Решение № 162 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7228/2014 г.

Решение № 162 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7228/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на П. Б. Н. от [населено място] срещу решение № 5017от 08.07.2014г по гр. дело № 13753/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 25.03.2013 г. по гр. д № 8254/2012 г. на СРС относно упражняването на родителските права спрямо децата Б., навършила 13 години и Б., навършил 10 години, които права са предоставени на майката, местоживеенето е определено при нея, при определен режим на лични контакти с другия родител - сега касатор и е определена дължимата издръжка. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и необосновано, не са обсъдени и съответно преценени установените по делото обстоятелства, поради което е накърнен интереса на децата. Незаконосъобразно и необосновано в решението е даден приоритет на майката, игнорирани са нейни действия против интересите на децата и обстоятелството че е изоставила децата си за продължителен период от време-близо две години, през който период грижи за тях е полагал бащата, подпомаган от своята майка. Понастоящем ответницата по жалбата е причина децата да живеят разделено, като е взела при себе си едното от тях, това води до дискомфорта им . Не е направена съвкупната преценка по критериите, изразени в ППВС № 1/12.11.1974 г. Съдът е трябвало да изследва какви са причините по- голямото дете, в пубертетна възраст, да не желае да живее при нея и изразява ясно желание да живее с баща си . По критерия помощ от трети лица бащата също следва да бъде предпочетен, а краткосрочните му отсъствия от страната не означават неполагане на грижи. Неправилно като негативно за бащата обстоятелство е прието, че за част от годината същия осигурява доходите си, като работи в чужбина . Не са преценени съответно доказателствата. Двете деца искат да живеят заедно . Единственият начин да бъдат събрани децата е отглеждането им от бащата, а не от майката, както са приели съдилищата. Съображения са развити в жалбата, допълнително е представена и писмена защита . Претендират се разноските за всички инстанции. Ответницата по касационната жалба Е. М. К. оспорва в обжалваното решение да е допуснато противоречие с ППВС № 1/12.11.1974 г. при преценката кой от родителите е по- пригоден да упражнява родителските права и поддържа, че това ща се случи, ако се постанови друго разрешение по същество във връзка с упражняването на тези права, по отношение на двете деца. Тезата за дискредитиране родителските качества на майката е несъстоятелна. Бабата на децата по бащина линия е полагала грижи за тях, но е настройвала децата срещу майка им, след като бащата е заминал да работи в Гърция. Той и майка му не са зачитали решенията на майката по въпроса къде да е местожителството на децата, къде да учат и др., пряко са я възпрепятствали при полагането на грижи за децата Психическият тормоз е и причина майката да напусне семейното жилище. Касаторът не е положил усилие да промени негативното отношение на детето към неговата майка, а си е служил със заплахи, служи си с детето, за да постига свои цели . Прекъснатите лични контакти с децата за период от година и половина се дължи на стечение на обстоятелства, за които майката няма вина. Доводи в тази връзка подробно са развити в писмена защита . Съдът трябва да направи избор при кого да живеят двете деца, едното в пубертетна, другото в предпубертетна възраст и да има предвид, че отношението на бащата към двете деца не е еднакво, което е в нарушение на родителския дълг. Поведението му като родител и работата му в чужбина не гарантират сигурност и пряк надзор върху децата. В тази връзка следва да се съобразят указанията на ППВС 1/1974 г., които ще се окажат нарушени, ако бащата бъде предпочетен. Претендират се разноски С определение № 232 от 05.03.2015г Върховен касационен съд III г. о е допуснал касационно обжалване по свързано формулираните въпроси какво значение има за критериите по ППВС № 1/1974 полагането на грижи за децата само от единия родител и причините за това, съответно какво е значението на периодичното отсъствие на родител поради сезонна работа в чужбина, във връзка с упражняването на родителски грижи, в рамките на по- общия въпрос за комплексния характер на преценката на кого да се предостави упражняването на родителските права при спор между родителите . По изведения въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд III г. о приема следното: Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо деца, са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет. Ако единият от родителите е трайно ангажиран със сезонна работа в чужбина, поради което отсъства от страната през