Решение № 2118 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3459/2016 г.

Решение № 2118 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3459/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Д-р С. П. - АПМП" - С. П. П., от гр. С. против решение № 1/03.02.2016 г. по адм. дело № 260/2015 г. на Административен съд - С.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - С. не изразява становище. Постъпило е такова от РЗОК чрез юрисконсулт Д. В.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1/03.02.2016 г. по адм. дело № 260/2015 г. Административен съд - С. е отхвърлил жалбата на ЕТ "Д-р С. П. - АПМП" - С. П. П., от гр. С. срещу писмена покана изх. № 29 - 05 - 115/24.09.2015 г. на директора на РЗОК - С., с която е разпоредено лечебното заведение да заплати неправомерно получена сума в размер на 3 781,00 лева, представляваща превишение на броя на специализираните медицински дейности от ИМП (бл. МЗ - НЗОК № 3) за първото тримесечие на 2015 г. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че в разпоредената по чл. 72, ал. 2 ЗЗО тематична финансова проверка на ЕТ "Д-р С. П. - АПМП" - С. П. П., от гр. С., контролните органи са установили превишения на определения брой на назначаваните СМД "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ - НЗОК № 3) за първото тримесечие на 2015 г. Отразените превишения са изчислени като разлика между издадените, отчетени и изплатени направления за СМД (бл. МЗ-НЗОК № 3) и определените и възложени с протокол към индивидуалния договор стойности, увеличен с допустимите общо 25 % превишения за първото тримесечие на 2015 г. Изводите на административния орган са потвърдени и от назначената пред първоинстанционния съд експертиза, която обосновано е била кредитирана с доверие. Възложените бройки СМД задължава изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления. Приемането на задължението да назначи специализирана медицинска дейност в рамките на определените бройки се удостоверява с подписването на протоколите към договора за определяне на броя на назначаваните СМД. Излизането извън рамките на определените бройки назначени СМД, трябва да бъде за сметка на ИМП, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК е приела да финансира. Материалноправното задължение за възстановяване на разходите, които НЗОК е направила извън определената финансова рамка в резултат от допуснато от изпълнителя на медицинска помощ нарушение на бюджетните правила, е възникнало на основание индивидуалния договор на жалбоподателя с НЗОК, съгласно който той е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за СМД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. При тези данни правилно административният съд е приел, че обжалвания административен акт е законосъобразен. За да обоснове законосъобразността на оспорената писмена покана, административният съд е установил релевантните за спора факти, подведени към материалноправните норми. Правилно са приети за доказани фактическите и правни основания за издаване на акта. Оспорената писмена покана е издадена по реда на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, съгласно който в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, е длъжен да възстанови сумите. Наличието на разлики между изходящия номер на поканата и този поставен върху нея при връчването ? на жалбоподателя не обосновават твърдяните при оспорването доводи за нищожност. Обосновано съдът е приел, че се касае за техническа грешка, която не се отразява върху валидността на акта. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Независимо от изхода на спора пред настоящата инстанция, разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение не се присъждат, тъй като участвалият в процеса административен орган не е бил представляван. Постъпилото становище от юрисконсулт Д. В. не е от името на органа (директор на РЗОК), а на обслужващата го администрация (РЗОК), която не е страна в процеса. Със Закона за администрацията беше въведена ясна разлика между административен орган и подпомагаща го администрация, която не е отчетена от претендиращия разноски юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение