Решение № 7517 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 853/2010 г.

Решение № 7517 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 853/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център - 2 Русе" ЕООД, гр. Русе, против решение № 52 от 16.12.2009 г. по адм. дело № 382 по описа за 2009 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана с изх. № 29-04-706/11.09.2009 г. на Директора на РЗОК, гр. Русе. Посочените пороци се състоят в нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на отменени подзаконови нормативни разпоредби - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Русе, е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Русе е писмена покана № 29-04-706 от 11.09.2009 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Русе, с която "ДКЦ - 2 - Русе" ЕООД, гр. Русе - изпълнител на специализирана извън- болнична медицинска помощ по индивидуален договор (ИД) № 18-0351/08. 02.2008 г. - е задължен да възстанови по сметка на РЗОК Русе сумите 1880.00 лв. и 4337.82 лв., произхождащи от превишение на регулативните стандарти (РС) за IV тримесечие на 2008 г. за направления са специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности, съответно бланки МЗ - НЗОК № 3 и МЗ - НЗОК № 4. Решението на Административен съд - Русе, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на чл. 1, ал. 2, чл. 3, ал. 2 и чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. (отм.) и на процесуалноправната норма на чл. 234 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). След извършена преценка на доводите на страните и на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел за доказани извършените от жалбоподателя нарушения на поетите задължения по чл. 42 и чл. 43 от ИД за назначаване на СМД и МДД по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуалните РС. Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на отменени подзаконови нормативни разпоредби в противоречие с решения на ВАС, 5-чл. състави, № 12098 от 04.12.2006 г. и № 13623 от 10.12.2008 г., са неоснователни. Въпросът с правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да разходва за здравно- осигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над определените средства. По силата на общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, ИМП дължи възстановяването на това, което е платено неправомерно в резултат от допуснатото нарушение на клаузата по индивидуалния договор. (В този смисъл решение № 14766 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2009 г., VI о., решение № 15675 от 18.12.2009 г. по адм. дело № 11122/2009., VI о., решение № 2404 от 23.02.2010 г. по адм. дело № 13043/2009, VI о. и др.). Като нормативен акт от по-висока степен, ЗБНЗОК за 2008 г. (отм.) се прилага с предимство пред подзаконовите нормативни актове. Следва също да се има предвид, че разпоредбата на чл. 172 от Решение № РД-УС-04-127 от 27 декември 2007 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, съгласно която Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните РС на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие, не е прогласена за нищожна с посоченото от касатора решение на ВАС, 5-чл. състав, № 13623 от 10.12.2008 г. по адм. д. № 10382/2008 г. Действаща е и разпоредбата на чл. 88, т. 4 от НРД 2006 г., която дава право на НЗОК да прекрати без предизвестие договора в случай, че изпълнителят не подпише протоколите за регулативни стандарти, представляващи неразделна част от индивидуалния договор. Неоснователен е касационният довод за допуснато съдопроизводствено нарушение, изразяващо се в отказ за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, която да даде заключение относно целесъобразността на превишението на РС. Въпросите във връзка с превишението на определените РС по причина на целесъобразност са неотносими към изхода на спора за законосъобразност на издадената писмена покана. С т. 441 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО, издадено от управителя на Националната здравноосигурителна каса (обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г.), е предвидено осъществяването на контрола по изпълнение на РС за третото и четвъртото тримесечие на 2008 г. да се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея, освен финансов протокол, се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и следв. от НРД 2006. Целта на цитираната подзаконовата нормативна разпоредба, която не противоречи на норми от по-висок ранг, е в административното производство за установяване и събиране на вземанията на НЗОК да се осигури защита на правата на ИМП. Процесуалната разпоредба на чл. 234 от НРД 2006 г. не създава задължение за разглеждане от арбитражната комисия на възражението, подадено до директора на РЗОК от изпълнителя на медицинска помощ. Поради това произнасянето на АК при РЗОК Русе с решение по протокол № 13 от 15.07.2009 г. е без правно значение за изхода на спора. Стойностите на допуснатите превишения на РС за СМД и МДД, установени във финансовия протокол и протокола за неоснователно получени суми, са потвърдени от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза. Оспорената писмена покана е издадена при спазване на материалноправните и процесуалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Русенският административен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на юрисконсулта на РЗОК - Русе за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя по размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,