част от годината, това не означава неизпълнение на родителския дълг, грижите за възпитанието и отглеждането на децата се преценяват по критерия оказвана помощ от трети лица, особено ако при съжителството си родителите са били подпомагани от възходящ родител, а детето се развива правилно и се чувства сигурно в тази среда и се противопоставя на желанието на този от родителите, напуснал семейното жилище, да промени местоживеенето му . Мнението на дете при кого да живее, дава насока на съда за най-добрата реална възможност в тази насока, ако желанието му е обусловено от проявление на родителските качества пред детето и с оглед възрастта изборът сочи на осъзнат негов интерес, който съдът следва да защити. Когато има да преценява мнение на едно от децата, съзнателно изразяващо предпочитание към единия родител, както и различно мнение на две, или повече деца в предпубертетна или пубертетна възраст по въпроса при кой от родителите да живеят, решаващите съображения на съда следва да включват изясняване на причините за този избор, на първо място проявлението на родителския авторитет пред децата и взаимната привързаност между дете и родител. Важно доказателствено средство в тази насока са депозираните по делото социални доклади и заключения на вещи лица по проведени психологически изследвания. Съдът има и задължението да прояви активност, като назначи по делото съответния експерт, ако има данни за отрицателна конотация на дете към един от родителите, съответно признаци на родителско отчуждаване . Съвкупното изясняване на факторите, повлияли на емоционалното и поведенческо функциониране при децата, е предпоставка за правилна оценка на конкретните обстоятелства, които могат да обусловят и разделно упражняване на родителките права по отношение на тях, въпреки че това е по принцип нежелателно. Отделното живеене на децата и предоставянето отглеждането и възпитанието на едни от децата при единия родител, а на други - при другия родител, не се изключва като разрешение в техен интерес, но налага изтъкването на сериозни причини. Кой е най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права по отношение на всяко от децата. Тъй като родителските качества и проявлението им имат най-голямо значение, а емоционалната връзка и изграденият родителски авторитет пред детето - резултат от проявлението на тези качества, изборът на детето при кого предпочита да живее не следва да се игнорира от съда без състоятелни мотиви . Съобразно така дадения отговор на въпроса, подадената касационна жалба е основателна, макар и само в една част и не изцяло по съображенията, изложени в нея. Спорът по делото е между родители, при кого от тях да бъде определено местоживеенето на двете им деца: Б., [дата на раждане] г и Б., [дата на раждане], съответно кой да упражнява родителските права с произтичащите от закона последици. Страните са съжителствали на семейни начала единадесет години, семейното им жилище е в [населено място], споделяно с майката на децата по бащина линия, която активно е помагала за отглеждането им. Влошените отношения, които ищцата по делото Е. К. отдава на вмешателството на последната и обстоятелството, че в решенията относно децата нейното становище е надделявало, е довело до разрив в отношенията и на 08.11.2011г и майката е напуснала семейното жилище, като децата са останали при бащата и неговата майка . Понастоящем майката на децата К. живее в [населено място], ж. к М. в двустайно жилище, заедно със своята майка, като от 2013г детето Б. е при нея, справя се добре като ученик в местното училище и вече изразява желание да живее при майка си. Б. изразява отрицателно отношение към намерението на майка си, иска да остане при баща си и при своята баба Т. Т., към която е силно привързана. Усилените занимания на това дете с балет и художествена гимнастика в специализираната спортна база в[жк], гр. София и избора на училище, в което Б. да се подготви за гимназиалния етап на образованието си, са мотивирали бащата да наеме двустаен апартамент в същия столичен квартал и понастоящем тримата живеят там . Въпреки усилените тренировки (шест пъти седмично, от 16.00 до 20.30 часа) и успехите в художествената гимнастика (участие Републикански първенства и отличия), Б. има отличен успех в училище, нивото на подготовката й позволява прием в престижна гимназия. Бащата работи сезонно в чужбина, на о. К., но присъства активно в отглеждането и възпитанието на детето, което е силно привързано към него. След напускането на семейното жилище майката не е преставала да търси контакт с децата си, да участва в грижите за отглеждането и възпитанието им по най-добрия начин. В началото Б. е отказвала, или е приемала с нежелание срещите с майка си, тъй като се е страхувала, че последната може да