Решение № 15222 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3581/2010 г.

Решение № 15222 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3581/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Марина Тончева Ганчева от с. Калояновец, област Стара Загора против решение № 421 от 23.12.2009 г., постановено по адм. д. № 626/2009 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 09006824 от 28.09.2009 г. на ВНД директора на Областна дирекция на МВР - Стара Загора за налагане на принудителна административна мярка "временно ограничение за напускане на страната и отказ за издаване на паспорт или друг заместващ го документ" на основание чл. 76, т. 2 от ЗБЛД (загл. изм. ДВ, бр. 82/2009 г.). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът директорът на ОД на МВР - Стара Загора не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази наведените касационни оплаквания, намира жалбата за неоснователна по същество. По делото няма спор за факти. Установено е, че производството пред административния орган е започнало по заявление на Марина Ганчева за издаване на документ за самоличност - паспорт. Съгласно приложена справка и бюлетин за съдимост на Старозагорския районен съд, заявителката е осъдена при сключено споразумение по НОХД № 846/2009 г. на РС - Стара Загора за умишлено престъпление от общ характер, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години. С оспорената заповед на Ганчева е отказано издаването на документ за задгранично пътуване на основание чл. 76, т. 2 (отм) от ЗБЛД. За да отхвърли жалбата, Старозагорският административен съд е приел в изводите си, че оспореният административен акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон, съобразена е и целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 2 от ЗБЛД, в редакцията към датата на издаване на заповедта, компетентният орган може да не издаде паспорт или друг заместващ го документ на лице, осъдено за умишлено престъпление от общ характер, което не е реабилитирано. Както правилно е прието в обжалваното решение, към момента на подаване на заявлението от 8.09.2009 г. жалбоподателката е осъдена за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитирана - не са налице основанията за това по чл. 86, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс. Към момента на издаване на заповедта са изпълнени предпоставките за отказ от издаване на паспорт и административният орган е упражнил предоставеното му по закон правомощие за прилагане на конкретната принудителна административна мярка при оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. С чл. 76 от ЗБЛД законодателят е дал възможност на административния орган при наличие на някоя от изброените хипотези по своя преценка да наложи принудителна административна мярка, като може да направи избор при наличието на две или повече възможности, предоставени му от закона. Достатъчно е в административния акт да има отразени правно относимите факти, които да сочат на една от хипотезите, даващи възможност на административния орган за преценка. Този факт в случая е осъждането на Марина Ганчева и липсата на настъпила реабилитация. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд е направил несъответен на закона извод за компетентността на органа, издал оспорения административен акт. В тази връзка са изложени подробни мотиви в решението, които касационната инстанция споделя изцяло. Делегирането на правомощия от министъра на вътрешните работи е извършено с нарочен акт за упълномощаване на директорите на областните дирекции на вътрешните работи да прилагат със заповеди принудителните административни мерки по Закона за българските лични документи. Обстоятелството, че оспорената заповед е издадена от временно изпълняващ длъжността директор на ОД на МВР не води но извод за нейната нищожност, тъй като временно изпълняващите длъжността са носители на пълния обем правомощия за съответната длъжност. При постановяване на решението първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на материалния закон. На съдебен контрол подлежи наличието на условията по чл. 76, т. 2 (отм.) от ЗБЛД и законосъобразността на принудителна административна мярка към момента на прилагането й. Поради това не намират опора в закона доводите на Ганчева, че спрямо нея е следвало да се приложи по-благоприятния закон, предвид отмяната на материалноправната норма с ДВ, бр. 82 от 16.10.2009 г. Първоинстанционният съд е изложил подробни правилни мотиви във връзка с наведеното възражение за приложимия закон. Следва да се отбележи, че всяка промяна на относимите обстоятелства във връзка с оспорения административен акт или законодателна такава би провокирала само занапред волеизявление на административния орган. При последващо искане Марина Ганчева би могла да се ползува от разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБЛД (ДВ, бр. 26/2010 г.). Като е приел жалбата за неоснователна, Старозагорският административен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд