Решение № 7414 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1393/2015 г.

Решение № 7414 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1393/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Монтана, чрез пълномощника - служител с юридическо образование Иванка Димитрова, срещу решение № 628/10.12.2014 г., постановено по адм. дело № 256/2014 г. по описа на Административен съд гр. Монтана, с което е отменено решение № 6/15.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Монтана и потвърденото с него разпореждане на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Найден Живков Георгиев от гр. Монтана, чрез пълномощника адв. Младенка Миленова, оспорва жалбата. В писмен отговор и допълнителни писмени бележки се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Монтана е отменено решение № 6/15.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Монтана, с което е оставено в сила разпореждане № 89/11.02.2014 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ гр. Монтана, с което на Найден Живков Георгиев е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО. Съдът е изпратил делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови това решение административният съд е приел, че при произнасянето по искането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Найден Георгиев административният орган неправилно е зачел осигурителния стаж през периода от 15.04.1991 г. до 1.05.1993 г. за стаж от трета категория, като не е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства и не е обсъдил всички доказателства в тази връзка. Съдът се е позовал на изслушаните по делото основно и допълнителни заключения на съдебно-икономическата експертиза и на писмените доказателства по делото, в резултат на което е направил извода, че трудът на жалбоподателя през спорния период не е правилно категоризиран от административния орган. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Найден Живков Георгиев, ответник в настоящото производство, е подал заявление с вх. № МП 17155/9.12.2013 г. с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 89/11.02.2014 г. на началника на отдел "Пенсии" е отказано отпускане на пенсия при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО по съображения, че лицето няма 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория, а има 13 години 8 месеца и 4 дни. В разпореждането е посочено също, че с удостоверение УП-3 № 29/20.01.2014 г. на осигурителя Областно пътно управление гр. Монтана е анулирано удостоверение № 236/25.04.2012 г. като неправилно издадено и за периода от 15.04.1991 г. до 1.05.1993 г. е заверена трета категория на длъжността "технически ръководител пътен участък". Разпореждането е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № 6/15.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Монтана, което е предмет на оспорването пред първата инстанция. Предвид събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обоснова е приел, че административният акт е издаден без да са изяснени всички релевантни за спора факти и обстоятелства. За трудовия стаж на Найден Георгиев през спорния период от 15.04.1991 г. до 1.05.1993 г. са налице противоречиви данни относно длъжността, на която е бил назначен и на която е изпълнявал трудови функции и съответно е получавал трудово възнаграждение, не е изследван характера на изпълняваната работа и условията, при които е изпълнявана. От изслушаните по делото основно и две допълнителни заключения на съдебно-икономическата експертиза, се установява, че за периода от 15.04.1991 г. до 31.12.1992 г. по разплащателни ведомости на Районна пътна служба - Михайловград /сега гр. Монтана/ Найден Георгиев е получавал трудово възнаграждение на длъжност "началник строителен обект", като тази длъжност по щатното разписание на Окръжно пътно управление - Монтана е записана в раздел "В - Строителство"; за периода от 1.01.1993 г. до 1.05.1993 г. по разплащателни ведомости е получавал трудово възнаграждение на длъжност "пътен майстор", каквато длъжност по щатното разписание не фигурира. В основното заключение е посочено също, че в щатното разписание за периода от 15.04.1991 г. в колоната "категория на работното място" срещу името и длъжността на Найден Георгиев е записано - втора категория труд, а в останалите щатни разписания не е посочена категорията на труда на отделните длъжности; според изплащателните ведомости за целия период от 15.04.1991 г. до 1.05.1995 г. същият е получавал по 42 лв. допълнително месечно възнаграждение за условия на труд, като тази сума е посочена и в допълнителните споразумения за периода. Според записванията в трудовата книжка на Найден Георгиев, за периода от 15.04.1991 г. до 1.09.1991 г. същият е работил на длъжност "технически ръководител РПС - Михайловград", от 1.09.1991 г. до 1.07.1992 г. и от 1.07.1992 г. до 1.05.1993 г. /двата периода са посочени на отделни редове/ - на длъжност "технически ръководител поддръжка". Според представените допълнителни споразумения към трудов договор, през спорния период Найден Георгиев е заемал следните длъжности: съгласно допълнително споразумение № 70/15.04.1991 г. - "технически ръководител на VI-ти пътен участък", според допълнително споразумение № 117/15.11.1991 г. - "технически ръководител VI-ти пътен участък". По делото не са представени длъжностни характеристики за обсъжданите длъжности, а във второто допълнително заключение, предвид поставената на вещото лице задача в тази връзка, изрично е посочено, че в архива на Областно пътно управление гр. Монтана не се съхраняват длъжностни характеристики на тези длъжности. Същевременно, по делото са събрани свидетелските показания на двама свидетели, които еднозначно са пояснили, че и преди и след 15.04.1991 г. Найден Георгиев е изпълнявал едни и същи трудови функции. Направеното в касационната жалба възражение във връзка със събирането на тези показания, изведено от разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО е неоснователно, тъй като съдът не се е позовал на тези показания, за да определи категорията на труда на Найден Георгиев през спорния период, а ги е обсъдил с останалите доказателства по делото, за да формира изводите си относно законосъобразността на обжалвания административен акт. Наред с това, разпоредбата не съдържа забрана за установяване на естеството на изпълняваните трудови функции и на условията на труда, особено когато не се съхраняват писмени доказателства при осигурителя или на друго регламентирано място, от които да бъдат установени тези обстоятелства. За трудовия, респективно - осигурителен стаж през спорния период - 15.04.1991 г. 1.05.1993 г., са издадени две удостоверения обр. УП-3 от Областно пътно управление гр. Монтана /за което не се спори, че е правоприемник на предприятието - работодателя на Найден Георгиев/ - удостоверение изх. № 236/25.04.2012 г., в което е посочено, че за целия период Найден Георгиев е заемал длъжността "технически ръководител пътно строителство" и този стаж е от втора категория по т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП - отм./, а във второто удостоверение - изх. № 29/20.01.2014 г., е посочено, че през периода от 15.04.1991 г. до 1.09.1991 г. е заемал длъжността "технически ръководител пътен участък" и през периода 01.09.1991 г. - 1.10.2000 г. е заемал същата длъжност, като трудът за тези два периода е посочен като такъв от трета категория. И в двете удостоверения за периода от 1.09.1986 г. до 15.04.1991 г. е посочено, че е заемал длъжността "началник строителен обект", която е приета за втора категория по т. 66и ПКТП (отм.). В съпроводителното писмо, с което второто от двете удостоверения е изпратено на ТП на НОИ гр. Монтана /заведено с вх. № МП 17155/2/23.01.2014 г./ е отбелязано, че удостоверение изх. № 29/20.01.2014 г. следва да се счита за вярно. От правна страна, в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката /от посочения вид/ трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Този извод недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС и поради това становището в касационната жалба, че водещо е записването в трудовата книжка, не може да бъде споделено. Неправилно е също становището в касационната жалба, че мнението на осигурителя за категорията на труда е определящо. В разпоредбата на т. 70 ПКТП (отм.) ясно е посочено, че предприятията, фирмите и другите организации при подготовката на документите за пенсиониране в издаваните удостоверения срещу описания трудов стаж посочват съответната точка и буква от ПКТП, по която предлагат да се зачете трудът им. Преценката за категорията на съответния труд и осигурителен стаж се прави от административен орган при произнасяне по направеното искане за пенсиониране или изменение на пенсия, съответно - от съда, при обжалване на издадения административен акт, а осигурителят прави само предложение за категорията на труда. Съществено значение за определяне на категорията на труда има неговия характер, т. е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган, съгласно чл. 104, ал. 1 КСО. Затова, за да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретен трудов, респективно - осигурителен стаж, следва да се изясни каква е била заеманата от лицето длъжност, какво е съдържанието на трудовите функции на тази длъжност и при какви условия са изпълнявани. В разпоредбата на чл. 66и ПКТП (отм.), е предвидено, че се зачита от втора категория трудът на редица длъжности, сред които и "Работници на специализирани ремонтни бригади и звена на фирми и предприятия, извършващи ремонт на място.... Инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително. " Предвид събраните по делото доказателства за спорния период следва да бъде обсъдено от административния орган приложението именно на тази разпоредба. Изложените в касационната жалба доводи за неприложимост на т. 26 ПКТП (отм.) са неотносими към правния спор, тъй като първоинстанционният съд не е приел за приложима тази точка, нито е излагал доводи в тази връзка, от жалбоподателя също не са правени доводи или искане за квалифициране на труда му по тази точка. Само за яснота на касационния жалбоподател следва да се посочи, че предвид разпоредбата на т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) обстоятелството, в който отрасъл е бил положен труда и съответно е отчитана дейността е без значение за категоризирането на труда, когато се установи, че работата е свързана със същата вредност и тежест на труда, като тези на работниците и служители, посочени в раздел I и II от правилника, определени съответно за първа и втора категория. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са правилни и не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха касационни основания, водещи до недопустимост или невалидност на съдебното решение. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. От доказателствата по делото се установява, че същият е направил разноски в размер на 400 лв. за изплатено по касов път адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 31.03.2015 г., № 0065650, серия Б. Поради това на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лв. за тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,