я задържи при себе си, както се е случило с по-малкия й брат. Понасатоящем отношенията са възстановени, по делото е изслушано заключение на в. л психолог. И двамата родители имат капацитет, желание и възможност да отглеждат децата . При горната обстановка въззивният съд неправилно е определил и мотивирал предпочитанието към майката като родител, защото е избегнал да обсъди и преценява обстоятелствата по делото при които децата могат да бъдат разделени . Твърде общ и недостатъчен като обосновка е изводът за паритет на родителските качества, каквито несъмнено и двамата родители притежават, но конкретното им проявление е обусловило различно отношение на децата към тях, което трайно и сериозно е формирало предпочитанията и нагласите им, довело е до установяване на сегашното фактическо положение по делото, при което децата живеят разделено . Те с радост биха живели и заедно, но при избора си не поставят това на първо място. И двамата родители искат местоживеенето на двете деца да е при тях и разполагат с възможност им осигурят необходимите за отглеждане условия, макар и не като предложат самостоятелна стая за всяко от децата . В интерес на детето Б. е да бъде отглеждано при майка си, по изложените от въззивния съд съображения, които следва да бъдат споделени . Детето се нуждае от майчините грижи, които този родител полага за него понастоящем пълноценно. Въззивният съд обаче не е обсъдил обстоятелствата, релевантни за интереса на другото дете. Така изводът, че майката е по- пригодна да се грижи и за двете деца, е направен в нарушение на материалния закон - чл. 281, т. 3 пр. 1 от ГПК . Мотивът на съда да не се съобрази с изразеното от по-голямото дете желание, не следва да бъде споделен . Изводът, че отрицателното отношение на Б. към майка й се дължи на средата, в която живее - баща й и неговата майка, към която детето е силно привързано, тъй като е отглеждано от баба си дълго време по стечение на обективни обстоятелства, необосновано е обосновката на решението с предпочитание - грижите на майката пред тези на бабата, без да се изследват конкретните обстоятелства, формиращи и понастоящем мнението на детето, след като връзката с майката е възстановена. За това положително са способствали социалните консултанти, зрялото отношение на двамата родители и насърчаването на детето да се вижда с майка си, но най-вече това, че в хода на делото Б. е достигнала възраст, при която сама осмисля, мотивира и защитава позицията си. Нейните успехи в учението и извънкласните дисциплини, на като които усърдно се е посветила още от ранна детска възраст, стабилната в емоционално и положителна най-вече във възпитателно отношение среда, в която детето е постигнало тези успехи, му дават самочувствието и увереността за един съзнателен и отстояван избор, макар то да е привързано и към двамата родители. Адаптивният процес, преодоляването на кризата от раздялата на родителите при Б. е протекъл тежко, но е претърпял развитие без да бъде повлиян от манипулиране и настройване на детето спрямо майката . Същата е напуснала семейното жилище, към този момент съвпаднал с избора на училище и подходящи извънкласни занимания за Б., детето не е имало желание и готовност да я последва. Въпреки усилията и желанието на майката, за период от година и половина контактите не са пълноценни, а инцидентни и повлияни от това противопоставяне на детето. При положителна оценка на родителската грижа, които до сега бащата е полагал за Б., подпомаган от своята майка, подкрепата във важни и решителни за детето моменти от този родител и положителното въздействие на средата, в която това дете се чувства и развива добре, следва да бъде отчетено. До сега майката не е съумяла да присъства в отглеждането и възпитанието на своята дъщеря по начин, който да гарантира за напред най-добрите условия за това, най-вече по отношение на необходимия предвид пубертетната й възраст родителски авторитет. Констатираната в социалния доклад от 29.01.2013г на дирекция СП "Оборище" отрицателна конотация на детето спрямо майката понастоящем е преодоляна, но основно поради уверението и обещанието на последната, че въпреки решението на съда, Б. няма да бъде принуждавана да живее при нея ако не желае, а ще остане да живее при баща си и неговата майка, към която детето също е силно привързано. В решаваща степен отрицателното отношение към майката при това дете, отразено в социалните доклади и декларирано при изслушването му, е защитна реакция, предизвикана именно от желанието на този родител да промени местоживеенето и средата му. В тази насока са изводите на вещото лице психолог, които са компетентни и следва да бъдат възприети . Следва да бъде възприет и извода на вещото лице, че се касае се за дете, изградило добра себеоценка, при