране на административно-наказателната отговорност на извършителя на деянието. В административното производство, което се обсъжда достатъчно се явява само фактическото констатиране на нарушението, понеже това нарушение има за последица прекратяване на разрешението за търговия. За издаването на решението за отнемане на разрешението за търговия с тютюневи изделия не е предвиден законово определен срок, обвързващ валидността на изявлението на административния орган. Поради това и поради фактът, че отнемането не се явява административно наказание, а е израз на упражняваната от митнически орган изпълнително-разпоредителна компетентност, е ирелевантно обстоятелството, че решението е издадено около година и половина след установяване на административното нарушение и налагането на имуществена санкция за него. В конкретния случай не може да се прави преценка от съда или органа за съразмерност, тъй като отнемането на разрешителното се осъществява в условията на обвързана компетентност. Неоснователно е и изложеното в жалбата, че има противоречие в мотивите на Административен съд - Благоевград по отношение на изложеното, че административно имуществената отговорност и възможността да се прекрати издаденото разрешение за търговия с тютюневи изделия не са взаимно обусловени. Първоинстанционният съд правилно е изложил, че съпоставката на чл. 90ж, ал. 1, т. 7 от ЗАДС и чл. 123, ал. 2 от ЗАДС води на извод, че държането на тютюневи изделия без бандерол в търговско помещение от едноличен търговец, е основание за издаване на административен акт с правопрекратителни последици, а освен това е основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност, като елемент от обективна страна на административно нарушение и при условие, че са налице останалите елементи от състава му. Това правно положение не се променя от факта, че в конкретния случай началникът на Митница Югозападна е посочил в решението си влязлото в сила наказателно постановление. В тази връзка следва да бъде съобразено, че налагането на административно наказание по реда на ЗАНН протича в две фази. Първата фаза е образуването на административно-наказателното производство, със съставянето на акта за установяване на административно нарушение /чл. 36 от ЗАНН/. Втората фаза на производството е свързана с налагането на административното наказание посредством издаване на наказателно постановление. Производството по ЗАНН е спорно (събират се доказателства), а с произнасянето наказващият орган решава "правен спор", в случая административно-наказателноправен (има ли извършено нарушение, кое е лицето-извършител, виновно ли е извършено т. н.). Наказателното постановление по съществото си е израз на правораздавателна дейност, а не на типично административна. Чрез наложеното административно наказание наказващият орган реализира държавната наказателна репресия - едно лице бива признато за виновно в извършването на правонарушение, в случая административно такова. Друга е правната природа на оспорваното в настоящото производство решение на началника на Митница Югозападна. То е индивидуален административен акт. Израз е на упражняваната от митнически орган изпълнително-разпоредителна компетентност, а не юрисдикционна такава. Издава се при наличните законови предпоставки за това, в случая визирани в материално-правната разпоредба на чл. 90ж, ал. 1, т. 7 от ЗАДС. Последната не въвежда като основание за прекратяване на издаденото разрешение за продажба на тютюневи изделия, лицето да е извършило нарушение по ЗАДС, установено с влязло в сила наказателно постановление. Ето защо двете производства - това по издаване на индивидуален административен акт и на наказателно постановление са отделни и независими едно от друго. Те не са взаимно обусловени и между тях не съществува връзка на преюдициалност. В този смисъл посочването на наказателно постановление в решението не променя факта, че същото не е условие за започване и финализиране на процедурата по прекратяване на издаденото разрешение с решението на митническия орган по реда на чл. 90, ал. 1 от ЗАДС. С оглед на изложеното, съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,