социална и емоционална зрялост. Това обуславя и извода, че при горните обстоятелства връзката между майка и дъщеря на този етап не е достатъчно пълноценна, за да осигури в най-добър интерес на детето правилната среда за неговото развитие, ако родителските права бъдат възложени за упражняване на майката. Налице е сериозна причина двете деца - едното в пубертетна, другото в предпубертетна възраст, да бъдат разделени при определяне на местоживеенето им. Преди всичко, никое от децата не може да бъде заложник на желанията, или интересите на другото. Ако се окаже така, режимът няма да способства за връзката между тях и запазването на най-добрата семейна среда. В случая двете деца са разнополови и във възраст, при която и малката разлика в годините и от значение - пред всяко от децата стоят различни задачи и предизвикателства, свързани с образованието и развитието им. Наред с това децата няма да се окажат в положение на преустановен контакт помежду си, накърняващ близостта им. И двете деца има къде да живеят, при добри битови условия, всеки от родителите може да им осигури адекватни за възрастта грижи и издръжка, включително подпомаган близки възходящи. Местоживеенето на бащата и майката е в един и същи град. За всяко от децата ще е по- добре да остане в средата, в която се е адаптирало успешно. Да живее в жилището, в стаята, която вече е неговата. Макар че в спора по делото родителите продължават да следват като линия на защита взаимните нападки, те вече имат както съзнанието, така и добрата практика разделеното семейство да се събира по общи поводи, или дори само за да бъдат заедно децата. Самите деца са достатъчно големи, за да контактуват и свободно помежду си. Страните в спора не са демонстрирали конфликтни отношения пред децата, не го правят и понастоящем . Това свидетелства, че и двамата родители имат добри възпитателски качества, но при така стеклите се обстоятелства и по съображенията, вече изложени по-горе, по-добри условия и капацитет за пълноценно упражняване на родителските грижи спрямо детето Б. има бащата, а по отношение на детето Б. - майката . Мнението на всяко от тях при кого предпочита да живее, кореспондира с обективната оценка на обстоятелствата, както и с неговия интерес. Преценката дали е в интерес на децата да живеят разделено следва да се реши при отчитане на конкретните, специфични с оглед възрастта на всяко от тях потребности и възможността те да бъдат задоволени от един от двамата родители, или както е посочено в р. № 350 от 2012 г. по гр. д № 477/2012 IV г. о като практика на ВКС по чл. 290 ГПК за подобни случаи, решението да се разделят привързани помежду си братя и сестри винаги е тежко, но след като родителите са поставили децата си в тази ситуация, съдът е длъжен да избере най-малкото зло за тях. Обжалваното решение следва да бъде отменено в една част, а спорът кой да упражнява родителските права по отношение на детето Б. да намери решение по същество от касационната инстанция, тъй като не са налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия. В интерес на детето Б. е грижите по отглеждане и възпитание да се възложат на бащата, а по отношение на детето Б. родителските права да упражняват от неговата майка, в която част въззивното решение е правилно и следва да остане в сила, включително в частта за издръжката. При установените доходи на страните и с оглед нуждите на децата, издръжката за тях е определена правилно по размер. По отношение на режима на лични контакти между Б. и другия родител въззивното решение следва да се измени, за да бъде същият съобразен с постановеното разделно живеене на двете деца, като се осигури възможността те да бъдат повече време заедно . Изменението засяга режима на лични контакти през коледната и великденска ваканции на децата, тъй като въззивният съд го е определил общо за това време. Удачно е да се постанови така, че през коледната ваканция двете деца да бъдат при бащата, а приз великденската ваканция - при майката . Що се касае до издръжката на Б. и режима на лични контакти с майката, настоящата инстанция също следва да ги определи диспозитивно с решението си. Обстоятелствата не налагат да се определя по-особен режим на лични контакти извън обичайния, но следва да се отчете изтъкнатата по- горе необходимост режимът да осигури на децата по- широка възможност да се виждат и общуват по между си, а това ще спомогне и за укрепване на връзката между упражняващия правото на личен контакт родител с детето, което взел при себе си. Разноски в производството касаторът е установил в размер на 500 лева, колкото са и разноските на ответната страна. Разноски не се присъждат заради частичната основателност на касационната жалба и предвид компенсацията им. По изложените съображения, съдът